Get Adobe Flash player

КОМЕНТАРИ

СНИМКИ

х.Рибни езера- х.Македония

Това е един от най-трудните маршрути в Рила. Поради многобройните стръмни изкачвания и спускания с големи денивелации и високата техническа сложност на терена, особено при зимни условия, преминаването му изисква добра физическа форма и издрържливост. Маршрутът е лавиноопасен и траверсите през зимата са огромен риск, затова много по-безопасно е да се върви само по билото. Осигуровката, както и ползването на котки в повечето случаи са наложителни, особено в началото на маршрута при подсичането на Зъбците. Дори и когато няма сняг съществуват рискове от опасни ситуации, тъй като скалната маса е ронлива и особено, когато е мокра е много нестабилна.  

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
 Трудностите и усилията обаче си струват, защото този маршрут е изключително красив и живописен и не случайно Иван Вазов го е описал във”Великата рилска пустиня”. Първите пленителни гледки се откриват още в началото на прехода при тръгването от х. Рибни езера, следвайки маркировката по склона на Острешки рид. С бавен ход, поради стръмния наклон за около 30-40 минути се стига до разклона, който вдясно води до хотел “Рилец” край Рилския манастир. Наляво /юг/ е посоката за хижа Македония и хижа Трещеник. Пътеката върви по ръба на скалисто било/Зъбците/ и извежда на билото между връх Павлев връх и връх Канарата. През лятото Зъбците могат да се подсичат, тъй като разстоянията между скалистите зъбери са големи. В този участък от дясната страна се открива красотата на циркуса Синьото езеро и цяла верига от по-малки езера, които се вливат едно в друго, след което, минавайки през кортито на р.Чернитица /първият приток на Илийна река/, водите им изтичат в коритото на река Илийна.

Изкачвайки се, пътеката на маршрута стига до разклон, където се кръстосват пътеките за х. Македония, х.Гранчар и х. Рибни езера. От тук се тръгва в посока към въжетата, които са поставени за осигуровка по склона на Павлев връх. Той е вискок 2667м, заобиколен е от стръмни сипеи, които се спускат към циркусите на Синьото езеро и чернополските езера. Билото му е осеяно с много нестабилни скални отломки. Лятото върха може да се посече от лявата страна, където има оформени малки пътечки, но зимата задължително трябва да се върви по билото. След като се премине по билото следва спускане по слабо изразена камениста седловина, а след него следва ново изкачване до връх Черна поляна. Той е висок 2716м и е най-високият връх в целия среден дял на Рила. Обозначен е с голяма каменна пирамида, около която има отломки от скална маса и оскъдна тревиста растителност. През зимата траверса през върха трябва да се преминава само при благоприятни метеорологични условия и с повишено внимание, а маркировка да се следва неодлъчно. От тази точка се върви по маркировката, която се спуска по югозападния склон към седловината, която разделя връх Черна поляна и връх Аладжа Слаб/Пъстри Слаб/, който има конусообразна форма и е висок 2683м.

В подножието на върха в западна посока, малко над селовината Седлото, се намира единсвеното изворче по този маршрут. През зимата е по-сигурно и безопасно движението да се продължи по стълбовата маркировката. Пез лятото, ако умората не е по-голяма от удоволствието да се види красивата панорама от върха, може да се подсече по пряката пътека. Двете пътеки се събират на седловината Седлото /Кадийн гроб/.

При възникване на неблагоприятни метеорологични условия, от тук може да се направи спускане на запад, където по долината на Илийна река да се избегнат неблагополучията от пребиваването във високата част на  планината.

Седлото е границата, откъдето се преминава в югозападния дял на Рила. Първият връх, който се открива в тази част на планина е връх Узуница /Голяма Пъстрица/ -2606м. Маршрутът продължава на запад без голяма денивелация към първенеца на Югозападна Рила- Ангелов връх /2643м/. Той е разположен в т.н. мощно било на северния склон. Откроява се куполообразно по вододелното било между река Илийна и река Динков дол, югозападно от седловината Кадин гроб и връх Узуница. Южните му склонове са стръмни, а югоизточните са полегати и покрити с пасища. По северните и западните склонове на върха има циркуси. Предполага се, че името му води началото си от легендата за родопския Ангел войвода, загинал по тези места.

При зимни условия маршрутът продължава от върха по билото в посока Мечи връх. През лятото и когато няма опасност от лавини се продължава в югозападна посока през вододела на Благоевградска Бистрица и Динков дол. Следва продължително спускане, което стига до Мечи проход, където се намира хижа Македония.


Добави коментар

Защитен код
Обнови