Get Adobe Flash player

КОМЕНТАРИ

СНИМКИ

Билките в граничния район България - Македония

 

Представяме на вниманието на туристите и любителите на природата едно проучване на често срещаните и употребявани билки в трансграничния регион - Югозападна България и Източна Македония. Поради георгафската близост и еднотипния климат с течение на времето са се разпространили и сходни растения и билки, употребявани от местното население от хиляди години. За съжаление в последно време опита на народната медицина все повече се забравя, остъпвайки място на официалната медицина, със своите съвременни и понякога спорни методи за лечение. 

Настоящето проучване и систематизация на билките в трансграничния регион е извършено през 2013 година и има за цел да даде актуална, полезна и достоверна информация на всички, които се интересуват от народна медицина и събиране на билки.


Проучването е резултат от проект на Европейския съюз "Наслади се на уникална природа - Велотуризма в помощ на природата /SUN/ 2007 СВ16IPO007-2011-2-086

 

 

 

А 

 

Анасонов лопен (Verbascum anisophyllum) 

Описание: Двугодишно тревисто растение, зелено, гъсто дългожлезисто и разклоненовлакнесто. Стъблото високо 40–100 cм, облистено, от основата разклонено. Приосновните листа с 2,5–5 cм дълги дръжки, петурите дълги 5–10 cм, широки 2,5–3,5 cм, удължено или овално-елипсовидни, тъпо неравномерно назъбени с клиновидни основи. Долните стъблови листа като приосновните, по-малки; горните полустъблообхващащи, копиевиднотриъгълни, заострени. Цветовете разположени в дихазии, долните многоцветни; горните с по 1–2 цвята, образуващи удължена, рехава метлица. Чашката дълга 3–6 мм, разделена почти до основата, гъсто- дълго жлезистовлакнеста. Венчето около 30 mm в диаметър, наситеножълто. Тичинките 5; долните 2 тичинкови дръжки около 6 mm дълги, на върха или в горната си 1/3 отвън голи, вътрешната страна обрасла с много дълги виолетови папили; останалите гъсто покрити с виолетови папили. Семената дълги 0,8–0,9 мм, конично-призматични. Цв. VI–VIII, пл. VII–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.

Разпространение: Знеполски район (Конявска планина – южните склонове на Виденски дял); от 400 до около 900 m н. в. Обитава сухи, каменисти, варовити склонове в тревисти калцифилни съобщества и силно разредени гори. Среща се в кюстендилска област.

Със Заповед №433 от 15.05.2013г. е обявена защитена местност„Находище на анасонов лопен - с. Цървеняно“ в землището на с. Цървеняно, община Кюстендил с цел опазване на растителния вид анасонов лопен и неговото местообитание. Защитената местност е с площ  223.70 дка.

Употребяема част: Природозащитен статут. Критично застрашен.

 

Б

 

 

Бабини зъби (Tribulus terrestris)

Описание: Едногодишно тревисто растение. От основата на корена излизат многобройни тънки, пълзящи, дълги до 80 cм стъбла. Листата са чифтоперести, срещуположни, с елипсовидна форма. Цветчетата са сравнително дребни, лимоненожълто оцветени, разположени поединично в пазвите на листата. Плодът е покрит с шипове. След узряването си се разпада на 5 орехчета, също покрити с шипчета. Стръковете и листата са окосмени с белезникави власинки. Отрязват се надземните части на растението през месеците юли, август и септември, по време на цъфтежа и преди разпукването на плодовете. Суровината се почиства от органични и минерални примеси и се суши в проветриви помещения.

Разпространение: Разпространено е по песъчливи и каменливи места, край пътищата и като плевел в лозята и окопните култури. Растението е топлолюбиво и компактни находища се срещат в Южна България и по Черноморието както и на територията на Република Македония.

Употребяема част: Надземната част на растението - стръкове и цели растения.

