Get Adobe Flash player

КОМЕНТАРИ

Експедиция в гръцката част на Славянка

slaviankaВсички предварителни приготовления приключиха успешно, вече беше уговорено детайлно заминаването ни. Бяхме на прага на поредния етап от изследването на планината Славянка. Този път обаче щяхме да изследваме пещерите в гръцката част на планината и да участваме в експедицията организирана от пещерняците от северна Гърция. И така дойде най сетне 11 май. Бяхме решили да пътуваме рано. Но както се пееше в песента "Казахме в седем, събрахме се в осем ........" но не тръгнахме в девет а чак в 12? Причини много. Някои се бяха успали, други в последния момент хукнаха да си купуват ботуши и всякакви неща за пътуването, Трети обменяха валута а четвърти просто си мислеха, че ще ги вземат с колите от къщи но не било така. В 12 благополучно се появи и последния участник в експедицията. Някои пиеха трето кафе вече но за мотане нямаше време и потеглихме към Кулата. Въпреки забавянето настроението беше на 6. Пътьом спряхме на село Усойка да заредим с ракия, подаръка за гръцките ни приятели, който представляваше едно не много голямо буренце. Спряхме и да хапнем на Кресна, като в паузата не пропуснахме случая и да похекаме. Цялото това забавяне, заедно с чакането на границата и краткото залутване по гръцките пътища ни отне много време и така благополучно пристигнахме на уреченото място към седем вечерта. Посрещането беше повече от топло и радушно. Бяха всичките участници в миналогодишната експедиция, както и някои непознати за нас все още пещерняци от солунския клуб ESE. Появи се и кмета на селото, който на чист български език ни приветства с думите „Добре дошли в село Крушево." Посрещачите недоумяваха как така такова кратко разстояние (става въпрос за около 300 км) се взима за около 12 часа. След дългото разменяне на любезности, подаръци и раздувки кой какво правил, дойде и момента за настаняването. Лагера беше организиран в двора на бившата застава. Място за палатки имаше бол, както и за лагерния огън. Имаше прокарана вода а до тоалетна можеше да се ходи в заставата, която въпреки, че от отдавна не функционираше беше с обзавеждане, което и най елитното българско поделение не беше виждало. До тук добре. На Веско се падна честа да избере менюто за храната. Оказа се, че и за това са се погрижили домакините, а самото хранене ставаше в едно доста приятно ресторантче в селото на около 5 минути от лагера. Вечерта я поляхме както подобава и завърши с традиционното надпяване край огъня.

Anastasia v Stoikova dupka 2.psd

Легнахме късно, но станахме рано. Започваше ден първи. След кратко пазаруване в селото нашата група - Аз, Таната, Сашо Янев, Христос, Ставрос, Йоргос и Илияс тръгнахме водени от местен водач, към североизточната част на планината. След дълго трамбоване сред трънаци и прекосяването на една изгоряла и нападала гора излязохме във високата част. Не след дълго бяхме и на входа на търсената от нас пещера. Докато се обличахме Сашо се поразходи и каза, че е намерил още един вход по нагоре. Влезнахме всичките на куп. Веднага след входа тръгваше низходяща и висока галерия. Следваха, няколко прага преодолими на класика, хоризонтална част и нови наклонени участъци достигащи до праг а след него и отвес. Бяхме подминали и няколко странични разклонения. За отвеси не се бяхме подготвили и част от гърците излязоха да вземат въже. Аз използвах случая да посъбера пещерни буболечки. Това забавяне ни накара и да поразгледаме обстановката. Имаше обаче "нещо гнило". Входовете на някои от страничните разклонения имаха странна четвъртита форма. Защо ли? Бяхме убедени, че са до издялвани. Проверихме ги и тях. Пещерата се оказа много дълга. Денивелацията така на око надхвърляше 60 метра. Имаше на места красиви сталактити, салагмити и сталактони. Нещо обаче от въздуха вътре от какво ли ме заболя главата яко и излязох на вън. Чак сега забелязах огромното количество пръснати късове лимонит край входа. Еврика. Това не било баш пещера а явно е използвана и за черпене на желязна руда. От кой и кога не бях аз човека, който можеше да отговори на този въпрос. С Таната се опасявахме, че няма да имаме успех в картировката, заради цялата тази руда наоколо и в пещерата. И без това времето напредна и документирането го оставихме за друг път. Прибрахме се в лагера точно за вечеря. Същият ден Веско се беше забавлявал с картировка на някои пещери в красивия каньон преди селото а Павката и Юлий, бяха ходили до някаква дупка в местността Спановица, която не ги беше впечатлила с нещо особено, за разлика от бруталния баир, който са изкачили за да стигнат до там.

