Get Adobe Flash player

КОМЕНТАРИ

Представяме на вниманието на туристите и любителите на природата едно проучване на често срещаните и употребявани билки в трансграничния регион - Югозападна България и Източна Македония. Поради георгафската близост и еднотипния климат с течение на времето са се разпространили и сходни растения и билки, употребявани от местното население от хиляди години. За съжаление в последно време опита на народната медицина все повече се забравя, остъпвайки място на официалната медицина, със своите съвременни и понякога спорни методи за лечение. 

Настоящето проучване и систематизация на билките в трансграничния регион е извършено през 2013 година и има за цел да даде актуална, полезна и достоверна информация на всички, които се интересуват от народна медицина и събиране на билки.


Д Е Ж З

Дракова паричка още Драка, Джигра, Йерусалимски трън (Paliurus spina-christi)
         Дракова паричка

Описание: Драковата паричка е двусемеделно растение, единствен вид в род Paliurus на семейство Зърникови. Представлява бодлив храст със силно разклонено от основата стъбло, високо 2-3 м. Плодът е суха, полусферична, неразпуклива костилка, обкръжена по средата с дисковидно, вълнообразно по края, крило. 

Цъфти от юни до септември, плодовете узряват от юли до ноември, когато е и времето за събиране на дрогата. 

Разпространение: Разпространен е в низините и предпланините почти в цяла България и Македония, до към 600 m надморска височина, из храсталаци и разредени дъбови гори.

Употребяема част: Плодовете.

Действие: Плодовете съдържат рамноглюкозиди, познати във фармацията като очистителни на дебелото черво.

Приложение: Драковата паричка се използва във вид на отвара. Българската народна медицина препоръчва драката за пречистване на кръвта, като пургативно средство, при екземи, за лечение на високо кръвно налягане, при диария, задух.

Внимание! В големи дози билката дразни силно храносмилателния канал и бъбреците!

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката киснат 10 минути в 500 мл вряла вода. Пие се 4 пъти дневно по 120 мл преди ядене.


Дяволска уста (Leonurus Cardiaca)Дяволска_уста

Описание: Дяволската уста е многогодишно тревисто растение, високо 50-120 см, с право, четири ръбесто, надлъжно набраздено, кухо и покрито с власинки стъбло. Листата са на дълги дръжки, голи или покрити с власинки, като долните са дланевидни, 5-делни, в основата сърцевидни, а горните - овално ланцетни, с три заострени дяла. Всичките отгоре са тъмнозелени, а отдолу по-светлозелени. Цветовете са разположени в прешлени по няколко в пазвите на горните листа. Чашката е фуниевидна, с 5 твърди, закривени навън зъбчета. Венчето е светлочервено, тръбесто, в основата си отвътре с пръстен от власинки. Плодът е сух, разпадлив на 4 тристенни орехчета. Растението цъфти през втората половина на лятото.

Разпространение: Среща се из нивите, по тревистите места и покрай дворовете в цялата страна.

Употребяема част: Стръковете от дяволска уста. Надземната част на растението се събира през периода на цъфтенето (август). Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и със слабо горчив вкус. Опакова се в бали или чували. Съхранява се на сенчесто, проветриво и сухо място. Допуска се да съдържа влага до 13%.

Дяволската уста съдържа горчивото вещество леонурин, следи от етерично масло, дъбилни вещества (5-8%), смолисти вещества, алкалоиди (стахидрин, бетоницин, мондрин, турицин), холин, флавоноиди, гликозиди, органични киселини и др.

Действие: Дрогата и препаратите от нея имат антиконвулсивно и успокоително върху централната нервна система действие и се прилагат при неврози.

Приложение: Притежават и тиреостатично действие, поради което са добро лечебно средство при климактерични оплаквания и лека форма на тиреогоксикоза (Базедова болест). При приложение на дрогата се забавя сърдечният ритъм, увеличава се силата на сърдечните съкращения и се понижава артериалното налягане, поради което с нея се получава благоприятен ефект при хипертония, сърдечносъдова невроза, стенокардия, кардиосклероза, ми-окардиопатия, сърдечен порок, гръдна жаба. Освен това намира приложение при закъсняваща и болезнена менструация,при анемия и като диуретично средство.

Установено е, че растението не е отровно. Народната медицина го употребява и при безплодие, малария, умствена преумора, главоболие, като и укрепващо средство при туберкулоза, против кашлица, под форма на компреси при изгаряния и рани, като стомашно и потогонно средство и др.