Действие: Билката има диуретично действие и слабо изразен тонизиращ ефект и се употребява при камъни в бъбреците. Основното действие е стимулирането на половата система. До узряването на семената растението е слабо отровно.Екстрактът от тази билка стимулира производството на лутенизиращ хормон,който от своя страна влияе пряко върху производството на тестостерон. Повишеното ниво на тестостерона води до повишаване на силата, мускулния растеж, удължава ерекцията и потентността. Растението Бабини зъби има успокояващо действие върху централната и вегетативната нервна система и местно дразнещо действие, предизвикващо нахлуване на кръв към раздразнените места.

Приложение: Бабини зъби се прилага и при оскъдна и нередовна менструация, хронично възпаление на половите органи у мъжа и жената, невралгия, мигрена, спазми на жлъчните пътища, на стомаха и червата, бронхит, коклюш и др

Начин на употреба: Една-две супени лъжици от билката се варят за 5 минути в половин литър вода. Чаят се разпределя на 3-4 порции и се пие 30 мин. преди хранене.

 

Божур (Paeonia Peregrina) 

Описание: Божурът е тревисто, многогодишно растение с голо, право стъбло, високо до 1 м, с кърваво червени цветове. Листата са последователно наредени, тъмнозелено, неправилно нарязани на върха. Цветът е с пет листна чашка с 8-12 венечни листа, многобройни тичинки и много плодници. Семената са едри, отвън черни, а отвътре белезникаво жълти. Коренът е вретеновиден, грудесто надебелен, отвън червено кафяв, а отвътре белезникав. Растението е медоносно.

Разпространение: Божурът е разпространен из храсталаците и редките гори в някой райони на Северна България, в Странджа, Родопите и по долината на р. Струма.

Употребяема част: За билка се използват корените на божура – Radix Paeoniae, и цветовете – Flores Paeoniae.

Венечните листа се берат през време на цъфтенето (май-юни) в сухо време. Не се събират прецъфтелите и окапалите по земята цветове. Сушат се в проветриви помещения или сушилня при температура до 40 градуса. Изсушеният цвят е червен или тъмночервен, със слаб аромат и сладникаво-горчив вкус.

Корените се събират през есента. Сушат се на слънце, на сянка или в сушилня при температура 50 градуса. Изсушените корени са с тъмно кафяв цвят, неприятна миризма и горчив вкус.

Корените съдържат перегринин (алкалоид), пеонолово етерично масло, глутамин и танин, венечните листа – пеонин (антоцианово багрило, което е отровно!), цианин и дъбилно вещество.

Действие: Билката действа антиконвулсно и противосептично.

Приложение: Намира приложение при лечение на епилепсия, неврози, хистерия, спастичен бронхит, астма, коклюш, спастичен колит, артрит, подагра. Освен това тонизира гладката мускулатура на матката, перисталтиката на червата и диурезата (действа добре при изхвърляне на пясък и камъни от бъбреците). Улеснява съсирването на кръвта, употребява се при лечение на хемороиди. Народната медицина предписва отвара от корена и при воднянка.

Начин на употреба: билката се прилага под формата на запарка. Една изравнена чаена лъжичка ситно нарязани корени от божур се заливат с 200 грама кипяща вода. Киснат в продължение на 20 мин. Приема се три пъти дневно по 20 до 60 грама в зависимост от възрастта.

Консултирайте се с вашият лекар преди да започнете да приемате тази билка!

 

Босилек (Ocimum Basilicum)Босилек

Описание: Босилекът е едногодишно тревисто растение с четири ръбесто, разклонено стъбло, високо до 60 см. Листата са срещуположни, яйцевидни, рядко назъбени, с дълги дръжки. Цветовете са бели или розово-виолетови, разположени на групи по 6 в пазвите на листата, с 5 листно венче и 4 тичинки. Плодът е сух и се разпада на 4 кафяво черни, едносеменни, гладки или фино зърнести орехчета. Цялото растение има приятна миризма.

Употребяема част: За дрога се използват стръковете на босилека.