Втората сутрин ни посрещна с ниски температури и лошо време. Високата част на планината беше забулена. От към България се носеха тъмни облаци. Не след дълго и заваля. Бързо стегнахме група за източната част на планината. В джипа се натоварихме аз, Павката, Юлий, Веско, Цецо и не знам още кой. Таната го подкара по заобиколните пътища. Нашите водачи изостанаха назад поради факта, че пътя приличаше на тези в България тоест доста изровен. И докато чакахме на едно място спрели Павката ни светна, че "тука бъка от карст". Били сме се намирали в центъра на някакъв плутон и може да очакваме всичко друго но не и пещери. След като потеглихме обаче се оказа, че има още доста път до мястото за което бяхме тръгнали. Спряхме колите до нещо пещерообразно. Оказа се доста дълга проходка за мрамори. Завършваше с комин от който вееше доста силно. Докато разглеждахме поредната минна разработка Юлий се провикна че е намерил някаква пропаст. Изглеждаше пършива, но я спуснах и картирах с помощта на Таната и Цецо. Само 13 метра, но първата картирана от нас пещера в тази част на Славянка. Нарекохме я с гръмкото име Малката греда. gredaПостепенно дъжда спря а гърците намериха нещо по-интересно. Оказа се, че на склона скрит от всякъде има скален мост под който почва пещера. Пуснах си канапче за придържане на входа и слязох при тях. Голямо преддверие, праг, галерия с красиви натеци и отвес. Йоргос се беше вече вързал и биеше спит. Имаше още 4 ма души които го чакаха и аз реших да изляза. Осени ме идеята, че някъде на това място обаче значително по нагоре, трябва да има грамаден вход на пещера, който се вижда от Гоцев връх. Потеглихме с джипа и го качихме възможно най-нагоре. След което поехме по баира, който ни удари в челото. Допълзяхме до входа. Вход ви казвам най-малко 30 метра в диаметър. В този момент с Веско се спогледахме съзаклятнически. Усещахме, че сме осъществили една стара наша мечта, а именно да посетим тази пещера. Колко пъти сме я гледали от далеч, от високо и от другата страна на границата. Хубаво е човек да осъществява мечтите си. В самата пещера се слиза "пеша" от югоизточната част. Попаднахме на грамадна снежна тапа. За съжаление обаче пещерата не беше толкова голяма, колкото внушителния й вход. Дупката не се оказа баята но я нарекохме Баятата греда. Нещо само греди целехме. Освен не дъгите галерии вътре имаше интересни ледени образувания, които няколко дни по късно гърците се "скъсаха" да снимат. Пак нямаше време и пак картировката остана за следващият път. Позакъсняхме за вечеря. Гръцкия отбор, беше проникнал в новата пещера-мина със скалния мост и след множество наклонени участъци и отвеси, бяха изпаднали през веещия комин в мраморната проходка в основата на масива. Денивелацията на този обект според мен ще надхвърли 80-те метра. Това можеше и да се окаже най дълбоката дупка в цялата планина. Същият ден Сашо Янев, беше ходил с подобаващ женски спелео отбор до един обект в западната част на планината с огромен вход, който в последствие също се беше оказал желязна мина. Вечерта я изкарахме на сладки приказки, гледахме снимки на лаптопа на Маркос и обсъждахме тактиката за следващия ден. Разказах на Маркос за една пропаст във високата част на планината в близост до 93-та гранична пирамида. За нея знаех от Г. Стоянов (Птичаря), а той беше почерпил сведения от инж. Мария Златкова. Маркос не знаеше за тази пропаст и беше заинтересован да направим опит да я намерим.