Начин на употреба: Дрогата се използува под форма на запарка. Две супени лъжици дрога се залива с 500 г кипяща вода. Оставя се да кисне в продължение на 2. часа. От прецедената запарка се приема по 100 г 4 пъти на ден. Дрогата може да се приема и под форма на прах - по 2-4 г на ден.

Консултирайте се с вашият лекар преди да започнете да приемате тази билка!


Дрян (Cornus mas )

Описание: Малко дърво, достигащо на височина 8 метра. Листата са срещуположни, яйцевидни и заострени. Цветовете са жълти. Плодовете са костилкови, червени, продълговати и месести.

Разпространение: По сухите каменисти склонове и из редките гори до 1500 метра надморска височина.

Употребяема част: Плодовете. Берат се, когато узреят август-октомври.

Действие: Запичащо, кръвоспиращо, температуропонижаващо действие.

Приложения: диария, температура и треска.

Начин на употреба: 50 гр. дренки се варят 15 мин. в 1 л. вода. Отварата се пие вместо вода или леко подсладена като компот (ядат се и плодовете). От корите 1 кафена лъжичка се вари 10 мин. в 300 мл. вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно или се използува за жабурене.


Еньовче, Драгайка (Galium verum)

Описание: Еньовчето (Galium verum) е едногодишно или многогодишно тревисто растение от семейство Брошови. Стъблото му е катерливо или полегнало, дълго е до 120см, с четириръбеста форма. По ръботеве му има закривени четинки, разклонено и влакнесто. Листата са разположени в прешлени, 6 до 9 на брой, те са с линейна форма, дълги то 15 до 25 mm, широки около 0,5-2 mm , обратно ланцетни, на върха са рязко стеснени, по средната има жилка с четинки. Цветовете са заленикаво бели или бели във връхни и пазвени сенниковидни съцветия. Венчето е  жълто на цвят, широко до 3 мм с тръбеста основна части и разделена на 4 остри дяла горна част. Чашка липсва. Плодът представлява кълбесто гладко орехче, дълго около 1.5мм и разпадащо се на 2 половинки.  Времето на цъфтеж на билката е през лятото от май до септември.

Разпространение: Среща се и в равнините и в ниските планински райони, където се изкачва до 1500 м надморска височина.

Употребяема част: Използват се стръковете заедно с листата на растението, брани през септември и октомври, като срокът на годност на изсушениете части е 3 години.

Действие: Стръковете от еньовчето имат слабително, адстрингентно, противомикробно и противовъзпалително действие. Използва се при стомашно-чревни заболявания. Билката има слабително действие, то се свързва с наличието на силициева киселина, както и с присъствието на някои багрила. Еньовчето намира широко приложение в Българската народна медицина. Билката се прилага  външно  при вторично инфектирани обриви на кожата и при рецидивираща фурункулоза (циреи). Стрита на прах билка се посипва върху инфектирани рани и осигурява профилактично действие спрямо вторичното им инфектиране.

Приложение: Еньовчето се препоръчва при лечение на асцит, придружаващ чернодробната цироза, както и възпалителните отоци при острия ставен ревматизъм. Еньовчето се прилага и при възпалителни процеси на пикочоотделителните пътища, по-специално на пикочния мехур. Употребявя се при задух, възпаление на гърлото, пресипнал глас, при висока температура, глисти. Сокът от еньовче се използва за подсирване на прясното мляко. Билката еньовче съдържа латонния, глюкозид, танини, червено багрило, витамин С, асперулазид, сапонини, етерични масла, камфел, смола, восъци, горчиви вещества, мастни киселини, соли и др.

Начин на употреба: Еньовчето се употребява под формата на:

  • Отвара :

2 чаени лъжички от билката, които трябва да са ситно смлени, се заливат с 400 мл вряща вода и се оставят да киснат. След изстиване на разтвора, получената запарка се прецежда и полученото количество от билката се изпива в продължение на 1 ден ;

Четири чаени лъжички от обикновеното еньовче се запарват (извличане на горещо) с две чаши вряща вода, след изстиване се прецежда и се изпива за един ден.

  • Извлек :

2 супени лъжици от билката се заливат с 400 мл вряща вода и се киснат в продължение на 1 час. От така приготвения извлек се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно;

  • Сок :

Сокът се получава от прясното растение и се използва при лечение на заболявания, като рак и като силен диуретик, който изчиства тялото от токсини. Използва се при проблеми с пикочните пътища, проблеми с простатата за камъни в бъбреците и е ефективен лимфен очистител за редица състояния.