Надземната част или стръковете на растението се събират през време на цъфтежа (юли). При отрязването им известна част от стъблото на босилека се оставя, за да могат да израснат нови стъбла. Събраният материал се суши на сянка или в сушилня при температура до 35 градуса. Изсушената билка трябва да има яснозелен цвят и бели цветчета, характерна миризма, слабо парлив вкус и максимална влажност 12%.

Дрогата от босилек съдържа 0,02-0,50% етерично масло (линалоол, метилхавикол, цинеол, евгенол, гераниол, оцимен, сесквитерпени), 5% дъбилно вещество, малко сапонини и флавоноиди.

Действие: Противовъзпалително, антисептично действие.

Приложение: Босилекът дразни стомашните жлези и възбужда апетитът, действа противовъзпалително при заболявания на устната кухина, хроничен гастрит, хроничен колит, цистит, уретрит, нефрит и засилва лактацията в кърмачки. Притежава антисептично действие при хроничен бронхит с изразен бронхоспазъм (кашлица, коклюш), премахва болката при метеоризъм и усилва сърдечната дейност при заболявания на миокарда. Според българската народна медицина сок от пресните листа на босилека се използва при гнойни възпаления на средното ухо, както и при трудно заздравяващи рани. Дрогата от босилек трябва да се прилага внимателно, защото високите дози действат дразнещо.

Начин на употреба: Дрогата се прилага под формата на отвара. Една супена лъжица се залива с 300грама кипяща вода и се вари 1мин. Оставя се да кисне в продължение на 30 мин. След прецеждане от отварата се пие 3 пъти дневно по 80г. След ядене. При възпалителни заболявания на устната кухина същият извлек се използва за гаргари по 5-6 пъти дневно. При безапетит се приема 3 пъти дневно по 80 грама 15 мин преди ядене.

 

Бяла акация  (Robinia Pseudoacacia) 

Описание: Разклонено дърво със сиво-кафява напукана кора. Листата са текоперести с дръжки, в чиято основа има две шипчета. Цветовете са бели, ароматни и са събрани във висящи рехави, гроздовидни съцветия. Плодът е кафяв боб и съдържа няколко тъмнокафяви семена.

Семената на бялата акация съдържат токсоалбумини – вещества със силно токсични свойства.

Употребяема част: Използват се цветовете, брани през време на цъфтежа – май-юни.

Действие: Апетитовъзбуждащо и стимулиращо стомашната секреция.

Приложение: цветовете: като температуропонижаващо и отхрачващо средство, повишена киселинност на стомашния сок, при язва, гастрит.

Начин на употреба: Половин лъжица изсушени цветове се запарват с 500 мл вряща вода. Престояват около 20 минути. Пие се по 1 кафеена чашка 2—3 пъти дневно. Листата и кората на билката са отровни! Лечението се назначава и контролира от лекар, като се предпочитат цветовете, които се смятат за по-безвредни.

 

Бял бор (Pinus sylvestris) Pinus sylvestris cones pl.jpg

Природозащитен статус. Незастрашен.

Описание: Стъблото му е право, красиво и стройно. Високо е до 50 м и дебело до 1,5 м. Клоните му са разположени на пръстени (прешлени), по които може да се преброят годините му. Белият бор живее до 600 години. Старите борове имат дебела и напукана тъмнокафява кора, а младите борчета — тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото кората е по-светла и изглежда олющена. По това белият бор се отличава от черния и от другите иглолистни дървета. Игличките му са дълги до 7 cm, усукани около оста си и са разположени по две върху специфични скъсени клонки, наречени брахибласти, които обхващат основата на иглиците като къса тръбица.

При нараняване от ствола на бора изтича смола. Някои я наричат балсам това е ароматичен сок. Тя се стича в нараненото място, втвърдява се и предпазва дървото от загниване и по-тежко заболяване.

Белият бор е вечнозелен, защото игличките му остават по клончетата до пет години и не опадат всички едновременно в една година.

Борът цъфти през април и май. Тогава се извършва опрашването. Шишарките узряват през втората година. Така на едно и също борово дърво могат да се видят и сухи, и зелени шишарки. Характерна тяхна особеност е, че върховете им сочат навътре, в посока към основата на съответния клон/центъра на дървото. Люспите им изсъхват и се отварят чак през третата година, когато семената узреят. Снабдени са с ципесто крилце, което им помага да летят, подети от вятъра, и да се засяват сами.

