Get Adobe Flash player

КОМЕНТАРИ

 

Представяме на вниманието на туристите и любителите на природата едно проучване на често срещаните и употребявани билки в трансграничния регион - Югозападна България и Източна Македония. Поради георгафската близост и еднотипния климат с течение на времето са се разпространили и сходни растения и билки, употребявани от местното население от хиляди години. За съжаление в последно време опита на народната медицина все повече се забравя, остъпвайки място на официалната медицина, със своите съвременни и понякога спорни методи за лечение. 

Настоящето проучване и систематизация на билките в трансграничния регион е извършено през 2013 година и има за цел да даде актуална, полезна и достоверна информация на всички, които се интересуват от народна медицина и събиране на билки.

 

 

О П Р С Т Х Ц Ч Ш

 

 

Овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris)

Описание: Едногодишно или двегодишно тревисто растение. Стъблата най-често са единични, прости или разклонени. Стъбловидните листа са последователни, продълговати, приседнали. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Плодовете са шушулчици с много семена. Цъфти през април-август.

Разпространение: Расте като плевел и бурен по тревисти места до 2000 метра надморска височина.

Употребяема част: Използват се стръковете. Събират се по време на цъфтеж заедно с първите зелени плодчета, като стъблата се отрязват на около 25 см от върха и към тях се прибавят здравите листа.

Действие: Кръвоспиращо, тонизиращо матката.

Приложение: При маточни кръвотечения по всяко време освен при бременност и преди раждане.

Начин на употреба: Приготвяне на чай: Една препълнена чаена лъжичка се попарва с 1/4 литър завряла вода и се оставя малко да покисне.

Запарващ компрес: Две препълнени шепи с овчарска торбичка, по възможност прясна, се слагат в сито и се държат над водна пара. Задушената билка се слага в кърпа и се налага.


Орех (JúglansОрех

Описание: Дърво, високо до 30 метра, с широка, силно разклонена кора. Листата са едри. Плодът е сферичен или яйцевиден. Цъфти април-май.

Разпространение: Културно растение, което се отглежда в България и Македония .

Употребяема част: За лечебни цели се използват листата и зелената обвивка на плодовете.

Действие: Противовъзпалително, запичащо, тонизиращо нервната и храносмилателната система. Способност да понижава артериалното налягане и нивото на кръвната захар.

Приложение: За укрепващи бани при рахит, екземи, възпаления на кожата, венците, стомаха, червата, за укрепващи бани при бяло течение у жената, хемороиди, кървене, за укрепващи бани при нередовна менструация, плодовете: при захарна болест, други смущения в обмяната на веществата.

Начин на приготвяне: Вътрешно приложение - приготвя запарка от I супена лъжица сухи листа с 250 см3 вряща вода, която се изпива за 1 ден.

Външно приложение - листата се използват под формата на отвара, която се приготвя от 3-5 супени лъжици сухи листа, които се варят 15 мин в 1/2 л вода. Отварата се употребява за промивки и компреси. Пресните листа се прибавят във водата за баня на малки деца (десетина листа за едно къпане).

Хранителни стойности на 100 г орехи е 654 ккал, 65 г мазнини, 15 г белтъчини и 14 г въглехидрати.


Пиринският чай (Sideritis scardica

Описание: многогодишно тревисто растение от семейство устоцветни, достигащо до 50 см. Цветовете са жълтеникави, разположени прешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Известен още и като мурсалски, триградски, алиботушки, шарпланински чай. 

Разпространение: Пиринският чай е балкански ендемит. В България е разпространен в Среден и Южен Пирин, Мурсалския дял на РодопитеРжана планина и планината Славянка (Алиботуш) на надморска височина от 1400 до 2200 метра. Среща се още и в някои планини в ГърцияРепублика Македония и Албания. Включен е в Червената книга на България. Благодарение на културните насаждения на билката през последните години, може да се намери в аптеките и други магазини на страната. В Гърция и Македония пиринският чай е известен просто като планински чай. Македония е основен производител и износител на билката - снабдява пазарите вЗападна Европа и САЩ.

Употребяема част: Надземната част, брана по време на цъфтежа - юни-юли.

Действие: Поради голямото наличие на флавоноиди  има антибактериално и антиоксидантно действие.

Приложение: Откашлячно, противовъзпалително и омегчително за възпалени лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други. В Института по ботаника проучват свойствата му и установяват благотворното му влияние на чернодробни и редица други заболявания, както и изумителното му качество, че забавя стареенето. Японски учени, изследвали родопското дълголетие, предлагали да финансират отглеждането на лечебното растение, но по-късно българи го култивират и се заемат да го отглеждат в плантации. 

Българската народна медицина препоръчва пиринския чай още при емфизема, гръдна жаба, гърлобол и др.