На следващия ден нямаше промяна във времето. Дъжда ръмеше ситно и напоително. Потеглихме група в състав аз, Веско, Таната, Павката и Юлий. Пак джипа ни беше спасение. Качихме доста денивелация с него но уви пътя свърши. Продължихме по удобна пътека, но и тя свърши. Нагоре, имаше само мъгла и баир. Веско си навехна крака и решихме двамата да слизаме. Другите продължиха в мъглата нагоре. Докато слизахме дъжда спря и времето се проясни. Не след дълго и народа пристигна. Били се отказали заради лошото време, но и поради факта, че излезли на билото доста ниско, а до въпросната пирамида имало яко изкачване. Този ден се прибрахме по-рано от останалите, които бяха ходили на пропастта Лукдере. Отново голям женски отбор София, Елени, Антония, Кики и Анастасия придружени от Маркос, Йоргос, Цецо и Сашо. Пропастта била около 50 метра дълбока с два отвеса и доста натеци вътре. Входа и обаче бил доста тесен и измъчил някои от участниците. На прибиране отбора, беше открил и две малки пещерки.

Malka Stoykovica RIOSVНов ден нов късмет. Аз и Веско се натоварихме в каросерията на един пикап заедно с огромна тумба народ и поехме в неизвестна посока. Нещо и не доразбрахме на каква дупка ще ходим. Отвесна ли е не е ли. На едно място спряхме да оставим археоложките Анастасия и София. Щяха да копаят в някаква пещера до пътя. Поехме по черен път и не след дълго ни стовариха при една чешма. От там на горе "баиринг" Странното, беше че никой не знаеше на каква дупка ни водят. Още по-странно, беше че наоколо нямаше карст. Стигнахме върха на баира и пред нас се разкри входа на поредната желязна мина. Този път дълга само 10 метра, при това абсолютно изкуствено изкопана. Геолозите наоколо събираха камънак а ние с Веско се хванахме за главата. Писна ни от мини. На връщане си събрахме археоложките и решихме да почиваме в лагера. Преди това обаче седнахме за по бира в селото. В един момент спря кола и излезе нашия приятел Ламброс, който беше станал на времето пещерняк именно в България в нашия клуб. Той каза, че си знаел къде де ни намери. В кръчмата разбира се. Така или иначе този ден за мен и Веско се оказа почивен и аз хубаво се наспах в лагера. Почивен за нас но не и за останалите. Сутринта останалата част от нашата група заедно с още неизвестен за мен брой гърци се вдигнаха към източната част на планината. Таната и Цецо отишли на пещерата с големия вход да я картират. По късно нарекохме тази пещера Баятата греда. Голямото затруднение настъпи, когато трябваше да го преведем на гърците. Една друга група "бързоходци" в състав Павката, Юлий, Сашо и Йоргос, бяха тръгнали, към пропастта при 93-та пирамида. Те се изкачили на Царев връх и от там по граничната бразда към пропастта. Да обаче на места склона от към Гърция е отвесен та им се наложило да се движат от нашата страна. Ненадейно от мъглата изскочили български гранични полицаи и натръшкали групата. Голямо удивление настъпило. Трима българи и един грък, при това пещерняци. След кратка консултация ги пуснали по-живо по здраво. Без излишно лутане, те намерили пропастта и я спуснали. Оказала се с два отвеса, доста раздвижена и с дълбочина над 40 метра. Вечерта край огъня темата на разговор беше разбира се арестуването им на границата.