Разпространение: Природозащитен вид е. Предпочита по-големите височини в планината — от 500 до 2200 м надморска височина. Среща се почти във всички наши планини до 2200 м н. В, както и в Македония. Характерен е за Южна Европа. Най-високото и най-дебелото бяло, борово дърво у нас расте в местността Старо селоОбласт Смолян. Обиколката на дънера му на височина на гърдите е 5 м и е високо 38 м. У нас белият бор се среща естествено главно в Рило-Родопския планински масив, по-ограничено и в другите планини. Освен естественото разпространение, белият бор е най-широко култивираният наш иглолистен вид.

Употребяема част: В съвременната медицина се използуват боровите пъпки (Тuriones pini), намиращи се по върховете на клонките, които се събират рано напролет. Освен тях се използват и боровата кора и дървесните стърготини, боровият балсам, етеричното масло от боровите иглички и клонки, боровият сок, маслото от семената на белия бор.

Боровите връхчета се берат в края на зимата и началото на пролетта преди цъфтежа на белия бор като се внимава дължината им да не е по-голяма от 5 см и да не са по-дебели от 4 мм. Сушат се на проветриво място на сянка или в сушилня при 40оС. Изсушените борови връхчета имат розово-кафяв цвят, приятна миризма и горчив вкус.

Действие: Противовъзпалително, отхрачващо, омекчаващо лигавиците действие, разширява кръвоносните съдове и разтваря камъните в пикочния мехур.

Приложение: При бронхити, ангина, туберколоза, при простуда (за инхалации и разтривки), ишиас, камъни в бъбреците и пикочния мехур, анемия.Боровите връхчета се използват при задух, подагра, хемороиди.

Въздухът в боровата гора има приятен дъх. Това се дължи на особени летливи вещества, които се отделят от игличките. Те убиват микробите, затова в боровите гори са построени много санаториуми за гръдоболни.

Белият бор се използва широко в строителството и медицината. От смолата следхимическа преработка се получават маслатерпентинколофонкатран, а от дървесината - хартия и изкуствени влакна, от които се тъкат платове.

Начин на употреба: Външно приложение: Препоръчва се за инхалации при задух, за бани при екземи, ревматизъм, обриви, лишеи. Смолата се прилага при белодробен абсцес и хемороиди. Разтопена смола, смесена с мас по равни части се използва при рани от протриване и циреи.

Вътрешно приложение: 

-  боров мед – 90 бр. борови връхчета или зелени шишарки се заливат с 1 л.вода и се варят до омекване, прецежда се, оставя се да престои 24 ч., добавя се 1 кг захар на 3 ч.ч. извлек, вари се до получаване на подходящата гъстота. Приема се по 2 с.л. преди храна.

- извлек  – 100 гр борови връхчета се заливат с 2,5 л вода, оставя се да ври, докато водата остане 0,5 л , прецежда се докато е още гореща, прибавя се 250 гр небетшекер, разбърква се добре, след изстиване се прибавят 250 гр мед. Приема по 1 каф.ч. преди храна 3 пъти дневно.

-  извлек – 1 с.л.борови връхчета се заливат с 600 мл вода, вари се  10 мин, прецежда се и се подслажда с мед. Пие се по 1 вин.ч. преди храна 4 пъти дневно.

-  извлек от борови листа – 2-3 с.л. ситно нарязани листа се заливат с 1,5 л. вряла вода, прибавя се сокът на ½ лимон, оставя се да престои 12 часа, прецежда се  и се пие през деня вместо вода.

