Get Adobe Flash player

КОМЕНТАРИ

СНИМКИ

Представяме на вниманието на туристите и любителите на природата едно проучване на често срещаните и употребявани билки в трансграничния регион - Югозападна България и Източна Македония. Поради георгафската близост и еднотипния климат с течение на времето са се разпространили и сходни растения и билки, употребявани от местното население от хиляди години. За съжаление в последно време опита на народната медицина все повече се забравя, остъпвайки място на официалната медицина, със своите съвременни и понякога спорни методи за лечение. 

Настоящето проучване и систематизация на билките в трансграничния регион е извършено през 2013 година и има за цел да даде актуална, полезна и достоверна информация на всички, които се интересуват от народна медицина и събиране на билки.



В Г


Великденче (Veronica Officinalis)Великденче

Описание: Великденчето е многогодишно тревисто растение с пълзящо или повдигнато стъбло, високо до 30см. Листата са елипсовидни или обратно яйцевидни, назъбени, окосмени, с къса дръжка. Цветовете са бледо сини, събрани в гроздовидни съцветия, с 4 листна чашка, 4 листно венче и две тичинки. Плодът е многосеменна двугнездова кутийка. Цъфти през пролетта и в началото на лятото (април-юни).

Разпространение: Среща се из храсталаците и горите в Македония и България. Обича влажните почви.

Употребяема част: За билка се използват стръковете на великденчето.

Растението се бере по време на цъфтене. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 45 градуса. Пази се на сухо и проветриво място.

Дрогата от великденче съдържа гликозида аукубин, горчиви и дъбилни вещества, етерично масло, сапонини, органични киселини, смоли и др.

Действие: Дрогата улеснява откашлянето и действа секретолитично при хронични бронхити и бронхиална астма. Притежава диуретично действие.

Приложение: От народната медицина се използва и при подагра, бъбречно каменна болест, ревматизъм, възпаление на пикочния мехур, хронични кожни заболявания и фурнукуили. Растението, накиснато в растително масло, се смята за добро средство за лечение на гнойни рани и слънчеви изгаряния на кожата. Действието на дрогата е слабо.

Начин на употреба: Дрогата се прилага под формата на запарка. Една супена лъжица ситно нарязано великденче се залива с 400г кипяща вода. Оставя се да кисне в продължение на 30 мин. Извлекът се прецежда и от него се приема 3 пъти на ден по 120г преди ядене.

Консултирайте се с вашият лекар преди да започнете да приемате тази билка!


         Водна детелина (Menyanthes trifoliate)

        Водна детелина

Описание: Многогодишно тревисто блатно растение с дълго, пълзящо, начленено коренище, дебело 1 - 1,50 см. Цветоносното безлистно стъбло е високо 15 до 35 см. Листата с дълги дръжки са прикрепени направо за приповдигащата се част на коренището. Съцветието е гроздовидно. Цветовете са бледорозови или бели, плодът е едрозърнеста яйцевидна кутийка, разпукваща се на две половинки. Цъфти от юни до август. Може да се среща и под името блатен трилистник, горчивче. Събират се само добре развитите листа по време на цъфтене (май-юни). Брането става с ножица, защото при късане с ръка се отскубва цялото растение. След почистване листата веднага се сушат в проветриви сенчести помещения или в сушилня при температура до 40 градуса. 

Разпространение: Вирее из заблатени места, мочурища, край реки, почти из цялата страна в предпланинския пояс. Водната детелина се среща из блатистите и мочурливите места в Родопите, Рила, Витоша и др. На надморска височина до 2000 м.

Употребяема част: Изполват се листата, събрани в края на цъфтежа с дръжки до 3 см.

Действие: Апетитовъзбуждащо и хемопоетично (засилва образуването на червени кръвни клетки). Стимулира стомашната секреция. Действа противовъзпалително, понижава телесната температура. Съдържа следните лечебни съставки: горчиви гликозиди от иридоиден тип, флавоноиди, органични киселини, мазнини, дъбилни вещества и др.       

