Get Adobe Flash player

КОМЕНТАРИ

СНИМКИ

Град Благоевград е разположен е на 360м надморска височина от двете страни на р. Благоевградска Бистрица, ляв приток на р. Струма. Заобиколен е от три големи планини- на югоизток е Пирин, на изток- Рила, а на запад– Влахина планина. Изграден върху останките на древното тракийско селище Скаптопара, градът е заемал важно място в българската национална история, а днес е стратегически административен и индустриален център в Югозападния регион на България. Намира се на 100 км южно от София в близост до българските граници с три държави- на 25км от Република Македония и на около 100 км с Гърция и Сърбия. Благоевградският регион има богато културно-историческо наследство и изключително благоприятни и красиви природни дадености. Първите следи от човешка дейност датират още от Xвек преди новата ера. В границите на областта попадат 2 национални парка, 1 природен парк, 8 резервата, 2 поддържани резервата, 16 защитени местности и 16 природни забележителности. В следствие на силното средиземноморско влияние, дължащо се на въздушните маси, които проникват от юг по долината на река Струма, това е най-слънчевото място в България– с кратка и мека зима и най-много слънчеви дни през годината. Благодарение на планинските гори и липсата на големи промишлени замърсители, въздухът е изключително чист. Тук се намират 42% от минералните извори на страната. Целогодишно районът около Благоевград и съседните общини предлага изключително разнообразие от възможности за различни видове туризъм- планински, екологичен, воден, културно-исторически, религиозен, балнеологичен, трекинг, ски-туризъм. След черноморските курорти и населени места, Благоевградският регион разполага с най-добре развитата хотелска база в България, най- добрите и модерни съоръжения за зимни спортове и най-голям брой туристически хижи.

 

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

квартал Вароша                                                                                
Вароша е старинен квартал в Благоевград с тесни калдъръмени улички и автентична архитектура от края на XVII и XVIII век. Намира се на източния бряг на река Благоевградска Бистрица. През XVIII век е единствената махала с християнско население в града. По време на Възраждането там живеят най-добрите учители и изявени дейци на културата от региона, които участват активно в революционните борби на българите. Във Вароша се намират регионалният исторически музей, галерии и занаятчийски работилници и черквата "Въведение Богородично", строена през 1844г. Тя е обявена за  национален паметник на културата заради изключителните качества на стенописите и иконостаса си, дело на прочути майстори от Банската художествена школа.

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите

парк Бачиново                                                                                  
Крайградският парк Бачиново е красива местност на 3,5км от Благоевград. Намира се в долината на река Благоевградска Бистрица и предлага условия за краткотраен отдих, разходки и спорт. Ежегодно край езерото в парка се провеждат различни градски празници и състезания.

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите

курорт Бодрост                                                                                     
Курортна местност Бодрост се намира на 27 км североизточно от Благоевград по пътя за село Бистрица. Разположен е на 1150м надморска височина сред обширни поляни и хълмове с естествени смесени иглолистни и широколистни гори. По поречието на течащата през местността река Благоевградска Бистрица има множество малки водопади и вирове, удобни за спортуване и риболов. Курортът предлага изключително добри условия за отдих и туризъм през всички сезони. За любителите на зимните спортове са на разположение ски-писти с обща дължина 4 км и 750м, кабинкова въжена линия с капацитет 1400 души/час, дължина 3000м и денивелация 900м, ски-влек "Помагалски" с капацитет 900 души/час и дължина 1500м, ски-влек за начинаещи (учебен) с капацитет 500 души/час и дължина 300м. Сградата, в която са монтирани съоръженията за началната станция на кабинковия лифт, е четириетажна. До кабинките, които са на последното ниво, се достига по широко стълбище.

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите

На първия и втория етаж под кабинките и съоръженията на лифта е обособена хотелската част с капацитет 50 места, а на третия етаж е разположен ресторант с 80 основни и 80 допълнителни места. На партера е оборудван ски-гардероб, медицински център, зала за тихи игри и др. Кабинковият лифт работи и през летните месеци с работно време,което можете да намерите в рубриката”актуално”.

Ски-гардероб и транспорт до ски-зоната предлага и изцяло реновираният хотел Вила Бодрост. Хотелът предлага 54 легла в модерно и юутно обзаведени стаи и апартаменти, лоби бар, ресторант с 40 места, конферента зала с мултимедийна система, игралната зала с маси за тенис, билярд и снукър, дартс.