Не по малко емоционален и изпълнен с преживявания, беше и следващия ден. Сутринта пристигна от България Иван Личков. Той имаше доста работа в София и за това се включи в експедицията толкова късно. Този ден атаката към 93-та пирамида беше подновена. Пропастта трябваше да бъде картирана. С тази задача и с не лекото изкачване до нея се заеха Павката, Ламброс и Антония. Този път те решиха да се изкачват направо по баира без да заобикалят от изток или запад. Иван Личков си хареса каньончето след селото и заедно с Юлий и Весо отидоха да видят историческата пещера Капе и евентуално да я картират. Нашата група в състав Аз, Таната, Цецо и Сашо, заедно с Маркос, Костас, Милтос, Апостолис и Кики тръгнахме към най западната част на планината. Пътят беше дълъг. Най сетне излязохме с изглед към България и съответно обхват за мобилните ни телефони. Пътят виеше а в двете ни страни се виждаха табели предупреждаващи че хълмовете са минирани. Странен беше за нас този факт. Още по лошо беше, че точно тези хълмчета изглеждаха доста окарстени и най-вероятно там имаше неизследвани пещери и пропасти. Спряхме се за по кафе в едно селце, появи се и водач и тръгнахме отново на път. Не след дълго излязохме на платовидна заравненост. Високо на североизток се открояваше познатият ни връх Егюптен а не много далече от нас се виждаха и част от къщите на с. Лехово от другата страна на границата. Спряхме и в близост до мястото където бяхме в плитък въртоп се разкриваха два отвора. Пуснахме въжетата и след рапел от 16-18 метра се озовахме в обширна зала със сипей. В източния и край след изкачване се попадаше във втора по малка зала. Следваха поредица от тесняци и отвес. Докато Маркос и другите гръцки приятели се занимаваха с изследването на тесните и отвесните части аз посъбрах доста биоспелеологичен материал от огромната купчина прилепно гуано във втората зала. Оказа се, че и в тази пропастна пещера има следи от рударство. Странно в българската част на планината много рядко бяхме забелязвали подобни следи. В лагера заварихме групата на Иван Личков. Те казаха, че района над селото е доста интересен и, че пещерата Капе е с огромен вход и представлява доста голяма скална църква с интересни стенописи, които те бяха заснели. Малко преди да мръкне се заоблачи и не след дълго се изви яка буря. Ние се изпопретеснихме за щурмовия екип картировачи на пропастта на билото на планината. Бяхме забелязали светлините им да слизат по хълма, но тази буря беше доста неприятна. Таната запали джипа и заедно тръгнахме да ги пресрещаме. Все пак имахме доста мощни светлини. Всичко приключи благополучно. Прибрахме на сухо подгизналите от дъжда другари и се върнахме в лагера. Там ни чакаше гранична полиция. След кратко обяснение, че това са участници в експедицията а не незаконни емигранти граничните се успокоиха. Отидоха до селото и се върнаха с 2 бутилки ципуро-гръцка ракия анасонлийка. Дадоха ни ги като почерпка на българския екип и си заминаха. Ето на това му казвам гостоприемни гранични власти. Вечерта преди да заспим Ламброс ни възбуди любопитството, като каза, че от високото се виждало някакъв огромен вход и задължително е трябвало да го проверим на следващия ден.