Приложение: При безапетитие, гастрит, колики, запек, главоболие (свързано със стомашно неразположение), захарна болест, паразити, морска болест, фебрилитет.

Начин на употреба: Около 1 супена лъжица от билката се запарва в 300 мл вряща вода. Престоява 1 час. Прецедената запарка се пие по 100 мл преди ядене 3 пъти на ден.

Дрогата се прилага под формата на студен извлек. Две чаени лъжички листа от водна детелина се заливат с 400 г студена вода и се оставят да киснат в продължение на 8 часа. От извлека се изпива 3 пъти дневно по 120 г 10 мин преди ядене.


Вратига (Tanacetum Vulgare)Вратига

Описание: Вратигата е многогодишно тревисто растение със силно разклонено в горната си част стъбло, достигащо на височина до 1 м. Листата са последователни, текоперести, отгоре тъмнозелено, отдолу по-светли, долните с дръжки, а горните приседнали. Листчетата са продълговати, заострени, по ръба остро назъбени. Цветните кошнички са златистожълти, с плоско цветно дъно, широки 6-8 мм. Състоят се само от тръбести двуполови цветове, дълги 3-4 мм. Притежават силна, неприятна миризма и горчив камфоров, неприятен вкус. Семената са дребни, петоъгълни. Цялото растение има характерна неприятна миризма.

Разпространение: Вратигата се среща по скалистите места, покрай реките и потоците, по тревистите места, между храсталаците и покрай пътищата в цялата страна. Отглежда се и като градинско растение.

Употребяема част: За дрога се използват цветовете на вратигата (Flores Tanaceti). Цветовете на вратигата се берат през юни-август. Сушат се на слънце или в сушилня при температура до 30 градуса. Изсушената билка е с жълт цвят, характерна миризма и горчиво - сладък вкус. Пази се на сенчесто, сухо и проветриво място.

Дрогата съдържа горчиви вещества, флавоноиди, смоли, галова киселина, 1 % етерично масло. Етеричното масло се получава чрез дестилация с водни пари. То е жълтеникава течност, постепенно потъмняваща на въздух, с камфоро подобна, неприятна миризма. Главна съставка на маслото е кетонът туйон (до 70 % от маслото). Съдържа още терпени, туйол и борнеол.

Действие: Дрогата тонизира мускулатурата и засилва екскрецията на стомашно чревния тракт при запек, язви на стомаха и дванадесетопръстника, действа противовъзпалително и болкоуспокояващо.

Приложение: При колики и газове в червата, стомашни болки, ставни болки, ревматизъм. Увеличава амплитудата на сърдечните съкращения, забавя ритъма на сърцето, повишава артериалното налягане. Етеричното масло усилва отделянето на жлъчен сок (при заболявания на черния дроб и жлъчния мехур), има противоглистно, антимикробно и антисептично действие, но е токсично! Народната медицина препоръчва дрогата и при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур и при възпалителни процеси в тях, външно замиене на косата при пърхот и за бани при ревматизъм, при нервни разстройства, главоболие, подагра, малария и др. Дрогата не трябва да се използва през бременността, тъй като може да предизвика аборт!

Начин на употреба: При лечение на ревматизъм от дрогата се приготвя извлек с вино (50 г дрога се кисне в 1л вино в продължение на 8 дни, приема се по 30-40 г след основни хранения). При останалите заболявания дрогата се приема под формата на запарка. За лечение на глисти цветовете на вратигата се смесват с изсушени цветове от пелин и цвят от лайка по равни части, 8 г от тази смес се залива с 250 мл кипяща вода и се оставя да киснат до изстиване. Извлекът се прецежда и с него се прави клизма.

Дрогата се приема под формата на запарка. Една супена лъжица цветове от вратигата се заливат с 400 г кипяща вода. Оставят се да киснат в продължение на 2 часа. От извлека се пие по 1 кафена чашка 3 пъти на ден преди ядене.

Консултирайте се с вашият лекар преди да започнете да приемате тази билка!