Начин на употреба: 3 супени лъжици от билката се варят в 1л вода 3 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 3 пъти дневно вместо вода. Билката е с приятен аромат и през зимата обичайно се използва за чай.


Подбел (Tussilago farfara)

         Подбел

Описание: Многогодишно тревисто растение с тънко, дълго, разклонено коренище. Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10-20 сантиметра в диаметър, в основата сърцевидни. Цветовете са. Цъфти от февруари до април.

Разпространение: Расте по влажни места, най-често край брегове на реки и потоци, а също из влажни ниви.

Употребяема част: Използват се листата и цветните кошнички.

Действие: Листата са средство против кашлица и задух. Притежават омекчаващо, отхрачващо и противовъзпалително действие.

Приложение: Лечение на ларингит с пресипнал глас, остри катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, възпалителни процеси в белия дроб, при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, апетитостимулиращо и подобряващо храносмилането средство, при възпалителни заболявания на пикочните пътища.

Начин на употреба: Две супени лъжици дрога се залива с 500 см3 вряща вода и след изстиване запарката се прецежда. Изпива се за 1 ден.


Репей (Arctium lappa)Репей

Описание: Двегодишно тревисто растение с вретеновиден месест корен, сивокафяв отвън и бял и сочен отвътре. Стъблото е високо до 1,5 метра, силно разклонено. Цветовете са червено-виолетови, събрани в съцветия кошнички, които са разположени на върха на стъблото. Плодовете са леко сплеснати. Цъфти през юли – август.

Разпространение: Расте по влажни, необработени и буренливи места, из гори и храсталаци в двете страни.

Употребяема част: За лечебна цел се използва коренът, изваден през есента или рано напролет.

Действие: Стимулиращо върху обмяната на веществата, усилва клетъчния растеж. Има диуретично, потогонно и дезинфекционно действие. Прилага се при кожни заболявания, болки в черния дроб.

Приложение: При бъбречни камъни, подагра, ревматизъм, гастрит, язва на стомаха, външно: за заздравяване на рани, язви, изгаряния, хемороиди, отвара: средство за укрепване на косата при косопад.

Начин на употреба: За запарка са ви необходими сушени корени от репей. 2 ч.л. смлени изсушени корени се заливат с 400 мл вряла вода, варят се около 5-6 минути и се оставят да престоят 6 часа, след което се прецеждат. Пие се по 100 мл от запарката, 3 пъти дневно преди хранене.

Извлек от семена на репей се прави като 1 ч.ч. леко счукани семена се заливат с 400 мл студена вода и се оставят да престоят така една нощ. На сутринта извлекът се прецежда и се пие по 100 мл, 3 пъти дневно преди хранене.


Риган  (Origanum vulgare)

Описание: Многогодишно тревисто растение. Стъблата са 30-80 сантиметра високи, изправени. Листата са срещуположни с дръжки. Цветовете са много дребни, светлочервени или розововиолетови. Събрани са в класчета, които образуват щитчета. Цъфти през юли-септември.

Разпространение: Из храсталаци, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из територията на страните до 1600 метра надморска височина.

Употребяема част: Използват се цветоносните връхни части събрани по време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 сантиметра от върха.

Действие: Поради съдържанието на етерично масло притежава отхрачващо, антисептично и успокояващо нервната система действие. Стимулира секрецията на потните, храносмилателните и бронхиалните жлези, засилва перисталтиката на червата, възбужда апетита.

Приложение: Потогонно, успокояващо кашлицата и отхрачващо при остри катари, при бронхити, трахеит, бронхиална астма, коклюш, при атония и газове на червата, спазми на стомаха и червата, чернодробни и жлъчни заболявания, при нервна възбуда, безсъние, главоболие, полова възбуда, външно: при кожни заболявания, екземи.

Начин на употреба: 1 с.л. от билката се слагат в 500 мл вода. Ври 3 минути. Пие се по 1 винена чаша 15 минути преди ядене, 4 пъти дневно.
В големи дози риганът е отровен!


Синя жлъчка (Cichorium Intybus)

Описание: Многогодишно тревисто растение с ръбести стъбла, високи до 1,2 метра. Цветовете са сини, езичести,събрани в съцветия кошнички, разположени поединично или на кичури в пазвите на връхните листа.

Разпространение: Ливадите, пътищата, обработваемите земи.

Употребяема част: Надземната част на растението и корените му. Надземната част се бере по време на цъфтежа - юли – август. Корените се вадят през есента след завяхване на растението.

Действие: Повишава апетита и улеснява храносмилането. Действа успокоително на централната нервна система и усилва сърдечната дейност. Има противомикробно действие.

Приложение: При чернодробни, жлъчни заболявания, стомашни киселини и язва на стомаха, гастрит, бронхит, кашлица и други.