Жаблек (Galega Officinalis)

Описание: Жаблекът е многогодишно тревисто растение с голо стъбло, високо до 1 м. Листата са текоперести, последователни, с 11 - 17 елипсовидни или ланцетовидни листчета, снабдени по върховете с шипчета, като отделната страна са с изпъкнало жилкуване. Цветовете са лилаво-сини, събрани в гроздовидни пирамидални съцветия, с 5-делна тръбеста чашка и 5-делно венче. Плодът е цилиндрична, многосеменна, линейна бобова шушулка. Цъфти през периода от юни до август.

Разпространение: Среща се из влажните места покрай реките, из ливадите и горите и покрай пътищата в България и Македония.

Употребяема част: Стръковете от жаблек.

Цветните клончета на растението се берат по време на цъфтенето. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, а цветовете са бледосини. Тя има слабо горчив вкус и няма миризма. Съхранява се на сенчесто, сухо и проветриво място.

Дрогата жаблек съдържа гванидиновите производни галегин, пеганин, хидроксигалегин, гликозида галутеознн и други флавонови гликозиди, дъбилни вещества, сапонини, горчиво вещество, захароза и тлъсто масло.

Действие: Дрогата и препаратите от нея понижават нивото на кръвната захар, поради което намират приложение при лечение на диабет (до установяване на противодиабетичния ефект лечението се провежда под лекарски контрол). Действат още лактогонно и се предписват за увеличаване на млякото у кърмачки. Тонизират гладката мускулатура. Предписват се и при лъчева болест.

Приложение: Народната медицина препоръчва дрогата като потогонно и пикочогонно средство при възпаление на пикочните пътища и за външно приложение при лечение на мокри екземи. Препоръчва се при диабет

Начин на употреба: Дрогата се прилага под форма на запарка. Две супени лъжици ситно нарязани стръкове се заливат с 600 г кипяща вода и се варят в продължение на 3 мин. Оставят се да киснат 30 мин. Запарката се прецежда и от нея се приема 6 пъти на ден по 80 г 15 мин преди ядене и 30 мин след ядене.


Живовляк, широколист (Plantago major)

Описание. Многогодишно тревисто растение, високо 12-30 сантиметра. Листата са широко елипсовидни със силно изпъкнали дъговидни жилки. Цветовете са дребни, светлокафяви, ципести, събрани в цилиндричен клас, дълъг колкото цветоносното стъбло или по-дълъг от него. Цъфти през цялото лято.

Разпространение: Расте по влажните и тревисти места, край пътищата и насипите в двете страни.

Използваема част: Използват се листата, като се събират напълно развитите листа или се отрязва цялата надземна част без стъблото с цвета.

Действие: Билката има отхрачващо, ранозаздравяващо, противомикробно, слабително, противоязвено, диуретично действие. Лечебният ефект се дължи главно на слузните и дъбилни вещества.

Приложение: Използва се широко за лечение на бронхит и други възпаления на дихателните пътища (прилага се при всички видове кашлица – простудна, туберкулозна, коклюш, при задух), при храносмилателни разстройства – гастрит с повишена киселинност на стомашния сок, язва, диспепсия, ентероколити. Противоязвеното действие е потвърдено в клиниката. Получени са препарати от листата за лечение на язвената болест. При лечение с тях намаляват болката, запекът, нормализира се стомашната киселинност, подобрява се храносмилането. При голям процент от болните разраняванията на стомашната лигавица оздравяват. Много добър ефект се получава и при хроничен гастрит и ентерит. Тъй като билката има противовъзпалително и кръвоспиращо действие, с нея се лекуват и някои кожни заболявания, на първо място младежките пъпки.

Съществува и друго растение – теснолист живовляк (Plantago lancelota L.), със сходно действие, но с по-слаб диуретичен ефект.

Начин на употреба: За вътрешна употреба: прави се инфуз, като една супена лъжица сухи ситно нарязани листа се заливат с 200 мл вряща вода, запарката се оставя да престои в продължение на 10 мин, прецежда се, след като изстине, и се изпива в продължение на 1 час на глътки — доза за 1 на ден.
Сок от пресни листа се получава по следния начин: добре измити листа се нарязват и размачкват, полученият след пресоването сок се размесва с равна част пчелен мед и се вари в продължение на 20 мин. Тази смес се пази в добре затворен съд и сутрин и вечер на гладно се вземат по 2—3 супени лъжици.