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите

В рамките на цената за нощувката могат да се ползват още и фитнес, финландска сауна, джакузи и закрит плувен басейн с панорамна тераса, която през лятото е идеално място за плаж. Намиращата се в непосредствена близост туристическа хижа Бодрост, стопанисвана от ТД “Айгидик”, разполага с 40 легла, туристическа кухня и столова, бюфет. Гостите на хижата могат срещу минимално заплащане да ползват басейна, сауната и джакузито на хотел “Вила Бодрост”.                             
В процес на изграждане в курорта са "Еколенд”- интерпретативен образователен център за обучение на деца сред природата и няколко екопътеки. Местността е изходен пункт за краткотрайни излети до красиви местности и природни образувания и мнгобройни добре маркирани туристически маршрути в Югозападна Рила.

Добро поле                                                                                                         
Добро поле е обширна живописна местност по поречието на р.Благоевградска Бистрица между притоците и Доброполска река и Дългополска река. Намира се на 1200м надморска височина на километър от курорта Бодрост. Местността предлага условия за пешеходни разходки и почивка сред красиви поляни с горски цветя и билки и смесени гори от бук, смърч, ела, бяла мура. Най-високите и части достигат до седловината Добро поле и до 2000м височина .

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите

Марков камък
Марков камък е група от живописни гранитни скали в близост до туристическата пътека от село Бистрица за хижа Македония. Намират се под Царев връх, западно от седловината Добро поле. От тук извира река Бендида, позната днес повече като Узундолски дол, и се влива в Благоевградска Бистрица. В скалите има издълбани древни надписи и  многобройни соларни кръгове. Според последните археологически проучвания скалите са били тракийско мегалитно археоастрономическо съоръжение за определяне на лятното слънцестоене и е най-високото древно тракийско светилище в България, разположено на 2474 м надморска височина. Освен от село Бистрица, до Марков камък може да се достигне за около час и половина и от курорта Бодрост.

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите


Картала  
Картала е обширно високопланинско пасище със средна надморска височина 2000м подходящо за разходки и отдих. Особена колоритност на планинския пейзаж придават течащите през местността начални притоци на река Злото дере. Намира се североизточно от курорта Бодрост по пътя за хижа Македония. Името си – Картала, което на турски език означава орел, местността е получила поради факта, че тук е имало голяма популация на орли. 

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите

Чакалица                                                                                                              
Чакалица е живописна местност с многобройни поляни сред прохладни гори от смърч и бяла мура. Намира се в землището на село Бистрица и обхваща част от югоизточния склон на връх Чакалица. Мястото е подходящо за отдих, разходки, пикници, бране на билки и горски плодове. По добре оформена туристическа пътека може да се направи приятен преход от връх Чакалица до седловината Предел. Тук се намира и хижа Чакалица, стопанисвана от ТД „Айгидик”.  Освен местен център за дърводобив- имало е два чарка /съоръжения за добиване и бичене на трупи/, задвижвани от водите на река Славово, в миналото местността е била и едно от любимите места за отдих на хората от Горна Джумая /старото име на Благоевград/ и населението от околните села.                     

Тъпането                                                                                        
Представлява долинен склон, обрасъл с естествени гори от смърч, бял бор и бяла мура, източно от връх Равнец. Местността е подходяща за ловен туризъм, в процес на изграждане е международна база за лов на благороден елен, сърна, диво прасе и глухар. Намира се на около 20км от Благоевград по пътя за курорт Бодрост.

Язовир “Стойковци” край село Логодаж                                                  
Село Логодаж се намира на 15 км западно от Благоевград по пътя за границата с Република Македония. На един километър от селото е разположен най-големият водоем в Благоевградския регион- язовир “Стойковци”. Язовирът предлага добри условия за отдих, воден туризъм и особено за любителски риболов.

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите

Пещера Бойчова дупка                                                                                 
Намира се в местността “Бойчова скала” в района на село Логодаж. Пещерата е изследвана и картирана. Установени са значителен брой представители на пещерната флора и фауна, а в галериите и са запазени многобройни интересни карстови образувания. Тя е обявена за природна забележителност и е в списъка на защитените обекти в България. Дълги години пещерата е била затворена, но в момента около нея се изгражда необходимата инфраструктура, за да бъде възможен регламентиран достъп за туристи и любители на подземните приключения.

