altАвантюристичните страсти допълнително сгорещени от августовските жеги „надуха платната „на каякарите от ТД Айгидик в посока  Голямо Преспанско езеро. Очакванията за среща с красотата на резерватите Галичица и Пелистер ,както и необятната водна шир на езерото миещо с вълните си бреговете на три държави,бяха поредното предизвикателство.

Република Македония,Гърция и Албания си поделят водите на второто по големина езеро в географската област Македония.Тук не мога да не спомена с усмивка коментара на един местен риболовец,който с ръка  сочеше  планинските  хълмове на трите погранични държави назовавайки ги с имената:

-Македония,Македония и Македония.

Веднага се сетих за анекдота, дето хортувайки си на седянка ,македонци дочули новината ,че американец  е стъпил на луната и с болка въздъхнали вкупом:

-Ой,Луно,Луно…Луно Македонска и тебе ли ке те делиме!!!

 Иначе македонците с пословичната си любезност и гостоприемство са добри домакини.На това място задължително трябва да се опита от рибата Костур,сушените Циронки и разбира се  Гомлезе.В село Стение  намиращо се наоколо 8км.от остров Голям Град ,в ресторант „ Каj Ванчо”за около 30лв,поне пет човека могат да похапнат до насита с прясно уловена риба от езерото.Това е добро място и за тези,чиито  разбирания за лична хигиена са несъвместими с къпането в позеленели  от водорасли води .За тях Ванчо предлага топла баня и меки постели.

 Разхождайки си из крайбрежието освен дивните гледки към заобикалящите планини , ни се налага да преживеем и потискащата”картина” от запустелите курорти по бреговете на  македонската част от езерото.Призрачно запуснат и буквално разграбен е и комплекса „Европа” близо до с.Стение.Сега  голяма част от персонала на закрития комплекс шият работни дрехи за Холандия и с носталгия си спомнят за хубавите години,когато са посрещали по 500 туристи на ден.Основен поминък за местното население си остава градинарството и овощарството.Отрасли,за които климатът и почвата тук са истински благодат. Езерото е богато на риба е се обитава от много водоплаващи птици, между които са гнездещите в езерото трицифрен брой пеликани.

alt 

В западната част от териториалните води на Македония се намира голямата атракция на езерото-островът „Голям град” известен още с наименованията-Град, Змийски остров или Свети Петър. На скромната си площ от 18 хектара островът буквално е претъпкан със забележителности от исторически,ботанически и зооложки характер.

424px-golem grad.svg

На острова има открити останки от неолита, елинизма,римско време и Средновековието.Особен интерес представляват запазената черква с външни стенописи„Свети Петър“, издигнатата върху основи на римска цистерна за вода -Средновековна черква „Свети Димитър “.Открити са и основите на две раннохристиянски църкви от 4-5 век с останки от подови мозайки. Според историците на острова е имало  манастирски живот от 10  чак до 14 век.

4



Сякаш за да не остави никакво съмнение за богатото си минало ето каква изненада ни предложи островът:

alt

Е,и ние си помислохме за Индиана Джонс ,но всъщност се оказа ,че това е Уилям университетски преподавател от Бостън.Той с интерес разглеждаше току що разкопан  мъжки гроб от II век.Археолозите се радваха на намерените няколко сребърни монети ,както и на женските обиците в съседен гроб от по-ранна епоха.

alt

За да бъде преживяването ни  наистина в стил „Индиана Джонс”  всеки шум от храсталаците ни напомняше за  другото име на острова-„Змийски остров”.Отровната змия пепепелянка,която тук наричат Поскок е със силно развита популация на острова,въпреки опитите да бъде унищожена с преселването на таралежи и мангусти.

Друг представител на влечугите на острова,освен че не е опасен,задължително ще изплува на повърхността близо до островните скали ,за да ви разгледа по-от близо.

alt

На тръгване се разминахме и с група френски биолози,който пък  изследваха костенурките на острова.Обиколката на Големия град е задължителна защото в противен случай губим възможността да се полюбуваме на птичите ята от редки видове,където пеликани,кормурани,патици и още куп други представители на пернатите ще привлекат вниманието ни

alt.