 

Бяла мъртва коприва (Lamium album)Бяла мъртва коприва, кръвосъсирване, Кръвоспиращо, Билка

Описание: Многогодишно тревисто растение с пълзящо хоризонтално коренище. Стъблата са 30 до 60 см високи, приповдигащи се или изправени, четириръбести, кухи, прости, по-рядко разклонени. Листата са срещуположни, сърцевидно яйцевидни, 3-8 см дълги, на върха заострени, по края назъбени. Цветовете са бели, разположени в прешлени в пазвите на горните листа. Чашката е звънчевидна, с 5 жилки и 5 почти еднакви зъбчета. Венчето е двуустно, 2-2,5 см дълго. Тичинките са 4. разположени под горната устна. Плодът се разпада на 4 орехчета. Цъфти април-юли.

Разпространение: Расте по буренливи места, край пътища и огради сравнително рядко, предимно в Югозападна България.

Употребяема част: Използуват се цветовете. Събира се само венчето без чашката.

Действие: Кръвоспиращо - скъсява времето на кръвосъсирване.

Приложение: Цветовете на бялата мъртва коприва се прилагат като кръвоспиращо и адстрингентно средство при кръвотечения (от матката, белия дроб, носа, хемороиди и др.) и при възпаления (на бъбреците, бронхите, кожата и др.). Използват се и при бяло течение у жената, при трудно уриниране у старци, при спазми на бронхите и на пикочните пътища, при безсъние, кожни обриви, циреи, диария и др.

Начин на употреба: Запарка от 4 чаени лъжици сухи листа на 250 см3 вряща вода се изпива за 1 ден.

Младите листа се използват за салата.

 

Бял пелин (Artemisia absinthium)

Описание: Многогодишно сребристо тревисто растение със своеобразен приятен аромат и силно горчив вкус. Стъблото, а от 40-120 сантиметра високо, в горната част разклонено, в основата вдървеняло. Листата от двете страни са покрити със сребристи копринести власинки. Цветовете са жълти, без чашка. Плодът е около 1 милиметра дълъг, кафяв, продълговат, заострен. Цъфти от юли до септември.

Разпространение: Расте по тревист и каменисти места, из храсталаци и градини, главно в равнините и предпланините.

Употребяема част: Използват се цъфтящите облистени връхни части, отрязани на около 25 сантиметра от върха. Събират се в началото на цъфтежа през юли-август.

Да се внимава да не се смесва с дивия пелин, на който листата отгоре са тъмнозелени, голи, а отдолу бели.

Действие: Билката е едно от най-употребяваните растения в балканската медицина. Експериментално е доказано, че тонизира мускулатурата на храносмилателните органи, увеличава отделянето на храносмилателни сокове и подобрява храносмилането. Съдържащите се в етеричното масло съставки възбуждат централната нервна система. Има противовъзпалително действие и способност да премахва спазмите на гладкомускулните органи - стомах, бронхи и др.

Приложение: При гастрит и други възпаления на стомаха, чернодробни и жлъчни заболявания, при лош дъх в устата, анемия, безсъние, чревни паразити, нередовна менструация, гръдна жаба, бронхиална астма, екземи, рани, ухапвания от насекоми, стръковете се поставят между дрехите - ароматизиране и срещу молци, не е подходяща при кърмачки, болни с мозъчни кръвоизливи и при язвена болест.

Начин на употреба: Извлек от 1 ч.л. билка в 200мл вода за 2 часа. Приема се по 100 мл преди обед и вечеря, а може да се прави и запарка.

Смес за чай с пелин за стомашни заболявания: Счукайте 1 ч.л. пелин, ½ ч.л. корен от тинтява, ½ ч.л. червен кантарион, 1 см пръчка канела и половин чаена лъжица кора от портокал. Всичко това залейте с 1 ч.ч. вряла вода. Запарете за 10 минути и прецедете. Пийте на малки глътки след хранене.

 

Бръшлян (Hedera helix)Бръшлян

Описание: Вечнозелен силно разклонен храст с пълзящи или катерливи стъбла, по които се развиват многобройни въздушни корени, служещи за залавяне за опори. Листата са 3-10 см дълги, кожести, лъскави, яйцевидни или елипсовидни. Цветовете са жълтозелени, събрани в гроздовидни съцветия. Цъфти  юни – август, а плодовете узряват на следващата пролет. Те са кълбести, след узряването черно-сини.