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите

Крепост Церово
Село Церово се намира на около 10 км югоизточно от Благоевград. На левия бряг на река Струма западно от селото, на около един час път пеша, се намират останките от една от най-големите български средновековни планински крепости. Според археологическите проучвания крепостта Церово е строена през III век, за да спре набезите на прииждащите по това време към Балканския полуостров войски на готите. Един от малкото останали писмени източници, в който се споменава крепостта, е дарствената грамота, с която през 1378г. цар Иван Шишман дарява земи и селища на Рилския манастир.

 

късно-антична крепост над село Дренково.


Село Дренково е разположено в североизточните разклонения на Влахина планина на 13 км западно от Благоевград. В местността „Градище” край селото се намира един от най-големите археологически обекти в Югозападна България. Той представлява издигащо се над околния равен терен възвишение, разположено сред речната долина на Дренковска река. Проведените археологически проучвания показват, че се касае за късноантична сграда от IV-VI в. с интересен и уникален за нашите земи архитектурен план. Тя включва две големи правоъгълни помещения, едно квадратно с вход към по-малко правоъгълно, както и вътрешен двор, от който се е влизало във сградата. Четирите външни ъгъла представляват полукръгли отбранителни кули. Изцяло е проучен вътрешният двор и част от стопанско помещение, служило за зърнохранилище. При разкопките са открити големи съдове за съхранение на вода, съоръжение за производство на вино (винарна), изобилна керамика от кухненски съдове и ями за съхранение на зърно,  които са експонирани на място. Намерени са и 15 медни монети, най-късните от тях са на Юстин II / 565-578 /. , а най-ранната монета е от края на III в. С предметите датировката на късноантичната сграда се определя от края на III в. до към края на VI в. 
В землището на село Дренково могат да се видят и останки от средновековна черква. Според надписа, който е бил запазен на самата църква до 1931г, тя е строена през 1305г. Сградата е зидана с ломени камъни, споени с бял хоросан. В отделни участъци зидовете са запазени в доста голяма височина. Впечатляващи са красиво оформените олтар и свод и арковидните ниши над входа, изградени от дялани блокчета бигоров камък.

Биосферен резерват “Парангалица”               

                                          
Резерватът е разположен на територията на Национален парк “Рила”, върху част от югозападните склонове на Рила планина между реките Благоевградска Бистрица и Хайдушка и вододелното било, преминаващо по върховете Мечи връх, Мерджика, Езерник и Парангалица. Обявен е за резерват през 1933 г. с цел опазване на едни от най-старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 250 години. Някои от дърветата достигат до височина от 62 метра. В “Парангалица” се намират едни от най-големите находища на рилска иглика /божествена иглика/. Растението е един от символите на Рила, тъй като в България се среща единствено на територията на планината. В резервата са съхранени типичните местообитания на кафявата мечка, благороден елен, сърна, вълк, дива котка. Има и голямо разнообразие от птици. От март 1977 г. резерватът е включен в Списъка на биосферните резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО

 

Минерални извори

На територията на Благоевградския регион има над 230 минерални извора. Лековити води с различен химичен състав и температура бликат почти около всяко населено място. Най-добри условия за отдих и лечение на различни заболявания са създадени в околностите на Благоевград, Сандански, Сапарева баня, в районите около градовете Кресна, Якоруда, Симитли, курорта Добринище, село Огняново, село Баня край Разлог.

 

Град Белица и курорт Семково
Белица се намира в южната част на Рила на 76 км от Благоевград. Градът и околностите му предлагат отлични условия за пешеходен, еко и селски туризъм. В местността „Адрианов чарк” на 12 км от Белица е разположен паркът за реадаптация на танцуващи мечки. Там са настанени всичките 25 регистрирани танцуващи мечки в България, и още 3 от Сърбия. В околностите на града са изградени шест екопътеки, които преминават през различни екосистеми и през редуващи се растителни и животински съобщества.

На 17 км. от град гр.Белица в полите на Рила на около 1600 м н.в., сред смърчове и борови гори, е разположен курортен комплекс Семково. През лятото той е идеално място за маршрутно-познавателен туризъм и планинско колоездене. Заобиколен е от живописни местности, до които се стига по поддържани и  маркирани туристически пътеки- Вапският циркус и Вапските езера, Полежанският циркус и Сухото езеро, Скалишкият циркус и Скалишките езера, Чернополянски циркус и езера. Семково е изходен пункт за преходи до хижите Семково, Македония , Рибни езера, Трещеник, Добърско. През зимата в Семково има отлични условия за ски- система от 5 писти за възрастни и 2 за деца, като най-дългата писта е около километър(денивелация З00 м) и към нея има ски-влек тип Помагалски. В близост се намира една 500-метрова писта със средна трудност, а други 3 писти, които се обслужват от общ влек, са с дължина съответно 200, 600 и З00 м. Към детските писти има влек с ръкохватки.