Жълт кантарион, Звъника (Hypericum Perforatum)

Описание: Многогодишно тревисто растение с право, на върха разклонено стъбло, стигащо на височина до 1 метър. Листата са срещуположни, елипсовидни до яйцевидни. Цветовете са жълто-оранжеви, събрани в метличести съцветия.

Жълтият кантарион спада към най-старите лечебни средства. Някои учени наричат жълтия кантарион магическа билка, която по естествен начин влива светлина и жизненост в човешкото тяло.

Разпространение: Расте из цялата страна в България и Македония по сухи и светли тревисти места, из храсталаците и сечищата, край пътищата и из нивите.

Употребяема част: Стръковете, брани преди или по време на пълния цъфтеж - юни-август. За събиране е подходяща надземната част на кантариона. Стъблото се реже с остър нож на около 5 сантиметра. от земята. Събраният кантарион предвиден за сушене, се събира на малки китки, които се окачват в сенчесто, проветриво помещение, обърнати с цвета надолу. Температурата трябва да е под 30 градуса. Цветчетата се пазят от нахлуване на светлина, за да не получат никакви изменения в състава на веществата.

Действие. В жълтия кантарион се съдържат много вещества, които въздействат на мозъчната обмяна на веществата, поради което могат да доведат до дългосрочно подобряване на настроението и общата душевна кондиция.

Жълтият кантарион притежава разнообразни и много полезни свойства. Действа противовъзпалително, противомикробно, ранозаздравяващо и противоязвено, тонизира нервната система, има подчертан кръвоспиращ ефект, подобрява оросяването на сърдечния мускул, засилва сърдечната дейност, леко понижава артериалното налягане, има пикочогонен ефект. Съставката хиперицин има меко антидепресивно действие.

Приложение: Помага при следните заболявания: депресии, психосоматични заболявания, рани и изгаряния, спортни травми, сърдечна слабост.

Начин на употреба: В зависимост от вида заболяване жълтият кантарион може да се приема вътрешно като чай, прах или тинктура, или външно да се нанася под формата на маслен извлек.

1 супена лъжица от билката се запарва в 200-300 мл вряла вода. Престоява 15-20, до 30 мин. Прецежда се и се пие.

Жълт кантарион се ползва и като компрес: едно шишенце се пълни до горе с листа от жълт кантарион. Налива се до горе масло от ленено семе и се оставя да престои на слънце няколко седмици. Когато придобие червен цвят, се прецежда и се затваря в тъмно шишенце. Получената смес се използва за лечение на рани и външни наранявания.


Жълта Комунига (Melilotus Officinalis)Жълта_Комунига

Описание: Жълтата комунига е тревисто двугодишно растение с разклонено стъбло, високо до 1 м. Листата са прикрепени на дълги дръжки, триделни, по ръба назъбени, с по два целокрайни прилистника. Цветовете са жълти, събрани в редки съцветия. Цветът има устройството на пеперудоцветните. Плодът e жълто-кафява шушулка, напречно набраздена, с едно семе.

Разпространение: Жълтата комунига се среща из посевите и покрай пътищата, навсякъде по влажните тревисти места, край бреговете и оградите из цялата страна.

Употребяема част: Стръковете от жълтата комунига.

Надземната част на растението се събира през периода от май до август. Отрязват се цъфналите стръкове с дължина 15-20 см от върха на стъблото, навързват се на снопчета и се сушат на проветриво и сенчесто място или в сушилня при температура до 35 С. Изсушената дрога притежава приятна миризма на кумарин, каквато прясното растение не притежава. Кумариновите гликозиди на растението се разпадат хидролизно до кумарин в периода на сушенето. Вкусът на изсушената жълта комунига е солено-горчив. Опакованата дрога се съхранява на сенчесто, проветриво и сухо място. Може да съдържа влага не повече от 14%.

Дрогата от жълта комунига съдържа около 1,5% кумарин, около 0,2% мелилотин, гликозида мелилотозид, кумарова киселина (мелилотова киселина), слузни вещества, холин, флавони, смолисти вещества, дъбилни вещества.

Действие: Кумаринът потиска централната нервна система и действува нервно успокоително и сънотворно при безсъние, неврози, неврастения, хистерия, климактерични смущения.

Приложение: Препаратите от дрогата действуват противовъзпалително и премахват спазмите при катари на горните дихателни пътища, болки в пикочния мехур и бъбреците, чревни болки и метеоризъм, а поради хипотензивния ефект намират приложение и при мигрена и главоболие, дължащо се на високо кръвно налягане. Предписват се още за скъсяване на протромбиновото време при пред инфарктни и след инфарктни състояния, при исхемична болест на сърцето, както и при болестни състояния, застрашени от тромбоза.