На  2-3 километра от острова в посока живописния Койнски полуостров е голямия водовъртеж Завиркъдето водата се върти като фуния и потъва под планината Галичица, за да се появи отнови при манастира”Свети Наум” и се влее във величественото,кристално чисто Охридско езеро.

alt

След като не можахме нито по вода,нито по суша да стигнем до Малкото Преспанско езеро(има пясъчна дига между езерата а КПП между Македония и Гърция след село Долно Дупени е затворено от години)решаваме да последваме водите  потъващи при Завира,но не по образуваните в недрата на планината варовикови улеи,а по панорамния път през резервата Галичица.

alt

Пътят е тесен,асфалтиран и много предизвикателен за велосипедисти.Гледките и към двете езера по този маршрут са нещо,което си заслужава да се види.

alt

Билата на Галичица са  райско място и за парапланеристите.Тук в началото на месец юни през настоящата година отборът ни по парапланеризъм от Благоевградския клуб  зае призовото трето място на международното състезание,чийто домакин беше Клуб-Делта-Прилеп.

alt


След дългото изкачване,следва и още по-дълго спускане по серпентините към Охридското езеро съхранило в себе си  близо четири милионната история на своето съществуване. Особен и таен трепет обзема нас и може би всички българи, когато стъпваме на тази някога българска земя и още повече знаейки и помнейки от уроците по история-  четвърта българска столица  по времето на цар Самуил( X-Xl век) Не казвайки и думичка за това на любезните ни македонски домакини,онемяваме пред красотата на  старинния град обгърнат като с бисерен наниз от топлите  призрачно кротки води на най-старото езеро на планетата ни.Прекрасен град , с изключителен колорит.Неповторимите   тесни калдъръмени улички изпъстрени с китни дворчета потънали в зеленина, уханни цветя и храсти са част от магията на града.

alt

Но за нас  350-те църкви  са примамка на която не устояваме и започваме да ги разглеждаме още с пристигането си.Безспорно най- запомняща се е църквата -символ на града-,, Св. Йоан Богослов” по известна като Йоан Канео по името на старият рибарски квартал на Охрид.Построена на крайбрежна скала от която се открива невероятна гледка към безбрежното прозрачно езеро,църквата респектира със своята архитектура и самобитност. Няма сигурни данни за годината на построяването й. Експерти смятат , че това е станало около 13-14 век.Храмът е бил  манастирска черква, но самият манастир бил разрушен от османците по време на владичеството им  тук.

Езерото е толкова популярно ,че едва ли се нуждае от представяне на забележителности.Затова нека надникнем по-дълбоко под повърхноста на водата  и проследим  историята на  еди особен вид тайнствени обитатели.

alt

 Въпреки че езерото е под закрилата на Юнеско още от 1980г,това се оказва късна мярка за един феноменален вид водни обитатели-Ягули.Тези змиорки,чийто естествен път за размножаване е свързан  с пропътуването на близо 7000км.Водени от истинкта си към  топлите води на Саргасово море.Там,някъде до бреговете на Куба и Ямайка в първия  си и последен брачен танц,замаяни и опиянени след крайно изтощение от дългия път,изпълнили своята програма умират в сладък унес.Умират за да може след години тяхното поколение да се стрелне срещу теченията на морета и реки ,за да достигне отново заветните води на Охидското езеро и там след години на узряване да последват пътя на своите родители.Това е хилядолетна история,която е прекъсната през 60-те години на ХХ век . ВЕЦ-а изграден на река Черни Дрин спира естественият път на змиорката.Сега „величественият” път на зрелите екземпляри е  ограничен до близкия Охридски ресторант,а младите индивиди биват закупувани и транспортирани с контейнери до езерото.

 С тази тъжна история завършва и нашето пътуване из Преспа и Охридско.Очаровани и запленени от красотите ,вече обсъждаме следващата  разходка по тези места.

  И както  можем да прочетем в инструкцията за носене и съхранение на ръчно изработените бижута на най-старата фамилия охридски бижутери-семейство Талеви:,, Охридскиот бисер не смее да се носи со друг накит,...”,така за всеки, който е видял Охрид ,той остава  в сърцето му като най- ценен и скъп  – накит  от спомени,който не смее  а и не може да забрави.