Разпространение: Расте из широколистните и смесени гори, по-рядко и по скали, по влажни, сенчести и каменисти места до 1800 метра надморска височина.

Употребяема част: Използват се листата, брани през време на цъфтежа.

Действие: Има отхрачващо действие, втечнява бронхиалния секрет. Има изразено противовъзпалително действие. Успокоява възпалената лигавица. Притежава също така затягащо и пикочогонно действие.

Приложение: При бронхит, кашлица от различен произход, при чернодробно-жлъчни заболявания, ревматизъм, подагра, външно: при мазоли, гнойни рани, брадавици, изгарния, косопад, бяло течение.

Начин на употреба: 1 супена лъжица от билката се вари 10 минути в 0,5 л вода. Прецежда се и се пие по една кафяна чашка три пъти дневно.

Ако искате да се избавите от пърхота или да накарате косата ви да расте по-бързо е достатъчно да я поливате със същата отвара след като сте я измили. Процедурата се повтаря един - два пъти седмично в продължение на месец, а ако искате да я направите още по-ефикасна прибавете към водата и една супена лъжица оцет.

Кожните проблеми също не могат да се съпротивляват на бръшляна. Акне, мазоли, брадавици и др. минават след като приложите върху тях компрес от прясно счукани листа.

Друг начин на приложение е като мехлем. Приготвеният като за компрес бръшлян се оставя в малко бурканче пълно със зехтин за 40 дни и се съхранява на място без пряка слънчева светлина.Единствено трябва да внимавате - в големи дози бръшлянът е отровен.

 

Бъзак, Бъзуняк, Тревист Бъз, Плод (Sambucus ebulus)

Описание: Тревисто многогодишно растение, вид бъз, с дълго, пълзящо, силно разклонено коренище. Стъблото изправено, 1-2 m високо, набраздено, в горната част разклонено, с мека бяла сърцевина. Листата са срещуположно разположени, нечифтоперести с 5-13 продълговати до продълговато ланцетни заострени и напилени литсчета. Цветовете с бяло, 5-делно, звънчевидно венче, по-рядко розово отвън; събрани в щитовидни съцветия. Плодът е сферичен, 5-6 mm в диаметър, тъмносин до черновиолетов, сочен с 3 костилки, дълги до 3 mm Разпространен е като бурен край пътищата и населените места. Листата са нечифтоперести, срещуположни, с прилистници (ланцетни). Плодът е черна ягода. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Разпространение: В цялата страна и Македония до 1800 м. надморска височина. В билкарството се използва плодът (Fructus Ebuli) и коренът (Radix Ebuli), а по-рядко и цветовете (Flores Ebuli).

Употребяема част: Цветовете съдържат незначително количиство етерично масло, циногенен гликозид и захари; плодовете - антоцианови багрилни вещества, захари, валерианова, ябълчна и винена киселина, дъбилни вещества,смоли, пектин, витамин С и др. В зелените плодове и семената се съдържа цианогенен гликозид, поради което са отровни, но сокът на зрелите плодове не е отровен. В корените се съдържат дъбилни вещества и танини.

Действие:Има диуретично, антимикробно и потогонно действие.

Приложение: За медицински цели се използват корените (отвара) и плодовете (студен извлек). Зелените плодове са отровни, използват се зрелите ( при децата могат да предизвикат гадене и повръщане). Коренът се използва при ужилвания (чрез втриване) и при бъбречни заболявания (чрез отвара). При трудно уриниране и за изпотяване се прави запарка от цветовете. Гъст екстракт от плодовете - при безапетитие, анемия, отпадналост и местно втриване върху кожата при ухапване от насекоми, при хемороиди и ревматизъм.