Начин на употреба: Външно се прилага за бани при екземи, за лапи при циреи и трудно зарастващи рани: цветовете в зехтин в съотношение 1:10 и се използва за мазане при рани, изгаряния, както и за компреси при младежки пъпки.

От корена се прави запарка от 2 чаени лъжици ситно нарязана дрога в 200 мл кипяща вода (доза за 1 ден). Пие се преди ядене 4 пъти на ден за прочистване на организма.  За стимулиране на жлъчната секреция от стръковете се приготвя отвара от 2 супени лъжици смлени стръкове, които се заливат с 400 мл вода, варят се 5 мин и се оставят да киснат 30 мин. Прецедената отвара се приема 3 пъти дневно по 80-120 мл преди ядене.


Скална метличина (Centaurea rupestris)

Описание: Балкански ендемит. Многогодишно тревисто растение. Стъблата 5–25(30) см, прости или слабо разклонени в горната си част. Листата повече или по-малко вълнестовлакнести, просто- до двойноперести; листните дялове широки до 2 mm, заострени. Обвивката на кошничката 12–15 мм в диаметър. Обвивните листчета ланцетни до издълженотриъгълни, разреденовлакнести. Придатъците на обвивните листчета низбягващи, кафяви, с къси реснички по края, често на върха с 1–2 мм дълъг осил. Цветовете жълти, външните малко по-дълги от вътрешните. Плодосемката дълга около 4 мм; хвърчилката 1/3–1/2 от дължината на плодосемката. Цв. VI–VІІ пл. VII–VІІІ. Насекомоопрашващо се растение. Цъфти от юни до към началото на август.

Разпространение: Български ендемит. Среща се в Струмска долина (Сев. – Земенски пролом, между с. Полска Скакавица и с. Гърбино, Кюстендилско); 480–510 m н. в. Среща се в България, Р Македония, Гърция и Сърбия.

Със Заповед №432 от 15.05.2013г. е обявена защитена местност „Находище на скална метличина“ в землището на с. Полска Скакавица, община Кюстендил с цел опазване на растителния вид скална метличина и неговото местообитание. Защитената местност е с площ 401.121 дка.

Употребяема част: Природозащитен статут. Критично застрашен


Смрадлика (Cotinus) Смрадлика

Описание: Храст, висок до 2 метра, или малко дърво, достигащо до 4 метра. Листата са последователни, 3-8 сантиметра дълги, яйцевидни с дълги дръжки. Цветовете са зеленикави, събрани в съцветие метлица. Плодът е сух, едносеменен. Цъфти май-юни.

Разпространение: Расте из храсталаци и дъбови гори, по сухи и каменливи места в страните до 800 метра надморска височина.

Употребяема част: Използват се листата, брани по време на цъфтежа или след това, но преди образуването на плодовете.

Действие: Адстрингентно, противовъзпалително и кръвоспиращо, затягащо.

Приложение: При гнойни кожни обриви, рани, циреи, потене на краката, при окапване на косата, кървящи, подути и гнойни венци, при хемороиди, ставни отоци, диария, при киселини и язва на стомаха, задух.

Начин на употреба: 1 с.л. листа от билката в 500 мл вода. Оставя се да ври 10 минути и се пие по 1 ч.ч., четири пъти на ден. За бани от смрадлика, които се прилагат при гореизброените състояния – бяло течение, бавно зарастващи рани, заболявания в устната кухина, циреи, потене на краката се прави следната отвара: 1 препълнена супена лъжица листа от смрадлика се заливат с 500 мл вряща вода и се оставя да ври така 5 минути. Маха се от котлона и след изстиване се прецежда. С получената смес се правят бани, промивки, гаргара един път дневно. Може да използвате отварата при измръзване и подсичане.

Смрадликата се използва за лечение на акне: направете компрес от 50 г смрадлика, които врят 20 минути в 2 с.л. вода.


Трънка (Prunus Spinosa)

Описание: Силно разклонен бодлив храст, висок до 3 метра. Листата са елиптични, назъбени, обикновено окосмени и от двете страни. Цветовете са бели, единични, разположени на кичури с къси дръжки. Плодът е тъмносин, със синкав налеп и стипчиво-кисел вкус. Медоносно растение.

Разпространение: По сухи, каменисти места, край пътищата и синурите, навсякъде в двете страни.

Употребяема част: Цветовете, брани през април-май, плодовете, брани късно наесен.

Действие: Пикочогонно и потогонно, запичащо и кръвоочистително.

Приложение: При невралгия, възпаление на бъбреците и мехура, албумин, хемороиди, като слабително средство, ревматизъм и др. Плодовете се препоръчват при диария, лошо храносмилане, язва на стомаха и др.