 

Град Рила
Градът е разположен в западното подножието на Рила планина, в красива долина на двата бряга на река Рилска, на 18 км от Благоевград по пътя за Рилския манастир. Интересни места за посещение в Рила са възрожденският архитектурен комплекс „Бабинска махала” и женският метох  „Орлица”. В „Бабинска махала” и до днес е съхранен колорита на възрожденската атмосфера. Там се намира една от малкото запазени в България кръстокуполни, вписани в квадрат църкви, с уникални средновековни стенописи от XII-XIII в. Женският метох е на 2 км от града  В църквата му „Св. Петър и Павел” са запазени стенописи от 1478 година.

На територията на община Рила има 28 планински и високопланински езера, най-гоемите, от които са циркусни и имат ледников произход. По-значими са Горно и Долно Рибни езера, Сухото езеро, Смрадливото езеро, Синьото езеро, Черното езеро, Дяволски езера, Манастирски езера. Интересен природен феномен поради факта, че “скрива” водите си през летния сезон, е Сухото езеро. То няма видим оток, а се отича подземно,а просмуканата вода се появява отново на повърхността югоизточно от Кирилова поляна. Две, от общо седемте Дяволски езера, са наречени Седефени, тъй като дъната им са покрити с мраморни плочи.

 

Стобските пирамиди 
На 16 км северно от Благоевград по пътя за Рилския манастир, изградено върху останките на древния тракйски град-крепост Стоби, се намира село Стоб. Днес селото е известно с намиращата се в непосредствена близост в местостта „Църквище”, природна забележителност- Стобските пирамиди. Те представляват обагрени в ръждиво-кафяво, червеникаво и тъмно жълто скално-земни образувания с пирамидална форма. Някои от пирамидите достигат височина от 10 до 12м, но под въздействието на ветровете, дъждовете и други ерозионни фактори, формите им се променят постоянно. Уникалните творения на природата са най-живописни при залез слънце, когато червено-оранжавите нюанси на скалите, отразяващи последните слънчеви лъчи, изпъкват най-силно на фона на синьото небе и заснежените рилски върхове. Композициите носят различни имена, дадени им от народните предания – Куклите, Чуките, Самодивски комини, Зъберите, Братята, Сватовете.
До пирамидите може да се достигне по поддържана пътека, която започва от църквата „Св. Прокопий” в западния край на селото.


Рилски манастир

Манастирът “Успение на Пресвета Богородица” се намира на около 40 км южно от Благоевград. Храмът се издига величествено на 1059м н.в. сред вековните рилски гори в живописната долина на Рилска река. Рилският манастир е монументален паметник на българската архитектура и изкуство и е най-големият възрожденски, духовен и книжовен център по българските земи от епохата на турското робство. Основан е през X в. от монаха отшелник Иван Рилски, по времето на царуването на цар Петър (927-968). След смъртта си монахът е канонизиран за светец. В средата на XV в. манастирът е опожарен и разрушен до основи, а монасите му са прогонени, но през 1466год. с помоща на руски манастир в Атон, започва да се строи отново и в него са пренесени мощите на св. Иван Рилски.

Манастирският комплекс представлява внушителна четириъгълна сграда на четири етажа с над 300 килии и стаи и просторен вътрешен двор, в който се извисява така наречената Хрельова кула. Пететажната отбранителна постройка, висока 23 м, е забележителен паметник на българската средновековна архитектура. Стените на кулата са с дебелина 1,80 м и при опасност са можели да укрият манастирските ценности и защитниците на обителта.

В историческия музей на манастира се съхранява уникален дърворезбен кръст, създаден от монаха Рафаил в продължение на 12 години. Върху кръста има 36 отделни миниатюрни композиции с над 200 фигури. Там се съхранява и първия географски глобус в България, творение на Неофит Рилски. В манастирската библиотека, която наброява 16 хиляди тома, се пазят 134 стари ръкописа от XV-XIX в., много печатни книги, документи, богослужебна литература и уникални ръкописи на много от най-видните български книжовници и просветители, работили в Рилската обител.