Grupata sharp filtered

Неусетно дойде и последния ден на експедицията. Една малка група тръгна да провери дали наистина е вход на пещера това, което беше видял Ламброс предния ден. Другите в куп се отправихме да проверим един друг вход, който се виждаше с бинокъл от лагера. Стигнахме до пещерата Капе и Аз, Таната и Антония останахме да картираме. Юлий и останалите продължиха по каньоновидното дере нагоре към въпросния обект. Който се оказа (след голямо катерене) просто сянка на една ниша, но по пътя в левия географски склон, Юлий намери малка, около 15-20м. пещерка. Пещерата Капе наистина имаше внушителен вход. С размерите на малкия свод на Проходна при с. Карлуково да речем. В дясно от него имаше къса ниша с голям вход. В преддверието на пещерата има изграден параклис, поставени са пейки и има чешма, в чийто резервоар се събира капещата от свода вода във високата част на пещерата и която е отведена умело с тръби до самата чешма. В дясно по стълби изсечени в скалата се набира значителна денивелация е се достига до висока площадка, в дясно от нея има още няколко трудно достъпни площадки. В западната част на пещерата има късо разклонение с висок комин в който гнездят нощни грабливи птици, най вероятно сови. Пещерата е светла и има дължина около 40 метра. В дясно от нея има още една проходна ниша, веднага до нея е входа на пещерната църква Agia Analipsi. По стълби се достига до дървена врата зад която в малка пещерна галерия с дължина 11 метра. Има изсечен в скалата олтар, а стените са покрити със стенописи. Интересното е, че на част от иконите са избодени очите. Над самата църква през малък комин се достига до горния етаж на пещерата. Той е дълъг също 11 метра и там липсват стенописи. След като направихме картата на пещерната църква, решихме да погледнем какво става по скалните венци в близост. След дълго обикаляне и "храстинг" и "трънинг" двамата с Таната открихме и картирахме две полупещери. Пещерата на зеления вятър, дълга 11 метра. В нея най интересното беше, че по тавана в изсъхнали и полуразрушени от изветрянето образувания, бяха поникнали растения, които висяха от тавана. Когато задуха вятър около входа те се полюшват и издават шум като листа на дървета полюшвани от вятъра.

Другата дупка я нарекохме Козарника. Нейната обща дължина възлизаше на около 20 метра и нямаше нищо особено в нея ако изключваме огромните шипкови храсти около входа и. kozarnikaСпуснахме се до джипа и след това се прибрахме в лагера. Там се отдадохме на миене на инвентарите и къпане с маркуч със студена вода. Подготвяхме се за последната вечер. Преди да седнем в близкото заведение, обаче организаторите направиха презентация на експедицията с прожекции в местното училище. Събра се цялото село. А аз за пореден път се възхитих на организацията и умението на гръцките ни приятели да работят с общините и местното население. След презентацията седнахме в близкото рок-кафе и почнахме забавата. Поздравите не закъсняха. Главно рок и метал парчета. Helloween, Iron Maiden и тн. В един момент се оказа, че кмета специално ни кани в едно съседно заведение и ние искаме не искаме трябваше да заменим рок музиката с български хора, гръцки поп фолк и разбира се сиртаки. Вечерта беше разтърсваща в буквалния смисъл на думата. После купона се премести в лагера. Накрая останахме Аз Павката, Юлий и Анастасия. Над Славянка вече изгряваха първите слънчеви лъчи на утрото. В мен превъзбуден от събитията и цялата експедиция напираха странни чувства. Усещах началото на някаква нова ера в моя живот, усещах че все едно съм в някаква страхотна приказна история. Но нали знаем, че за съжаление рано или късно всяка приказка има своя край.

Послепис

Лутраки, каньони, пещери, пещерни мечки и

"особености на руската национална спелеология."