Върбинка (Verbena Officinalis) Върбинка

Описание: Върбинката е многогодишно тревисто растение с право, четири ръбесто, разклонено стъбло, високо до 1м. Листата са срещуположни, яйцевидно ланцетни, грапави, покрити с власинки, долните са едри, а горните дребни, седящи. Цветовете са розови или лилави, събрани в класовидни съцветия. Чашката е петделна, тръбеста, венчето петлистно, сраснало, с четири тичинки. Плодът е сух, разпадлив - разделя се на 4 орехчета. Цъфти през периода от късна пролет до есента. Дрогата съдържа гликозидите вербеналин и вербенин, слузно и горчиво вещество, дъбилни вещества, етерично масло, съдържащо цитрал, терпени и терпенови алкохоли с камфорова миризма.

Разпространение: Върбинката се среща из тревистите места и покрай пътищата из цялата страна.

Употребяема част: Стръковете с цветовете от върбинка – Herba Verbenae. Надземната част на растението се бере по време на цъфтенето (от юни до август). Суши се на сянка или в сушилня при температура да 40 градуса.

Действие: Върбинката е добро укрепващо средство при изтощение, слабост, нервна и психическа умора. Предписва се още за засилване на млечната екскреция у кърмачки, при оскъдна менструация, като диуретично средство при задържане на течности в организма, при възпаление на черния дроб и далака.

Приложение: Отвара от дрогата действа благоприятно при простудни заболявания и възпаление на устната кухина (под формата на гаргара), както и при някой кожни заболявания, трудно заздравяващи рани и фурункули (под формата на компреси).

Начин на употреба: Според народната медицина върбинката се употребява и като еметично средство (за повръщане), при пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при треска, малария, главоболие и др. Отварата се приготвя от 2 супени лъжици нарязани стръкове и 500 г вода. Вари се в продължение на 5 мин и след като изстине, се прецежда. Приема се по 100г отвара преди ядене 4 пъти на ден.


Глухарче (Taraxacum)

Описание: Многогодишно тревисто растение високо до 30 см, чиято надземна част се състои от розетка от листа и цилиндрично, кухо стебло, на върха, на което се намира една цветна кошничка. Листата са неправилно изрязани, с едри заострени дялове. Цветната кошничка е жълта. Растението развива късо коренище, преминаващо в дебел месест корен. Цъфти от ранна пролет до есента.

Разпространение: Расте и в двете страни по песъчливи места, из ливадите и пасищата, по зелените площи на паркове и градини.

Употребяема част: Използва се цялото растение, заедно с корените или само корените.

Действие: Жлъчегонно, жлъчетворно, общотонизиращо, пикочогонно.

Приложение: Подобрява функциите на черния дроб, при стомашно-чревни и жлъчни заболявания, за стимулиране секрецията и тонуса на храносмилателната система, за засилване на апетита, като слабителни, глистогонни и диуретични средства, пресните листа – за лечение на анемия, авитаминоза С, атеросклероза, диабет.

Начин на употреба: За лечение на чернодробни заболявания сварете 2 с.л. листа в 500 мл вода за около 5 минути. След като прецедите отварата, пийте по 100 г преди хранене.

При задържане на течности и бъбречни проблеми запарете 1 с.л. сушени листа с 1 ч.ч. вряща вода и похлупете за 10-тина минути. Пийте по една чаша сутрин и вечер.

При занижен тонус смесете печени корени от глухарче с конфитюр по избор. Приемайте по 1 с.л. преди хранене, в продължение на 10 дни.

При слабо храносмилане залейте 2 с.л. ситно нарязани корени с 250 мл вода и оставете да престои 8 часа. Прецедете извлека и го изпийте на малки глътки в рамките на един ден.

За да си направите салата от глухарче, оставете листата му да киснат 30 минути в хладка вода. Другият вариант е да ги сварите до промяна в цвета. Така се премахват горчивите им вещества. След това нарежете листата и ги подправете със зехтин и лимон на вкус. Прибавете нарязан зелен лук, копърмагданоз, маслини.