Жълтата комунига се прилага външно във вид на компреси и промивки при фурункули, карбункули, гнойни рани, възпалителни процеси на средното ухо. Установено е регенеративно действие на екстракта от жълта комунига при частично оперативно премахване на част от черния дроб.

Народната медицина препоръчва дрогата и за увеличаване на млякото у кърмачки, недостатъчна и болезнена менструация, под форма на лапи при отоци от всякакъв произход, подагра, подкожни кръвоизливи.

Начин на уотреба: Дрогата се прилага вътрешно под форма на запарка, 1 супена лъжица дрога се запарва с 400 г кипяща вода. Оставя се да кисне 30 мин. Запарката се прецежда и от нея се приема 3 пъти дневно по 120 г 15 мин преди ядене. Запарка за външно приложение - компреси, промивки, се приготвя от 2 супени лъжици дрога с 500 г кипяща вода.


Жълто Прозорче още Жълта тлъстига (Sedum Acre)

Описание: Жълтото прозорче е многогодишно тревисто растение с разклонено от основата и отчасти пълзящо стъбло, високо до 15 см. Листата са месести, последователни, закръглени, яйцевидно цилиндрични, без дръжка и с парлив вкус. Цветовете са жълти, събрани в сенниковидни съцветия. Имат пет листна несраснала чашка, и петлистно венче и 10 тичинки. Плодът е сборен - с 5 плодолистчета и с по няколко семена.

Разпространение: Среща се из варовитите скалисти и планински места из в двете страни.

Употребяема част: Стръковете от жълто прозорче – Herba Sedi acris. Надземната част на растението се събира през периода на цъфтенето (от юни до юли). Суши се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Изсушената билка е със зелен цвят и горчив вкус, няма миризма. Съхранява се на сенчесто, проветриво и сухо място. Може да съдържа влага до 12%.

Дрогата от жълто прозорче съдържа алкалоида седамин, който притежава лютив и парлив вкус, други алкалоиди, флавоновия гликозид рутин (около 12%) и други гликозиди, танин (12%), органични киселини, витамин С, слузни вещества, гуми, восък, захар и др.

Действие: Дрогата и препаратите от нея действат болкоуспокоително при киселини и язва в стомаха, болки във външното и средното ухо (сок от свежото растение) и др. Тонизират гладката мускулатура на стомашно-чревния тракт и на матката, понижават кръвното налягане, възбуждат центъра на дишането и засилват диастоличните съкращения на сърцето. Действат успокоително при възпалени хемороиди, сърбеж около ануса, при афти и някои кожни заболявания.

Приложение: Отварата се използува вътрешно като слабително средство, при хипертония, язва в стомаха, малария, атеросклероза и за регулиране на дишането. Прилага се външно за компреси и бани при хемороиди, афти в устата (гаргара), раздразнена лигавица на ануса.

Начин на употреба: Отварата се приготвя от една супена лъжица дрога и 800 г кипяща вода. Вари се в продължение на 15 мин. Оставя се да кисне 30 мин н се прецежда нея се приема 3 пъти на ден по 80 г преди ядене.

Консултирайте се с вашият лекар преди да започнете да приемате тази билка!


Зайча сянка (Asparagus Officinalis)

Описание: Зайчата сянка е многогодишно тревисто растение с тънки, голи стъбла, високи до 1 м. Листата са нишковидни, наподобяващи зелени клончета, излизат от пазвите на люсповидни листенца, като заменят същинските листа. Растението е двудомно, през третата година цъфти с дребни, жълтозелени, единични женски цветове с шест листен околоцветник.

Плодът е червена обла ягода с 3-6 ръбести черни семена. Коренището е хоризонтално, люспесто и слабо разклонено. Растението цъфти през периода май-юни.

Разпространение: Зайчата сянка се среща из храсталаците, горите и тревистите места навсякъде из страната.

Употребяема част: Коренищата и стръковете на зайчата сянка.

Коренището се изважда през есента (октомври) или рано през пролетта (в периода от март до април). Стръковете се берат преди цъфтенето - през април. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40 градуса. Съхраняват се на сенчесто, проветриво и сухо място.

Коренището съдържа 0,04% аспарагин, аргинин, аспарагоза, гликозида кониферин, хелидинова киселина, холин, един сапонин, захар, протеини, тлъсто масло и др., а стръковете - и флавоноиди, витамин С, тирозин и др. Според годишните времена количеството на съставките се променя съществено.