Стилът на стенописите в манастира отразява най-новите тенденции в източноправославното изкуство от първата половина на XIV век. От това време е и най-старата икона запазена в манастира. Тя е посветена на патрона Св. Иван Рилски и е изпълнена в най-добрите традиции на официалното изкуство на XIV век.

Град Мелник
Най-малкият град в България е разположен в югозападното подножие на Пирин на 22 км югоизточно от град Сандански. Мелник е съчетание от уникална природа, легендарна история, възрожденска архитектура, духовност, култура и вино. Той е обявен за културно-исторически резерват и град музей със статут на уникално селище с международно значение. Разположени амфитеатрално по стръмните склонове на Мелнишките пирамиди, в града са запазени изцяло или частично над 200 жилищни, обществени и култови сгради от Средновековието и Българското Възраждане. Архитектурният тип мелнишка къща, обособен през първата половина на ХVIIIв е характерен само за това място в България. Туристически обекти в града са: историческият музей, църквата "Свети Антоний" от средата та на ХІV век, църквата "Свети Петър и Павел" от 1840 година, митрополитската църква "Свети Николай Чудотворец" от ХVІІ век, Византийската къща от ХІІІ-ХІV век, Корподуловата къща от 1758 година.
Градът е прочут и с уникалното си вино, произвеждано от специален сорт лоза, характерна само за този район, което отлежава в издълбани в меките пясъчници изби. Мелник е част от Стоте туристически обекта на БТС.

Мелнишките пирамиди
Според учените образуването на мелнишките земни пирамиди е започнало преди около 4-5 милиона години, когато районът е бил зает от обширно езеро, по дъното на което са се утаявали глинесто-песъчливи материали. С издигането на планините Пирин, Беласица и Огражден и отичането на езерните води. В образувалата се котловина започнали да се отлагат скални материали, свличани от планинските реки и потоци и върху езерните пясъчни утайки се натрупала дебела наносна покривка от слабо споени червеникави конгломерати. Точно в тези скални маси временно течащите води и ветровете издълбали дълбоките ровини и долове и изваяли разнообразните причудливи фигури на пирамидите- минарета, мечове, конуси, пирамиди, гъби, някои от който достигат до височина от 100м. Върховете на природните склуптори са покрити с широколистна растителност и треви. Най-известната група пирамиди се намира край Роженския манастир и е лесно достъпна по туристическа пътека от Мелник за манастира. Освен около Мелник, подобни земни образувания с форми на островърхи кули има и около намиращото се в непосредствена близост село Кърланово.

 

Роженски манастир " Свето Рождество Богородично"
Най-голямата света обител в Пиринския край и един от манастирите в България запазен непокътнат и до днес е разположен на 5 км от Мелник.
В преписка към гръцки ръкопис от XIII в. се казва, че книгата е принадлежала на манастира, намиращ се над Мелник Този факт е основание  да се предполага, че манастирът е съществувал още по това време, когато цялата Мелнишка покрайнина е била управлявана от деспот Алексий Слав, племенник на българския цар Калоян (1197-1207). Най-ранното сведение, в което манастирът се споменава със сегашното си име, се съдържа в ръкопис от 1551 г., написан от тогавашния игумен на манастира "Богородица Розинотиса" (т. е. Роженска) йеромонах Козма  Документът днес се съхранява в ръкописната сбирка на Великата лавра на Атон. Още от началото на своето съществувание манастирът е бил ставропигиален- т.е. независим от местния мелнишки митрополит, а подчинен само на Вселенския патриарх. Роженският манастир е известен със своите стенописи, стъклописи, дърворезба и  чудотворната си икона на Дева Мария. Според преданието, иконата е едно от малкото копия от светено желязо, собственост на вдовица от Никея (Гърция). При управлението на Импреатор Теофилус, известен по византийско време със своето преследване на иконопоклоничеството, вдовицата хвърля иконата във водите за да избегне  унищожението и от императора. Тя не потънала и плавала години преди да достигне портите на манастира Ивирон в Гърция през 999 г.