Опасност от припознаване

Бъзака може лесно да се сбърка с бъза. Основните разлики се състоят в следните неща:

- Бъзака е храстовиден и достига до 2м височина, докато бъза достига до 7-8м височина и е дърво. - Бъзака цъфти през юли-август, докато бъза по-рано - през май-юни - плодчетата на бъзака са нагоре, на бъза висят надолу

 

Начин на употреба: Бере се добре узрелият плод (за да имат лечебни свойства), който прилича на боровинка и е с почти същата големина. Бере се в края на август и началото на септември. Не се мие. Плодчетата се нареждат в буркани, като се редува един ред бъзак, един ред захар, докато се напълни до горе.Последният ред захар трябва да е по- дебел, за да не позволи ферментация.Бурканът се покрива с марля,за да може да "диша". След това се изнася на място, където има слънце,за да може да ферментира.Според народния лечител Петър Димков се поставя на тъмно място и се прецежда след около 40 дни,а според други източници, след две седмици се затваря и се слага в хладилника. Последните няколко дни се бърка с дървена лъжица, за да се разтвори захарта.Може да се направят 2, 3 или 4 буркана, но поне два са необходими, за да стигнат до другата година. Взема се по една чаена лъжичка сутрин на гладно, 10 минути преди хранене всяка сутрин.

Една-две чаени лъжички сухи цветове се заливат с 400 мл вряща вода и се запарват около един час. Запарката се прецежда и се пие по 1 кафена чашка 3—4 пъти на ден. (Забележка: да се внимава от предозиране, тъй като са възможни токсични явления! Да се дава само под лекарски
контрол. 



Бъз дърво (черен бъз) (Sambucus nigraе)

Описание: Бъз е род двусемеделни растения от около 30 вида, основно разпространени в умерения пояс на северното полукълбо, но има и в южното. Повечето са храсти или ниски дървета. В България виреят 3 вида: черенчервен бъз и бъзак(тревист бъз).

Внимание: зелените или недоузрели плодове, както и семената на зрелите плодове съдържат самбуцин и самбунигрин, които са отровни. И при трите вида бъз плодовете имат високо съдържание на витамин С.

Употребяема част:  Всички части на растението бъз има лечебни свойства – корените се използват под форма на отвара, плодовете като настойка, от листата се прави отвара или се прилагат външно под форма на лапи), а от цветовете може да се приготви запарка/чай.

Действие: Бъзът има потогонно, слабително, диуретично действие, способстват за понижаване на висока температура заради съдържащите се в него гликозидните вещества. Използването на бъз помага за регулиране обмяната на веществата, което от своя страна е полезно за поддържането на тегло в нормални граници. Плодовете бъз съдържат много витамини и най-вече витамин С. Затова и чай от плодове на бъз е много добро средство за пушачи.

Популярно лекарство, завещано ни от традиционната медицина, се приготвя с плодовете на черния бъз, добре узрели, и действа против грип, профилактично и за подсилване на имунната система. Има източници, които доказват противораковото действие на лекарството.

Приложение: Традиционната ни медицина съветва чай от бъз да се прилага още при импотентност, хемороиди, възпаление на пикочните пътища, подагра, при високо кръвно налягане, воднянка, възпаление на бъбреците и пикочния мехур, възпаление на простатата, уриниране, придружено с кръв, копривна треска, задух и затлъстяване.

Начин на употреба: За да приготвите лекарството наберете хубаво узрели плодове черен бъз, а ако има зеленкави зърна, ги изхвърлете. Измийте ги и ги подредете в голям буркан, като редува ред плодчета, ред захар до горе. Покрийте буркана с марля и го сложете на слънчево място да ферментира за около 2 седмици. След това прецедете през марля и разпределете сместа в по-малки бурканчета. Затворете ги с капачки и ги поставете на тъмно и студено място.

От така приготвеното лекарство се прилага по 1 ч.л. сутрин на гладно, 10 минути преди закуска. Тази рецепта може да се направи и със зрели плодове на бъзак. В този случай лекарството се прилага много успешно срещу рак. Отново повтаряме, че не бива да използвате зелени зърна, а само тъмни и зрели зърна. Зелените плодчета див бъз съдържат отровни вещества.