Начин на употреба: 6-8 изсушени плода се заливат с 250 мл вода и се варят, докато водата намалее с 1/3. Запарката се прецежда и се изпива на 2-3 пъти за 1 ден. 
Цветовете се прилагат в 2% запарка (2 чаени лъжички цветове се заливат с 250 мл вряща вода и киснат 8 часа). Изпива се за 1 ден.


Хмел (Humulus lupulus)Хмел, противовъзпалително, отхранващо, спазмолитично, билка, билки

Описание: Хмелът е многогодишно тревисто увивно растение от семейство Конопови. Стъблото му е дълго до 8м.,то е кухо и грапаво, има кукички, с които се захваща за околните обекти. Листата му са назъбени, длаковидни. Горните  са триделни заострени, а долните- петделни цели.

Женските образуват съцветия – класовидни . Те наподобяват шишарка. Разположени са в пазвите на люсповидни зеленожълти прицветници, като образуват шишарковидни съцветия, които достигат около 4-5см. Мъжките образуват съцветие- метлица с 5 тичинки и 5 листчета . Плодът на растението наподобява сплеснато орехче, което е сивкаво и яйцевидно, то е дълго около 2-3мм.

Разнообразието на сортове на хмела е изключително, но главно те се разделят на ароматични и горчиви. Основният качествен показател при производството на хмел е съдържанието на алфа-горчиви киселини.

Активните съставки на Хмела включват флавоноиди, херниарин, дикумарин, умбелиферон. Той има болкоуспокояващо, антисептично, диуретично и успокоително действие.

Разпространение: Расте по влажни места из храсталаци и широколистни гори, предимно край реките из цялата страна до 1000 м надморска височина. Цъфти през месец май - август.

Употребяема част: Използват се шишарковите съцветия, които съдържат етерични масла.

Действие: За лечебни цели хмелът се използва при доста заболявания.  Растението има диуретично действие, възбужда апетита и подобрява храносмилането.  Хмелът пречиства кръвта. Отвара, която се прави от хмел, се препоръчва при възпаление на жлъчните пътища, жлъчния мехур, при безсъние, климатерични нервни оплаквания, нервна възбуда. При артритни и ревматични болки се използва под формата на намазка. Като мехлем може да се ползва при оплешивяване. Хмелът понижава високата температура, облекчава болките, възпаление, елиминира отровите, които се натрупват в тялото. Под формата на компрес той се използва за лечението на възпаления, синини, отоци, изгаряния, ревматични болки. Помага при лечение на жълтеница, понижава функцията на черния дроб.  Има изключително благоприятно действие за лечение на камъни в бъбреците, заболявания на пикочния мехур, задържане на вода в организма, прекомерно производство  на пикочна киселина.  Хмелът помага при заболявания на дихателната система – кашлица. Ползва се за обуздаване на прекомерната сексуална активност и при сперматория.

Растението има антисептично действие, понижава високата температура, нервоуспокоително е, има сънотворно действие, екстрактите от хмелови шишарки имат естрогенно действие.

Хмелът се използва и като козметично средство. Масло от хмел се използва за направата на кремове и други продукти за подхранване и омекотяване на кожата. В СПА центровете се правят бирени бани с цел  регулиране на потоотделянето

Хмелът е основна суровина за пивоварните. Хмел не трябва да се приема при инсулт, инфаркт на миокарда, стенокардия. Също така не се препоръчва приемане на големи дози или продължителна употреба на билката. По време на кърмене е възможно да намали лактацията и не е препоръчително да се използва.

Приложение: Като лечебно средство хмелът се използва за лечението на различни заболявания:

- кръвоносна система – при анемия, пречиства кръвта;

- сърдечносъдова система – сърдечни заболявания, гръдна жаба;

- нервна система – успокояващо действие, при климактерични нервни оплаквания, при алкохолен делириум, хистерия, безсъние, нервна възбуда, чувство на безпокойство, нервно разстройство, невралгия, намалява чувствителността при болка;

- храносмилателна система – подобряване на апетита, лошо храносмилане, чревни спазми, колит, синдром на раздразненото черво, глисти.

Начин на употреба:

- Вътрешно : 1-2 чаени лъжици сухи шишарки се накисват за 2 часа в 300мл вряла вода. След като се изцеди, отварата се приема 3 пъти дневно по 100мл.

- При силно потене и загрубяла кожа: към вана с топла вода и се излива 1л. бира. Потапя се цялото тяло във ваната и се стой до половин час. Потенето се намалява и кожата става гладка и мека.

- отвара от хмелови шишарки : хмеловите шишарки се намачкват и се поставят в 300мл вода, след което се варят около 15 минути. След като се прецеди отварата, трябва да се постави на тъмно и хладно мято. Използва се като лосион за омекотяване и почистване на кожата.