Руенски манастир село Скрино
Мъжката общежителна света обител „Свети Иоан Рилски, известна повече като Руенски манастир се намира над село Скрино, на 3 км северозападно от гр. Бобошево и на около 50 км от Благоевград. Въпреки, че днес няма запазени точни исторически сведения,счита се, че на това място е бил изграден един от първите манастири в България, но през 1400г е разрушен от османските нашественици. Според легендите и преданията, запазени и до днес в народната памет от древни времена, сред непристъпна букова гора на източния склон на връх Бобошевски Руен до родното място на Иван Рилски- село Скрино, е имало света обител на името на светеца Димитър Солунски. Предполага се, че именно тук Свети Иван Рилски се е обучавал на християнските истини, получава монашески подстриг и започва отшелнически живот в пещерата, запазена и до днес недалеч, от манастира. През 1483г. манастирът се възстановява отново със същото име /Свети Димитър/. Той е важно книжовно и духовно средище до 1935г., когато по неизяснени и до днес причини постепенно запада и запустява. Богатата му библиотека се разграбва, разпродава, а някои от най-ценните ръкописи се пренасят в синодалната библиотека. Днес от това свято място е запазена и реставрирана само манастирската църква, каменна, еднокорабна, с притвор и частично вкопана в земята сграда. В нея са съхранени ценни стенописи от 1488 г. Църквата е обявена за паметник на културата с национално значение.  
В близост до стария манастир през 1995г започва да се  изгражда нов
манастирски комплекс, който е завършен и осветен през 2001г. с името „Свети Иоан Рилски”. Манастирът е затворен за посетители в понеделник, сряда и петък, а в неделните  и в празничните дни може да се послуша монашеския хор по време на молитва. От храма има добре поддържана пътека до пещерата, която е била първата обител на Св. Иван Рилски преди да се пресели към Рилския манастир.

град Банско
Един от най-бързо развиващите се курорти в България е място, където има за всекиго по нещо- старинна архитектура, героична история, автентичен фолклор, вековна култура, съхранени традиции и обичаи, специфична кухня, красива природа и модерни ски-писти и съоръжения. Лятото е кратко и прохладно, а зимата е снежна, мека и продължителна, като снежната покривка в курорта се задържа средно 6 месеца в годината. Банско е разположено на 925 м н.в. в подножието на североизточен Пирин, в близост до река Места, на 60 км. югоизточно от Благоевград. Близо до града започва Националният парк Пирин със своите вековни смърчово-мурови гори, обширни клекови формации, планински поляни и остри зъбери, дълбоки циркуси и изумрудени езера. Градът е изходен пункт за десетки добре маркирани туристически маршрути в най-красивите части на Пирин, където има прекрасни условия за летен и зимен отдих и туризъм- до местностите Чалин валог, Тодорова орница, Демянишка поляна, Шилигарника, резерватът "Баюви дупки - Джинджирица", до хижите Вихрен, Демяница, Бъндерица, Гоце Делчев, Безбог, езерата- Муратово езеро, Робно езеро, Жабешко езеро, Дългото езеро и Окото. В околностите на Банско са и красивите защитени природни обекти, водопадите Бъндеришки скок, Демянишки скок, Юленски скок, скалното образование Сватбата, пещерата Бъндерица, и вековната Байкушевата мура.
Алпийският характер на Пирин предлага отличните условия за професионален и любителски ски-спорт. Най-високата точка на ски центъра край Банско е 2560м., а най-ниската 1000м. Общата дължина на пистите и ски-пътищата е 65 км. Достъпът на скиорите до района на пистите се осигурява от кабинкова въжена линия Doppelmayer, гондола за 8 души, пет 4-седалкови лифта, един 3-седалков лифт, шест ски влека и десет детски влека с обща дължина от 26 км.
Културно- исторически забележителности в града са храмов комплекс “Св. Троица”, построен през 1835 г., тридесетметровата часовникова кула – камбанария, архитектурно-строителния и исторически паметник на културата – къщата музей на Неофит Рилски, стенописите и дърворезбата на Веляновата къща, родната къща музей на поета Никола Вапцаров.