Глухарчето може да бъде и подправка за супа. Изкиснете в подсолена вода листа отглухарче, отцедете и ги нарежете ситно. Добавете копър, лимонов сок и магданоз.


Горска ягода (Fragaria vesca) Дива ягода

Описание: Многогодишно тревисто растение, високо 30 сантиметра, с дълго пълзящи стъбла. Листата са предимно приосновни, сложни, тройни с дълги дръжки. Отделните листчета са яйцевидни и назъбени. Цветовете са бели, събрани в съцветия. Плодчетата са многобройни, едносеменни орехчета. Цъфти към края на пролетта и началото на лятото - от май до август.

Разпространение: Расте по поляни, из храсталаци и гори в двете страна, дори и над 1000 метра надморска височина.

Употребяема част: Използват се плодовете и листата

Действие: Разширява кръвоносните съдове, снижава артериалното налягане, забавя сърдечния ритъм и усилва съкратителната способност на сърцето.

Приложение: ценен диетичен продукт, при високо артериално налягане, атеросклероза, при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, при анемия, авитаминоза, неврастения, запек, подагра, маточни кръвотечения, леко диуретично средство при бъбречни камъни, подагра, диарии, чернодробни възпаления.

Начин на употреба: Две супени лъжици ситно нарязани ягодови листа се заливат с 500 г кипяща вода. Варят се в продължение на З мин. Оставят се да киснат 15-20 мин. Отварата се прецежда и от нея се пие 3 пъти дневно по 100 г 15 мин преди ядене. Може да се приема и като профилактично средство.


Глог (Crataegus laevigata, Rosaceae) 

Описание: Разклонено дърво или храст. Цветовете са бели, събрани в щитовидни съцветия. Цветът е правилен. Плодът е червен, топчест, месест с една костилка. Цъфти през пролетта.

Разпространение: Расте из горите и храсталаците на цялата страна до 1500 метра надморска височина.

Употребяема част: Използват се листата с цветовете, само цветовете или плодовете.

Действие: Заболявания на сърдечно-съдовата система. Засилва енергията на сърдечните съкращения. Успокоява сърцето. Действа разширяващо върху кръвоносните съдове и подобрява кръвоснабдяването на сърцето и на мозъка. Умерено снижава повишеното артериално налягане. Има свойството да успокоява централната нервна система. Понижава съдържанието на холестерол в кръвта.

Приложение: При леки форми на хипертония, сърдечни неврози, гръдна жаба, атероскрероза, при безсъние, нервна възбуда, при повишена функция на щитовидната жлеза.

Начин на употреба: Прави се запарка от глогов цвят, като 1 супена лъжица дрога се залива с 250 см3 вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.


Градински Чай (Salvia Officinalis)Градински_Чай

Описание: Градинският чай е многогодишно полу-храстовидно растение с многобройни, разклонени, вдървенели в основата си, тревисти в горната си част, четири ръбести, окосмени стъбла. На височина достига до 1 м. Листата са срещуположни, продълговати или ланцетни, стеснени в основата си, тъпо назъбени, с два малки прилистника, мрежесто жилкувани. По-младите листа са сиво окосмени, а по-старите са зелени. Цветовете са едри, синьо-виолетови, с дълго до З см венче, разположени от 6 до 12 по върха на стъблото. Чашката е с фуниевидно заострени дялове, звънчевидна, двуустна. Горната устна на венчето е почти изправена, а долната - триделна. Тичинките са две, със силно извити дръжки. Плодът е съставен от 4 орехчета, които се разпадат при узряване. Цялото растение има специфична приятна миризма.

Разпространения: Отглежда се в цялата страна като градинско растение или за медицински цели.

Употребяема част: Листата на растението се берат през периода, когато се развиват цветните пъпки. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Ако зелената маса се използува за получаване на етерично масло, събирането на листата става през периода на пълния цъфтеж (юни-септември). Най-голям добив на етерично масло се постига от 2 до 6 годишни растения. Дрогата има бледо зелен цвят, приятна миризма, стипчиво-парлив вкус. Опакова се в чували или бали. Съхранява се на сенчесто, проветриво и сухо място.