- при тромбофлибит : в кипяща вода се поставят 2 супени лъжици смлени шишарки от хмел, вари се около 15 мин и след това трябва да кисне 1-2 часа. Приема се по 4 пъти дневно по 1 чаша. Може да се използва и във вид на компрес.

- При оплешевяване и косопад: прави се смес от хмелови шишарки –около 25 грама, корени от репей –около 30гр, коприва- около 25гр, цвят от невен -25 грама, сместа се смила и се поставя в половин литър вряла вода. Вари се 20 минути,  след което трябва да престой 4 часа.

- При проблемна менструация: в половин литър кипяща вода се добавят 2 супени лъжици шишарки от хмел, вари се около 6 миниту и после трябва да кисне около час. Приема се ½ чаша 3 пъти на ден.

- При екземи: смесват се изшушени шишарки/50гр/ от хмел и бутрак /50гр/ след това се смилат. Две супени лъжици от получената смес се прибавят към половин литър вряла вода, като се оставя да ври 5 мин. След това запрката се оставя да престой 2 часа. Приема се по ½ чаша , четири пъти дневно. Под вид на компреси може да се използва и външно.


Цариче още Шапиче, Самодивска ягода (Alchemilla Vulgaris) 
          Цариче

Описание:  Царичето е многогодишно тревисто растение, с високо до 50 см стъбло и тъмнокафяво коренище. Листата са последователни. Цветовете са дребни, жълтозелени, събрани на върха на стъблото в метличести съцветия. Плодът е яйцевиден, на върха заострен. Цъфти юни-август.

Разпространение:  Расте по тревисти места, из влажни ливади, край планински потоци обикновено до 1000 м надморска височина в почти всички наши и македонски планини Рила, Пирин, Влахина, Осоговска, Малешевска, Влахина, Конавска и др.

Употребяема част: Използват се листата или цялото растение, а понякога заедно с коренището.

Действие: Царичето действа кръвоспиращо, антидиарично, противовъзпалително.

Приложение:

- при обилна менструация, бяло течение, болки в органите на малкия таз, смутена функция на яйчниците,

- при кръвотечение от носа, за лечение на рани и циреи,

- при конюнктивити, жлъчни и чревни колики, диарии,

- при сърбеж на вулвата,

- отвара от цариче се употребява за смъркане при хрема и кръвотечения от носа. Народната медицина го препоръчва още при 

- воднянка (отоци), 

- затлъстяване, 

- диабет, 

- главоболие, 

- гнойни възпаления и др.

Начин на употреба: Прилага се под формата на отвара: 2 супени лъжици дребно нарязано цариче се заливат с 500 мл кипяща вода. Вари се 3 минути. Кисне в продължение на 30 мин. Отварата се приема 6 пъти дневно по 80 мл 15 мин. преди хранене и 30 мин. след хранене. Същата отвара може да се използва и за компреси, влагалищни промивки или смъркане.


Цвекло (Beta vulgaris)

Описание: Цвеклото е кореноплодно растение, съставено от главен корен и многобройни странични разклонения. За около месец пониква кореновата система. Кореноплода се състои от глава, шийка и същински корен. От главата излизат листата, носени от дълга месеста дръжка, събрани са в листна розетка и разположени в горния край на кореноплода. Шийката е разположена между челото и същинският корен. Същинският корен е под шийката и е разположен изцяло в почвата.  

По-богат е съставът на червеното цвекло. То съдържа белтъчини, въглехидрати, много минерални соли (калий, натрий, калций, магнезий, фосфор, желязо, сяра, цинк, йод и др.), както и на витамини (В1, В2, С, РР, каротини), фолиева, пантотенова, лимонена и ябълчна киселина, багрилни вещества с антиоксидантно действие и др.

Разпространение: Цвеклото е разпространено в цяла България и Македония, включително на ниски и средни планински височини Пирин, Рила, Витоша, Малешевска, Осоговска, Влахина, Конавска и др.

Употребяема част: Използват се кореноплодите (Radix Betae) и рядко листата. За лятна консумация салатното (червеното) цвекло се изважда 60-70 дни след поникването, когато кореноплодите са с диаметър 3-4 см, и се връзва на връзки.

През есента салатното цвекло се изважда преди трайното понижаване на температурите под -2, -3 С, края на октомври - началото на ноември. Листата се отрязват до 1 см над челото.

Действие: Червеното цвекло пречиства организма, подпомага формирането на кръвни клетки и изчиства токсините. Действа благоприятно върху сърдечно-съдовата система и кръвоносните съдове, влияе благоприятно върху работата на бъбреците и порстатната жлеза.

Приложение: Използва се като защитно средство против тумори, рак и левкемия, при жлъчночернодробни проблеми, грип и други инфекции. Смата се, че забавя процесите на стареене. Благодарение на витамин U, цвеклото нормализира дейността на стомашно-чревния тракт и действа добре при язва на стомаха и дванадесетопръстника.

