ТРИ МЕТРА ПОД СНЕЖНИТЕ ПРЕСПИ

 

/Една човешка драма, разкриваща силата на духа и свръхчовешките възможности/


 

За истинска радост, през изминалите три седмици само силното утринно слънце нарушаваше съня на дежурните патрули от ПСС в хижа Македоня. На пръв поглед всичко наоколо изглеждаше напълно под контрол .Въпреки това обаче, нещо постоянно човъркаше мислите и не даваше мира на дежурния спасител Петко .Безпокойство се четеше и в очите на хижарското куче Неро…явно, все пак нещо се случваше.... Напрежението растеше, тяхното безпокойство се предаде и на хижаря Пешо-опитен планинар, алпинист и човек с невероятно търпение и здрави нерви.Само един от екипа на хижа Македония по нищо не издаваше, че нещо го тревожи. Излежаваше се блажено пред хижата и жадно поглъщаше ранните слънчеви лъчи,оставил сетивата си в плен на Рилската магия. Унесен в сладка дрямка, той по никакъв начин не подозираше за разгарящата се драма, в дъното на която всъщност стоеше страстта към една телевизионна водеща.

Нещо обаче все пак се случваше... Черните мисли на безпокойството вече бяха успели да„сграбчат” напълно иначе ведрата планинарска душа на Петко. И той не издържа-погледна Пешо и този един, единствен поглед имаше силата на крайно решение за действие. На мига те се втурнаха към гардероба с екипировките и само след броени минути излязоха екипирани пред входа на  хижата .Без да чака специална подкана, до тях застана и кучето Неро. Нямаше време за губене- с бързи стъпки и с погледи, в които се четеше неустоима решимост и жертвеготовност, тримата се втурнаха право нагоре към склона на Големия Айгидик. Не след дълго обаче, свърнаха леко наляво, посоката, в която малко под самия връх, се намираха изворите на река Бистрица.

След около двайсетина минути, сякаш по команда, и тримата спряха точно под една малка козирка от сняг в улея на коритото на р.Бистрица. Синхронът между тях бе пълен и без много приказки. Пешо и Петко извадиха безмълвно лавинните си лопати и с устрема на диви животни, надушили плячка, започнаха настървено да разкопават снега под краката си, подкрепяни от одобрителния поглед на Неро, който сякаш им казваше, че наистина са на вярната следа.

Копаенето никак не беше лесно- редуваха се меки и много твърди заледени слоеве на натрупвалата се цяла зима снежна покривка. Малко преди втория метър на изкопа някакво колебание обзе групата, вече повече от час не спираха да разриват снега безрезултатно. Ситуацията придобиваше драматични размери, волята на калените планинари сякаш губеше мощ. И тъкмо в този момент след един решителен замах с лавинната лопата Петко увисна на осигурителното въже . Под краката му зееше ледена пещера, под чието дъно буйните потоци на река Благоевградска Бистрица успокояваха устрема си в едно малко езеро.


Най-после три сърцата ликуваха! Петко решително потопи ръцете си в ледените води на езерото, а в полутъмната галерия на снежната дупка единствено очите му светеха от радост. Радостта, че само след броени минути, след като почисти задръстените филтри на мини ВЕЦ-а ,която захранва хижата с електричество ще може отново да гледа любимата си водеща на телевизионния екран.