Листата съдържат етерично масло (1-2,5%), сапонини, дъбилни вещества (катехини) (3-8%), гликозиди, горчиво вещество, смолисти вещества (5-6%), фумарова киселина, олеанолова кисели! Хлорогенова киселина, пентози, восъци, аминокиселини (аспарагин, глутамин), витамин С, каротин, фитонциди. Етеричното масло се състои от туйол (30-50%), борнеол (8-14%), туйон, цинеол (15%), камфора, пинен, салвен и други терпени.

Действие: Дрогата и препаратите, приготвени от нея, отслабват екскреторните функции на организма - намалява екскрецията на потните жлези и  се прилагат при нощно изпотяване у болния от туберкулоза, както и при изпотявания, дължащи се на вегетативни смущения и климакс. Намаляват също и млечната екскреция у кърмачки. Действат противовъзпалително.

Приложение: При остри и хронични заболявания на храносмилателния тракт (колит, гастрит, язва, метеоризъм, диария), жлъчни пътища и черния дроб, при камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур.

Начин на употреба: Градинският чай се употребява под форма на гаргара при ангина и възпалителни процеси на устната кухина, при бронхит под форма на инхалация, масло от градински чай, при кръвохрачене при туберкулозно болни, хемороиди, продължителна менструация, под форма на компреси при трудно заздравяващи рани и екземи.

Дрогата се прилага като запарка. Една-две супени лъжици ситно нарязани листа от градински чай се заливат с 400 г кипяща вода. Оставят се да киснат в продължение на 20 мин. Запарката се прецежда и от нея се пие по 120 г 3 пъти на ден 15 мин пред и ядене. Гаргара се прави със същата запарка в продължение на 2—3 мин през 3 часа.

Консултирайте се с вашият лекар преди да започнете да приемате тази билка!


Гръмотрън (Ononis Hircina)Гръмотрън

Описание: Гръмотрънът е разклонен храст, висок до 80 см. Развива късо, тъмнокафяво коренище и странични разклонени корени. Долните и средните листа са триделни, а горните - прости, снабдени с прилистници. Дяловете са овални, по края остро назъбени, от двете страни окосмени, лепкави, с неприятна миризма. Цветовете са събрани по два в пазвите на листата и образуват по върховете гъсти класовидни съцветия. Венчето е розово, неправилно, два пъти по-дълго от чашката. Плодът е боб с 2-4 семена. Цъфти от юни до юли.

Разпространение: Среща се по сухите песъчливи и тревисти места из цялата страна.

Употребяема част: Корените от гръмотрън – Radix Ononidis. Корените на растението се събират преди цъфтенето (през април-май) или след цъфтенето (през август-октомври). Те се изваждат лесно след дъжд при теглене само на едно от разклоненията. Почистват се, измиват се и се сушат на слънце или в сушилня при температура до 50-60°С. Изсушените корени са сиво-кафяви отвън и бледожълти отвътре, със специфична миризма и блудкаво-парлив вкус. Опаковат се в бали. Запазват, се на сенчесто, проветриво и сухо място. Могат да съдържат влага не повече от 12%.

Корените съдържат около 0,2% етерично масло с неустановен състав, флавоновите гликозиди ононин, псевдоононин, онон и ононид (който има сладък вкус), дъбилни вещества, захароза, лимонена киселина, сапонини, смолисти вещества и др.

Действие: Основното действие на дрогата е диуретично и потогонно. То се приписва на етеричното масло.

Приложение: Препаратите от дрогата намират приложение предимно при задръжка на течности в организма, при сърдечна недостатъчност, бъбречни възпаления и отоци от всякакъв произход, затлъстяване. Имат добро действие при бъбречнокаменна болест и жлъчнокаменна болест. Установено е, че повишават артериалното налягане и увеличават амплитудата на сърдечните съкращения. Народната медицина препоръчва корените от гръмотрън и за лечение на ревматизъм, при хемороиди като кръвоспиращо средство при кръвопикане, при безплодие, шипове, подагра.