От векове цвеклото се използва за лечението на различни неразположения - главоболие, треска и запек.

Поради високото съдържание на цинк, който удължава действието на инсулина, то е ценно за диабетиците. Захарното цвекло е педимно натурален подсладител и не е подходящ за диабетиците поради по-тлялото съдържание на захароза

В големи количества урово цвекло може да доведе до въглехидратен дисбаланс, до гадене и прилошаване. Поради тази причина е добре да се комбинира с други пресни зеленчуци или плодове.

Начин на употреба: В сурово състояние се приема като сок или салата и отначало не е добре да превишава 100 г. Ако се приема под формата на сок е добре да се смеси с други зеленчуци и техните сокове. В сварено или опечено състояние някои от свойствата ме се губят. Има са и различни видове екстракти от цвекло, които се влагат в готови продукти.

Цвекрото се използва в много диети като салата, супа или сок е  се съчетава с допълващи го зеленчуци и подправки.

На Запад се влага в хранителни добавки, които съдържат също така пречистващи билкови екстракти, витамини, минерали, ензими и др.


Червен кантарион още  Трескавиче, Горчило (Centaurium erythraea)

Описание: Червеният кантарион е тревисто 2-годишно растение с изправено, разклонено в горната си част стъбло. Цветовете са розовочервени, дребни, събрани в щитовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката е венчето са петделни и сраснали в дълга тръбица. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфти от юни до септември.

Разпространение: Расте по сухи и тревисти места, ливади и горски поляни в цялата страна и Македония.

Употребяема част: За лечебни цели се използват цветовете на билката, отрязани на около 15-20 см от върха. 

Действие: Червеният кантарион има апетитовъзбуждащо действие, тонизира стомаха и стимулира отделянето на стомашен сок, жлъчка и панкреатичен сок. Приписва и се и газогонно действие. Експериментално е доказано, че има противоглистно действие.

Приложение: Използва се при лечението на анемия и възстановяването на организма след болестта. Приемането на лъжица тинктура от червен кантарион всеки ден в продължение на три седмици преди хранене оказва благоприятен ефект при леченеито на жлъчна недостатъчност, проблеми с далака, черния дроб.Приемането на 3 лъжици вино с червен кантарион след хранене пък помага при запек. Профилактиката с червен кантарион пречи на образуването на газове в стомаха, възбужда апетита, тонизира стомаха, засилва отделянето на стомашен сок и подобрява храносмилането. Билката има свойството да регулира кръвната захар, поради което се превръща в неделима част от домашната аптечка на всеки диабетик. Редица кожни заболявания също се повлияват добре от лечението с бани от червен кантарион. Външното приложение на билката намира приложение и при бавно зарастващи рани. 

Начин на употреба: Запарка се приготвя по седния начин: 1 чаена лъжица от билката се запарват с 200 мл. вода. Изпива се на три пъти, 30 мин. преди ядене. Проблемът е, че запарката от червен кантарион е силно горчива. Ето защо повечето хора предпочитат спиртния разтвор (тинктура).

Тинктура – накиснете 100 грама прясна или изсушена билка в 400-500 мл. алкохол и оставете сместа да престои две седмици. Преди да използвате прецедете сместа.

Вино – накиснете в литър вино две шепи от изсушената билка (съотношението е 1:10) и добавете 1-2 супени лъжици мед. След две седмици сместа се прецежда и се пият по две супени лъжи от нея преди ядене.

Бани – във вода се разтваря запарка от червен кантарион.

Билката червен кантарион не е препоръчителна за бременни жени, тъй като може да предизвика преждевременни контракции. 


Червена детелина (Trifolium pratense)

Описание: представлява многогодишно тревисто растение от семейство Бобови. Има изправено стебло с височина до 10-15 см. Цветовете й са розови и червени. Листата са зелени и кръгообразни, със светлозелена ивица в средата. Червената детелина цъфти от май до юли месец.

Червената детелина има дълга история като фураж за добитъка, но се използва и като лекарство, благодарение на многобройните полезни свойства и качества.

През 1930 година червената детелина е много популярно противораково средство, което се предписва при рак на яйчниците, гърдата и лимфната система. Сърповидното набраздяване на листата отчервена детелина е било смятано за знак, че билката може да помогне при катаракта.

Разпространение: Среща се по ливадите из цяла България, в Европа и Азия, среща се и в Северна Америка.

Употребяема част: Надземните цъфтящи части на червена детелина

Действие: Противовъзпалително, антиспазматично, отхрачващо и успокоително действие. Растението подобрява функцията на женскте полови хормони, намалява синдромите на предменструален синдром, коригира неприятните вегетативни реакции, придружени с прилив на топли вълни и повишено кръвно налягане. Възстановява функциите на организма след продължително приемане на кортикостероиди, антибиотици. Има смекчително, бързозаздравяващо и кръвоспиращо действие.

