Огражден - непознатата планина

   Когато разказвам на приятелите си за Огражден всички ме питат "Къде е това ?"

   -Огражден се намира само на 110 километра от хижа Македония и на по-малко от 100 километра от хижа Чакалица в югозападна посока. На юг граничи с Беласица, а на изток с Пирин. Битността на Огражден като погранична планина я е извадило за дълги години от туристическата карта на България. Гледана от шосе Е79, Огражден изглежда суха и пустинна. За местното население също се разказват зловещи приказки от добре информирани люде.

   Един октомврийски ден реших, че ми е писнало да си карам колелото по "домашната" ми планина и че е време да се прехвърля към отдавна набелязаната си цел - Огражден. Пътят ми за Огражден започна от отдавна изгасналия вулкан при село Рупите, известен с горещите си минерални гьолове. В ранната съботна утрин на това свещенно място киснеха само 2-3 лелки, на които гравитацията бе оказала въздействие върху някои телесни части. Но за сметка на това имаха прекрасен тен.

   В горещите локви изглежда се беше зародила нова форма на живот : 

   В суетенето при тръгването сутринта се бях навлякъл с два полара, вълнени чорапи и яке. Те ми станаха излишни още в 10 сутринта, когато напече като в началото на септември. От тези дрехи в раницата ми не остана място за някой приятни неща с които смятах да се снабдя по време на пътешествието ми ...

   По-нататък пътя ме заведе до село Кърналово и неговите трудолюбиви жители. От там си взех само едни обикновени бисквити и прясно мляко с надеждата, че ще продължа пазара в следващите села.

   На горе се заредиха очакваните обезлесени баири и лозя. Постепенно те отстъпиха място на характерните за района дъбици. Това са специфичен вид дъбове, които в повечето случаи са ниски и орязани от местното население, за храна на добитъка. Животновъдството не е добре развито по този край с изключение на спорадично срещащите се коне, магарета и стада свине. До тогава не бях виждал толкова щастливи свинчета. Изглежда техните стопани ги отглеждат не само за прехрана, но и за удоволствие.

   С повишаването на надморската височина, за голяма моя изненада, кривите дъбици отстъпиха място на високи и стройни букове и дъбове. Изобщо пълната идилийка се нарушаваше от спорадична стрелба. Но това не беше македонската армия в опит да си възвърне изконни територии, а върлуващи банди бракониери-ловджии. Изглежда местното население не кара само на свинско...

   Селата в Огражден планина са малки и занемарени. Къщите са предимно от камъни, дървета и кал, а по-спретнатите даже са варосани.

   

   Там за пръв път видях свещен кръст направен от стари автомобилни части. Кръстът красеше портата на една местна църква. Няма да казвам в кое село се намира това чудо, защото местната инфраструктура вероятно няма да понесе наплива от религиозни поклонници.

   

   Въпреки привидната си отдалеченост от цивилизацията, местните очевидно са наясно със съвременните информационни технологии, защото свежо ме насърчаваха да снимам стадата бодро квичащи прасенца и после да ги кача в интернет. Еми качих ги: 

   

   Докато снимах една стара къща стопанката й се притесни, че магаренцето със самара от пред ще развали снимката и ще я изложи.

   

   По-нататък служители в местната дърводобивна индустрия ме уплашиха, че сериозно съм се изгубил и нямам шанс да намеря подслон до мръкване. Споменаха и за някакви големи вълци... Това охлади ентусиазма ми да спя в купите сено покрай пътя. Единственото ми спасение от зверовете според дърварите бе почивна станция Махмутица.

   Постройката в миналото е била военна застава. Стопаните й са много сговорчиви и гостоприемни хора. След кратко пазарене даже ми свалиха цената за нощувка от 30 на 10 лева...

   Записвам този текст вечер в топлата и уютната стаичка на хижата. Утре ако ми не ме мързи и ми дойде вдъхновението ще продължа обиколката и разказчето. Лека нощ !

   На другия ден - връх Маркови кладенци - 1523 метра :