Начин на употреба: Препоръчва се дрогата да се използува под форма на запарка с цел да се запази съдържанието на етеричното масло. Две супени лъжици корени се запарват в 400 г кипяща вода. Оставят се да киснат в продължение на 30 мин. След прецеждане от запарката се пие 3 пъти дневно по 70—120 г след ядене 10 дни поред. Лечението се прекъсва за 7 дни, след което отново се изпълнява в продължение на 10 дни. Курсът на лечение може да трае месеци.

Консултирайте се с вашият лекар преди да започнете да приемате тази билка!


Дилянка (Valeriana Officinalis)Дилянка

Описание: Дилянката е многогодишно тревисто растение с право, просто, цилиндрично, надлъжно набраздено стъбло, високо до 1 - 1,5 м. Листата й са текоперести, долните - с дръжки, а горните - седящи. Цветовете са дребни, белезникави или бледорозови, събрани в големи щитовидни полусенници. Плодът е малко яйцевидно орехче, снабдено с разперени хвърчилка. Коренището е вертикално, късо и дебело, отвътре кухо. От него излизат многобройни коренчета. Цъфти в периода от началото на пролетта до средата на лятото.

Разпространение: Среща се навсякъде из храсталаците и поляните по влажните сенчести места с надморска височина до 1500 м. През последните години количеството на билката, събрана от естествените находища, намалява и не задоволява нуждите на страната, поради което растението се култивира. Благодарение на високото качество на нашата дрога тя намира добър прием и на европейския пазар.

Употребяема част: Корените и коренищата на дилянката. Коренищата заедно с корените се изваждат през есента, когато надземните стъбла започнат да изсъхват. Изкопаните коренища се изчистват от стъблените части и от полепналата по тях и корените пръст, подреждат се в кошове и се измиват чрез няколкократно потапяне в студена вода. После коренищата и корените се решат със специален железен гребен. По този начин от дрогата се отстраняват нишковидните коренови влакна. Веднага след това корените и коренищата се нацепват надлъжно и се сушат на открито, проветриво място или в сушилня при температура до 35 градуса. Изсушените корени имат светлокафяв цвят, характерна миризма и сладникаво-горчив вкус. Характерната валерианова миризма се появява при сушенето. Прясното коренище не притежава тази миризма. Опаковат се в бали или чували. Съхраняват се на сенчесто, сухо и проветриво място. Могат да съдържат влага не повече от 16%.

Действие: Корените на дилянката действат успокоително при безсъние (умерен сънотворен ефект), нервна възбуда, нервна и психическа преумора, неврози, неврастения, нервно сърцебиене, стомашни заболявания.

Приложение: Валепотриатите имат уравновесяващ ефект - при възбудено състояние засилват задръжните процеси в кората на главния мозък, а при умора мобилизират нервната система. Останалите вещества регулират дейността на мускулния апарат на сърцето и разширяват коронарните съдове, поради което упражняват хипотензивно действие. Премахват спазмите на гладките мускули и действат благоприятно при стомашни и чревни смущения на нервна почва.

Начин на употреба: Дрогата се употребява широко под форма на запарка. Две чаени лъжички корени се заливат с 200 г кипяща вода. Оставят се да киснат в продължение на 1 час. След прецеждане от запарката се приема по 150 г 2-3 пъти на ден според нуждата. Може да се приема и прах от дрогата - по 1-2 г 2-пъти на ден. При продължителна употреба препаратите на дилянката причиняват храносмилателни смущения. Затова те се приемат през интервали от време (правят се почивки от 3 дни).

Консултирайте се с вашият лекар преди да започнете да приемате тази билка!


 

Каталог на популярните билки в Югозападна България и Източна Македония по азбучен ред

 

А Б В Г Д Е Ж З И К Л М О П Р С Т Х Ц Ч Ш


Календар за билкосъбиране