Растението помага при лечението на женски състояния като загуба на костна тъкан свързана с остеопороза, мастит, облекчава бялото течение, менопауза, горещи вълни. С билката може да се проведе хронична заместваща терапия при климакс, маточни кръвоизливи, хормонални проблеми, преодоляване на простудни състояния, бронхит, загуба на апетит и др. Помага при лечение на болести на кръвоносна система - пречиства кръвта, тонизира гладката мускулатура на кръвоносните съдове, балансира нивото на хемоглобин и броя на кръвните плочици.

Приложение: Пикочната система - подпомага пречистващата функция на бъбреците; мускулна система - ставни проблеми; чернодробни състояния - при жълтеница, подпомага детоксикацията, стимулира секрецията на жлъчка; нервна система - успокоява нервите, при изтощение; кожни проблеми - обриви, кожни проблеми, акне, екзема, псориазис; дихателна система - има антиспазмично действие при настинка, пресипналост, бронхит, астма, кашлица при деца, хриптене, магарешка кашлица. Растението е полезно при лечение на тумори - рак на гърдата, подобрява отделителната функция на организма.

Начин на употреба: Вътрешно: една супена лъжица от билката се залива с 300гр кипяща вода. Вари се 10 мин. и се прецежда. Отварата се пие три пъти по 100 гр. половин час преди ядене. Използва се за лечение на простудни заболявания, кашлица, бронхит и др.

Външно: под формата на компреси и лапи. Приготвя се отвара от 2 супени лъжици сушена детелина, която се прибавя към една чаена чаша вряща вода. Вари се 5 мин. Отварата се прецежда и с нея се правят компреси и лапи. Използва се при рани, изгаряния и младежки пъпки.

Екстрактът от детелина притежава висока концентрация на изофлавони. Поради това, той не трябва да се употребява от деца, бременни жени и кърмачки. Екстрактът не бива да се приема и от хора, приемащи хормонални препарати с естроген, андроген, прогестерон и техни производни. Поради висок риск от кървене, червената детелина не бива да се приема в комбинация с чесън, аспирин, гинко билоба, джинджифил.


 

Черна боровинка (Vaccinium myrtillus)

 

Описание: Полухраст, висок 10-40 сантиметра, със силно разклонени тънки ръбести стъбла. Листата са с къси дръжки, последователни, светлозелени, яйцевидни, назъбени. Цветовете са разположени единично. Плодът е многосеменна, сферична, синкавочерна ягода, с приятно кисело-сладък и леко стипчив вкус. Цъфти от май до юли.

 

Разпространение: Среща се по високите планини над 1000 метра надморска височина, из иглолистните и широколистни гори и пасища заедно с червената и синята боровинка.

 

Употребяема част: За лечебна цел се събират листата (през юли-август) и плодовете (през юли-септември).

 

Действие: Затягащо, антисептично, противовъзпалително, възбуждащо апетита.

 

Приложение: Затягащо средство при диарии у децата, при гастрити, ентерити и колити у възрастни, пресни плодове - перисталтика на червата и подобряване на храносмилането, плодове - при кокоша слепота, запарка от листата - при хемороиди, при болезнени пристъпи, бъбречни камъни, подагра, ревматизъм.

 

Начин на употреба: При лечение на диария се накисват 2 чаени лъжички сухи плодове за 8 часа в 300 мл студена вода. Извлекът се изпива за 1 ден. Запарка може да се приготви като 2 чаени лъжички сухи плодове се заливат с 300 мл гореща вода. Дозата е за 1 ден.

 

При възпаления на устната кухина се приготвя отвара, която се употреява за жабуркане и гаргара.  приготвя се като 100 г сухи плодове врят в 500 мл вода докато остане 300 мл.


Червена боровинка, Кокази, Кокоз, Суница, Червена брусница (Vaccinium vitis-idaea)C:\Documents and Settings\Administrator\My Documents\Downloads\lowbush.jpg

 

Описание: Вечнозелен храст с ядливи плодове. Въпреки че има култивизирани сортове се берат и дивите, от които се прави сладко. Расте на компактен малък храст с 10-40 см. височина. Растението е много издръжливо на ниски температури под −40 °C. Червената боровинка расте над 700 м.н.в., често заедно с Черната боровинка.

 

- Листата са леко обратно-яйцевидни, корави, със завит към долната повърхност ръб, презимуващи (сменят се на 2-3 години), целокрайни, с едностранно обратно леко врязан връх, и с характерните точки (жлези) по долната повърхност.