Добринище
Според легендите името на Добринище произлиза от „Добри неща”- даровете, които Бог е дал на хората под формата на минерални извори, гори и реки. Малкото курортно градче се намира в Разложката долина на 6 км от град Банско и на 68 км от Благоевград. Разположено е на 850м н.в. и около него се издигат възвишенията на Рила, Пирин и Родопите. Добринище е един от най-универсалните курорти в България с невероятно красива природа, тишина и уединение, добре развита хотелска база, отлични ски-писти през зимата и многобройни туристически и еко пътеки през лятото. В града и околностите по поречието на Добринишка река има 17 минерални извора с температура от 30 до 43 градуса. Водите им са благоприятни за лечение на бъбречно-урологични, стомашно-чревни, обменно-ендокринни, жлъчно-чернодробни и на горните дихателни пътища заболявания, както и при професионални интоксикации и кожни рани. В курорта има минерален плаж с басейн с олимпийски размери и басейн за деца и открити водни барове и уютен ресторант.
Добринище е изходен пункт за Национален парк Пирин, за много от красивите пирински езера- Полежанските езера, Безбожкото езеро, Попово езеро, циркусът на Самодивските езера, Кременски езера и Камелишки езера и за хижите Гоце Делчев и Безбог. Между двете хижи има и двуместен седалков лифт. За любителите на ските през зимата в Добринище функционират ски-писти с обща дължина 4700 м и денивелация 640 м, двуседалков ски-лифт с дължина 3100 м /х. Безбог- х.Тоце Делчев /, 750 м ски-влек и три ски-полета, ски-училище и ски-гардероб. В селото се намира единствената в България градина за еделвайси /в двора на сем.Парини ,ул.”Г.Делчев” 5/, откъдето всеки гост може да си купи стръкчета еделвайс за щастие.

Паничище
Село Паничище е разположено на 1350–1450 м н.в. в северозападната част на Рила сред красиви иглолистни гори,в близост до един от многобройните рилски природни феномени- безоточното планинско езеро Паничище. Намира се на 20 км от Дупница и на 53км от Благоевград. Въпреки, че местните жители по данни от последното преброяване през 2007г. , са само седем души, Паничище е бързо развиващ се планински курорт. Мястото е една от вратите към сърцето на Рила планина. От тук тръгват някои от най-популярните рилски туристически маршрути- към хижите Скакавица и Рилски езера, към Седемте рилски езера, връх Мальовица, Рилския манастир. По екологична пътека може да се стигне до водопада на река Бистрица, а любителите на височините да достигнат до върховете Голям и Малък Сиврия, Кабул и др. Особено преживяване предлага посещението на каскадата от седем водопада, предпоследният от които – Овчаренският, е висок 39 м. В този дял на Рила се намират и природните забележителности Урдини езера и Скакавишки водопад и най- ниското ледниково езеро в Рила- Сухото езеро. Уютни хотели и къщи за гости предлагат повече от 2500 места за настаняване и отдих. През зимата Паничище разполага с алпийска ски-писта 470м, съоръжена със ски-влек за 280 души за 1час, детски ски-плац, съоръжен с „бейби“ ски-влек, детска писта с дължина 200 м пред хижа Пионерска, писта за дълго бягане /5000м/, хомологирана писта за спускане с шейни на естествена писта 1130 м и др. В курорта работи посетителски център към Национален парк "Рила”. В непосредсвена блозост до Паничище се намира известният с лековитите си минерални води курорт Сапарева баня.

 

Добърско

Едно от най-старите селища, скътано сред горите по южния скат на Рила, се споменава за пръв път в исторически документ в Рилската грамота на Цар Иван Шишман от 1378 година. До края на 18 век, преди издигането на Банско, Добърско е било икономически център на Разложката котловин. Селището се намира на 1070м н. на 70 км от Благоевград, в близост до Банско и Разлог. В землището на селото започва защитената територия на Национален парк Рила. Според народните предания ослепените Самуилови войници при битката в планината Беласица през 1014г намират облекчение и изцеление от лечебна вода на аязмото в Добърско. Водата продължава да извира и днес в двора на средновековната църква в “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Построената през 1614 година църквата е под защитата на ЮНЕСКО и е един от стоте национални туристически обекта. Тя е уникална най-вече със своите отлично запазени автентични икони и стенописи. Много от тях са странни и се отличават от характерния за това време стил. Според някои историци, ореолите на светците наподобяват шлемове. Преображението – една от уникалните икони изобразява Исус Христос, седящ в приспособление, поразително приличащо на ракета, на фона на земята, атмосферата и стратосферата. В църквата има и странни символи- свастики на фасадата на храма.
Друг интересен историчаски обект в Добърско е добре запазена и реставрирана "Антична пещ" от II-IV в.н.е.
Любителите на природата и туризма, достигнали до Добърско, могат да посетят живописния 30 метров водопад „Щрокалото”, който се намира на двадесет минути пеша от центъра на селото по виещата се през него река Клинеца и да се разходят в планината по еко маршрутите “Пътеката на глухара", "Пътеката на рилската иглика" и най-новата забележителност- пътеката на балканската дива коза. Тя започва от селото, стига високо в безлесната зона до м. „Статевото гюбре” (2 025 м.н.в.). и следва маршрута към х. Македония като преминава през х. Добърско. Трудността й е малка до средна. Времетраенето е общо 3, 5 часа. По трасето има 9 табели и 5 места за отдих, три от тях с възможност за пикник. При хижа Добърско има заслон – класна стая на открито. Тези, които се изкачат до м. Германица, при добро време и повече късмет, може да видят диви кози на скалите под Куков връх, Малък Мечи връх, Герман или Езерник. Хижа Добърско се намира на
1750 м н.в., съседни до нея туристически обекти са х. Македония - 3,00 ч, Малък Мечи връх (2474 м) - 3,30 ч, х. Чакалица - 4,00 ч, х. Семково - 4,30 ч