Не изтрезнели сутринта поехме на път към Лутраки. Селце намиращо се в подножието на пограничната с Република Македония планина Каймакчалан. Натоварихме се на превозните средства и през целия път аз лично спах непробудно. Късния следобед пристигнахме и се настанихме. Поспахме още известно време и дойде време за първата разходка в района. На това местенце имаше интересен и доста голям каньон в който беше изграден спелео парк с музей за пещерите в района. Посетихме една много интересна благоустроена пещера на име Spilaiovarathro и още една неблагоустроена но доста просторна пещера намираща се някъде в масива над каньона наречена чисто и просто Пещера B. Привечер се отдадохме на мързел и "размазване" в басейн с минерална вода. Той беше изграден току до реката идваща от каньона, та ако някой прегрее да се охлажда във водите идващи от високата планина. Минералната вода се изливаше в басейна през един 5 метров скок. Мястото много ни хареса. На сутринта се разделихме на две групи. Веско и Таната решиха да отидат заедно с Йоргос в благоустроената пещера и чрез траверс с въже да посетят една не много изследвана част на пещерата. Те не предполагаха каква изненада ги чака там. Останалата част от групата, заедно с Маркос, Елени и Рула поехме към Лутраки. В близост до селото се намираше долната част на внушителен каньон. Нашата цел, беше да проверим някаква пещера за която имаше сведения. Бяхме се приготвили за разходка но изведнъж пътекоподобното премина в тур с категория и ние се закотвихме. Някои успяха с усилие да траверсират над началната част на каньона, но за другите остана само това да се спасим посредством рапел. Прониквачката с целия багаж на Иван падна във водата, както и чука на Маркос. Накрая се оказа, че сме били пратени за "зелен хайвер" Търсената пещера се оказа само една ниша. На въпроса ми към водача ни как се е стигало до тази пещера той ми отговори на диалект много близък до българския език – Ами те козите минават и от ляво и от дясно и отвсякъде. Това окончателно сложи край на нашите усилия да търсим пещера на това място. Следобеда се пренесохме в по-високата част на планината но и там не намерихме нищо интересно, освен един отвор за разкопаване от който осезаемо духаше. Другото беше форсиране на една буйна река в търсене на пещерата над Жалов кладенец, където било скрито съкровището на Александър Македонски. Веднага направих аналогия с българските златотърсачи на Шишмановото съкровище. Нищо ново под слънцето. Далеч по интересно е било на Таната и Веско. След горепосочения траверс в Spilaiovarathro се попадало на уникални по рода се части. Температурата на въздуха изведнъж става около 32 градуса а на това място имало многохилядна прилепна колония. Подробно ни разказаха за това как са слизали около 70 метров наклонен отвес и как са боксували в гуано над кръста на всяка крачка. Проникването било и със специални маски пазещи от азотните изпарения. Вечерта пак се отдадохме на къпане в минералния басейн. В един момент се сетихме, че имаме бутилка ципуро подарък от гръцките гранични полицаи. Разсипахме го в чашки и забавата започна. Пиене на ципуро в минерален басейн. В един момент Юлий се провикна. Абе не ви ли се струва, че в момента сме във филма ОСОБЕННОСТИ НА РУСКАТА НАЦИОНАЛНА СПЕЛЕОЛОГИЯ. Доста смях падна. Мястото беше перфектно. Последния ден програмата включваше посещение на Arkoudospilia и музея по спелеология. Започнахме с пещерата. Оказа се интересна и дълга. Все още не бяха завършили и разкопките на кости на пещерни мечки за което Рула ни разказа подробно. Музея, беше малък, но много спретнат. Отразяваше историята на проучванията в пещерите в района както и беше наблегнато главно на археологията. Пак брахме яко срам, като директора на музея поиска да оставим плакат или някакъв стикер на спелео тематика от България. Ние разбира се нямахме. Следобед посетихме с Таната една малка пещера от другата страна на реката в близост до мястото, където ще строят нова сграда за музея. Оказа се че има продължение за разкопаване в пещерата от което духа силно. Решихме да го пробваме но директора на музея ни спря, като каза, че те са подали молба това да бъде извършено и в момента чакат процедурата по разрешението за тази дейност. Хората си пазят пещерите много ясно, особено в райони с археологически останки. Май само при нас в България цари безстопанственост в това отношение. Вечерта домакините събраха високопоставени гости от общината и направиха за тях и нас презентация на района и пещерите. За съжаление пътуването ни беше към своя край. На сутринта се сбогувахме с гръцките ни приятели и потеглихме към България. Някои се отбиха да видят Дойранското езеро а ние се загубихме из тесните улички в западната част на Солун. Малко преди границата се събрахме отново и към 16.00 часа бяхме вече в България. Телефона ми загря от обаждания а от запад се задаваха буреносни облаци. Какво ли лято ни очакваше? За сега всичко започваше добре.

 

Материалът е взет от "Годишник на Пещерен клуб "Хеликтит" №9"

Снимки - Константин Стоичков

 

Добави коментар

Защитен код
Обнови