 

- Цветовете не са стеснени на края, a са фуниевидно разтворени. Затова Червената боровинка цъфти и плододава по-късно от Синята и Черната, чиито цветове са стеснени (прищъпнати) на края.

 

- Плодовете са червени. Не са толкова сочни и вкусни, като на Синята, но се появяват по-късно, когато другите боровинки ги няма.

 

Разпространение: Храстът е разпространен по каменливи поляни, в иглолистни гори; Средна и Западна Стара планина, Западни и Средни РодопиРилаВитошаПиринБеласицаСредна гора (включително Лозенска и Плана планина).

 

Употребяема част: Листа и плодове.

 

Действие: Плодовете на червената боровинка са много богати на витамин С. За да се усвои най-голяма част от него, се препоръчва да се ядат пресни, набрани от храста. Ако имате сушени боровинки, можете да си направите витаминозен чай, като ги запарите с шипки и офика (червена калина).

 

Червената боровинка съдържа и много каротин (провитамин А) и витамин В2.

 

Плодовете й притежават диуретично и дезинфекциращо действие и традиционно се употребяват при камъни в бъбреците, подагра, ревматизъм, пиелонефрит, цистит. За тази цел се използват както пресни, така и варени плодове.

 

Приложение: Плодовете на червената боровинка помагат и за изтрезняване. При заболявания на горните дихателни пътища боровинката се използва във вид на компот и сок.

 

За повишаване на апетита, а също и след прекарани тежки заболявания и травми се препоръчва да се пие плодов сок от червена боровинка. Той съчетава противовъзпалителното с диуретичното действие,потиска развитието на микробите и изхвърля токсините от организма.

 

Начин на употреба: Възкиселата напитка укрепва силите и тонизира:добавете към 0,5 чаша сок 1 с. л. мед и консумирайте 3 пъти дневно.
Питието облекчава симптомите при цистит и е полезно при онкологични заболявания и всякакъв вид интоксикации. При екземи и лишеи поразените места също могат да се намажат със сока.

 

Листа  от  червена боровинка

 

  • При камъни в бъбреците се прави отвара от тях: щипка листа се заливат с 3 чаши вода, варят се 10 минути и отварата се изпива на 3 равни части за един ден.

  • При заболявания на пикочния мехур се препоръчва студена настойка: 5 г листа от червена боровинка се заливат с чаша студена вода, сместа престоява 10 часа, прецежда се и се пие по половин чаша 3 пъти на ден.

  • При грип и простудни заболявания: 1 чаена лъжичка натрошени листа и клонки от червена боровинка се заливат с чаша вряла вода, престояват 30 минути, прецеждат се и се приема по 2 лъжички 4-5 пъти на ден.

 

Счита се, че отварата от листата е и едно от най-добрите противоревматични средства.



 

Шипка (Rosa canina)Шипка

 

Описание: Храст с прави или извити стъбла, стигащи на дължина до 3 метра и покрити с твърди бодливи, сърповидно извити шипове. Цветоносните стъбла понякога са без шипове. Цветовете са розови или бели. Плодчетата са едносеменни орехчета, затворени в месесто цветно легло, което се разраства и образува яркочервен, яйцевиден до сферичен плод - шипка. Цъфти май-юли, а плодовете узряват през есента.

 

Разпространение: Расте из храсталаци и редки гори, край реките, по тревисти склонове и синори, в равнините и планините до 2000 метра надморска височина в целия трансграничен район.

 

Употребяема част: Използват се шипките, брани след пълното им узряване, но докато са още твърди.

 

Действие: Подобрява окислително-редукционните процеси в клетките, уплътнява капилярите, действа диуретично.

 

Приложение: При авитаминоза - скорбут и хиповитаминоза - пролетна умора, при състояния след тежко боледуване - засилва защитните сили на организма, повишава жизнения тонус и работоспособността и активира обмяната на веществата, при трескави състояния, кървене на венците, диария, жълтеница, при хепатит и други чернодробни заболявания, при обилни маточни кръвотечения, диуретично и противовъзпалително средство при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания.

 

Начин на употреба: Приготвя се запарка от 1 с.л. сушена шипка в 250мл вряща вода. След 1 час се прецежда и се пие като чай.

 

За направата на вина са нужни 500 гр. сухи, счукани шипки се заливат с 4л хладка, предварително преварена с 1 кг захар вода. За насочване на ферментацията може да се добави парченце мая, разтворена в хладка вода. Държи се на топло 15-20 дни. Може да се пие още по време на бурната ферментация, като слабоалкохолно витаминозно питие. След пълната ферментация се прецежда и има качествата на интересно плодово вино.

 


Каталог на популярните билки в Югозападна България и Източна Македония по азбучен ред

А Б В Г Д Е Ж З И К Л М О П Р С Т Х Ц Ч Ш


Календар за билкосъбиране