Действие: Аспарагинът и извлеците от аспарагус при вътрешно приложение разширяват кръвоносните съдове и предизвикват понижение на артериалното налягане, усилват съкращенията и забавят ритъма на сърцето, повишават диурезата и подобряват функцията на черния дроб и далака, потискат обмяната на веществата.

Приложение: Запарка от дрогата се предписва при сърдечни смущения и застой на течности в организма, хипертония, заболявания на далака и черния дроб.

Народната медицина я препоръчва и при диабет, пясък в бъбреците пикочния мехур, хемороиди, дизентерия, за засилване на лактацията, при увеличение на простатната жлеза, при екземи и др.

Начин на употреба: Дрогата се прилага под форма на запарка. Две супени лъжици дрога се запарва с 500 г кипяща вода. Оставя се да кисне в продължение на 60 мин. Запарката се прецежда и от нея се пие 3 пъти дневно по 150 г 15 мин преди ядене.

Консултирайте се с вашият лекар преди да започнете да приемате тази билка!


Здравец (GeraniumЛисто от здравец

Описание: Многогодишно тревисто растение с характерна приятна миризма и силно развито хоризонтално коренище. Цветовете са виолетовочервени или розови. Цъфти през юни-юли.

Разпространение: Расте по влажни, сенчести, тревисти, каменисти места в предпланините и планините от 300 до 2500 метра надморска височина.

Употребяема част: Използват се стръковете събрани по време на цъфтеж.

Действие: Капиляроукрепващо, противовъзпалително, хипотензивно. Понижава артериалното налягане у хипертоници и тонизира капилярите и вените.

Приложение: Листа: лечебно средство при хипертония, листа: понижават нивото на кръвната захар при диабетици, коренище: кръвоспиращо, противовъзпалително и запичащо средство, коренище: при кръвоизливи от венците, хемороиди, при кожни заболявания.

Начин на употреба: За да си направите извлек от здравец залейте 2 ч.ч. ситно нарязани корени с 1 ч.ч. студена вода и ги оставете накиснати цял ден. Сместа се прецежда и извлекът се изпива в рамките на един ден, на 3-4 пъти. Извлекът от корените на здравец е много полезен при високото кръвно налягане, освен това е добро сънотворно. Извлекът може да се прилага и външно под формата на компреси при циреи, слънчеви изгаряния и кожни заболявания.

За да си направите запарка от здравец пуснете три листа от него в 1 ч.ч. вряла вода. След изстиване прецедете и изпийте.


Змийско мляко (Chelidonium majus)

Описание: Многогодишно тревисто растение с оранжев млечен сок Стъблата са разклонени, 30-60 сантиметра високи. Листата са отгоре зелени, отдолу сивозелени, тънки, голи или с редки власинки. Цветовете са жълти, събрани по 2-6 в съцветия с дълги дръжки. Плодът е 3-5 сантиметра дълга шушулковидна кутийка с черно-кафяви семена. Цъфти през април – юни.

Разпространение: Среща се из каменливи, влажни, сенчести места, из храсталаци и разредени гори.

Употребяема част: Използват се стръковете. Събира се цялата надземна част по време на цъфтежа.

Действие: Стимулира функцията на черния дроб. Спазмолитично, успокояващо, жлъчегонно, противовъзпалително.

Приложение: За лечение на чернодробни болести – жълтеница, жлъчнокаменна болест, за лечение на гастрит, колит и други, при бъбречни заболявания и отоци, при лошо храносмилане, хемороиди, при високо артериално налягане, за регулиране на менструационния цикъл, при скрофули, глисти и при някои кожни болести - брадавици и др.

Начин на употреба: Приготвяне на чай: Една равна чаена лъжичка с билки само се попарва от 1/4 л вода.

Пролетен чай (кръвопрочистващ): Листата, дръжките и цветовете се измиват и както са влажни, се изстискват в сокоизстисквачка (за външно приложиние).

Вино: 30 г змийско мляко заедно с корените се залива с 1/2 л бяло вино и се оставя 1-2 часа да престои в него. След това се прецежда и виното се пие на глътки.


Каталог на популярните билки в Югозападна България и Източна Македония по азбучен ред

А Б В Г Д Е Ж З И К Л М О П Р С Т Х Ц Ч Ш


Календар за билкосъбиране

Добави коментар

Защитен код
Обнови