От бъз може да се приготви и мармалад или сладко, за което се твърди, че притежава диуретичен и слабителен ефект и се прилага успешно при неврози. За здраве и наслада на сетивата може да си приготвите чай от цветовете на бъз. Чаят от бъз има прекрасен вкус и аромат и оказва тонизиращо действие.

За регулиране на обмяната на веществата се вземете 1 с.л. изсушени бъзови плодове и ги накиснете от вечерта в 200 мл леко топла вода. На сутринта прецедете течността, леко я затоплете и я изпийте на гладно. За външно приложение бъз се прилага в случаи на бани при ревматизъм и подагра, за компреси при възпаление на очите, за налагане на лапи при червен вятър и изгаряния, за бани при хемороиди и кожни възпаления. Отвара от листата на бъз пък се прилага външно за бани при кожни обриви, хемороиди и ревматизъм.

Чай от бъз

Залейте 2 ч.л. цвят от бъз с 250 см3 вряща вода. Оставете да се запари за 10-15 минути, прецедете и изпийте на глътки. Друга рецепта е да сложите 2 с.л. цвят от бъз в 500 мл вода и да варите на слаб огън за 5 минути. Приема се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

Вреди от бъза: Изключително внимателно подбирайте плодовете от бъз – винаги избирайте тъмни до черни, без зеленкави зрънца. Зелените или недоузрели плодове, както и семената на зрелите плодове съдържат самбуцин и самбунигрин, които са отровни. Добре е винаги да се консултирате с лекар преди да предприемете лечение с помощта на бъз.



Бял равнец (Аchilea millefolium)

Описание: Многогодишно тревисто растение с право неразклонено окосмено стъбло, високо до 70 сантиметра. На върха на стъблото цветните кошнички са събрани в гъст щит. Всяка кошничка се състои от бели езичести цветове. Цъфти от юни до септември. Има характерна миризма.

Разпространение: Расте по тревисти места, по ливади, между храстите и над 1000 м надморска височина.

Употребяема част: За лечебна цел се използват цветните кошнички и надземната част, набрани по време на цъфтежа.

Действие: Експериментално е доказано кръвоспиращото действие. Има известно ободряващо и болкоуспокояващо действие. Засилва стомашната секреция, възбужда апетита. Притежава противовъзпалително действие.

Приложение: Като кръвоспиращо средство при кръвотечение на матката, венците, носа, стомаха и др., за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки – язва, гастрит, при колит, газове, бъбречни заболявания, при сърцебиене, главоболие, виене на свят и др.

Начин на употреба: Този чай е обявен за един от най-полезните и лечебни. За да си го приготвите, залейте 15 мг от билката с 200 мл вряща вода. След като изстине, приемайте по една супена лъжица, 3 пъти дневно преди хранене. С отварата от бял равнец може да се правят гаргари при възпаление на устната лигавица и кървене на венците.

Запарката от бял равнец се препоръчва при хора, страдащи от киселини, гръдна жаба, чревни инфекции и кръвоизливи в стомаха. За целта трябва да се изпиват по 2-3 чаши дневно. Чаят е бял равнец е полезен и при жлъчни и чернодробни инфекции, защото билката успокоява спазмите и увеличава секрецията на жлъчен сок.

Мехлемът от бял равнец е много ефективен при хемороиди. За целта загрейте 90 г свинска мас /премита/ или обезмаслено масло и прибавете 15 г дребно накъсани пресни цветове от билката и 15 г нарязани листа от малина. Запържете леко получената смес и махнете от котлона. На следващия ден леко затоплете мехлема, прецедете го с ленена кърпа и го насипете в малки бурканчета. Съхранявайте в хладилник.

Компресите от бял равнец помагат при натъртвания, навяхвания, порезни рани и различни изгаряния. Тинктурата от бял равнец е много ефикасна при настинка и ревматични болки. Накиснете шепа бял равнец в 300 мл ракия или медицински спирт и оставете да престои две седмици.

 

Каталог на популярните билки в Югозападна България и Източна Македония по азбучен ред

А Б В Г Д Е Ж З И К Л М О П Р С Т Х Ц Ч Ш


Календар за билкосъбиране