скален феномен „Коматински скали”
Величествените скални образувания, обявени за природна забележителност , известни и под името “Коматица”, се извисяват над село Брестово във Влахина планина на 25 км от град Симитли и на 42 км южно от Благоевград. За скалистите върхове на Коматинските скали се носят много легенди. Най-популярна е легендата за златно съкровище, скрито в пещера между стръмните склонове на скалите от заможни българи по време на турското робство. И днес се мълви, че това злато е някъде там, но никой не се опитва да го намери, защото местните казват, че е прокълнато и за да бъде намерено трябва да се даде човешка жертва. Хората говорят, че понякога през нощта върховете на скалите сякаш пламтят, защото златото “играе”. А старите жители на Брестово, още си спомнят разказите на своите баби за огромните орли, обитавали в миналото върховете на Коматинските скали. Те били толкова големи, че без проблеми отнасяли със себе си агнетата на селяните. Интересна забележителност в района е и древният манастир "Св.Архангел Михаил" в с.Тросково, построен през ХIII век.

Скален  феномен “Орлите”  край село Влахи
Родното село на Яне Сандански- Влахи се намира на 9 км от гр. Кресна и на около 40 км южно от Благоевград. Землището на селото е част територията на Национален парк Пирин. В местността „Черната вода” край селището на площ от 10 ха природата е сътворила в гранитните скали причудливи фигури- костенурки, дървета, цветя, заек, както и зидове, козирки, стълбове, ракети. Най-големият и най-красив скален феномен е известен с името „Шангалов камен”. В района гнездят много орли и именно затова местните хора са нарекли скалните образования – “Орлите”. Местността е обявена за природна забележителност.

Скално образувание „Момина скала”
Това е интересно изваяна монолитна гранитна скала, която наподобява кула. Намира се над река Вранещица в Кресненския пролом в околностите на село Железница, на 4 км от Симитли и на 11 км от Благоевград. Местността е свързана с историята на селото от периода на турското робство.По време на битките с поробителите, един от тях харесал местна мома и тръгнал да я преследва. За да се спаси, тя побягнала и се изкачила на скалата. Като видяла обаче, че турчинът я настига, момата скочила от високата скала и загинала, запазвайки своето достойнство.

Град Сандански
Това е най-южният и най-топъл български град с най-голям брой слънчеви дни в годината и най-големият център за балнео и климатолечение на Балканския полуостров. Разположен е на 224 м н.в. в крайните югозападни склонове на Пирин по долното течение на река Санданска Бистрица, на 80 км от Благоевград. Селището около минералните извори е възникнало през II хилядолетие преди нашата ера. До VI век то е един от първите християнски епископски центрове в България. От тези времена до 1947 г градът носи името Свети Врач, в памет на народните лечители, братята Козма и Дамян. Уникалността на град Сандански, дължаща се на факта, че той е една от двете точки в света с 3% наситеност на въздуха с кислород, се подсилва и от съчетаващия в себе си средиземноморско с планинско влияние климат. В Сандански има 22 минерални извора с общ дебит 1200л/сек. и температура между 33 и 83'С. По-известни са изворите при Парилото зад Турската баня, Чешмата и Хладкият гьол при Мирото, където има и лечебна кал. Тук се намират най-големите и отлично оборудвани в страната балнеоложки комплекси, които освен басейни с минерална вода, предлагат различни видове лечебни вани, подводен масаж и съвременна мадицинска апаратура.

  

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите