Василашките езера са около 12 ледникови езера във Василашкия циркус на Северен Пирин. Те са разположени на височина от 2 126 до 2 370 метра. Езерата са оградени от върховете Възела, Типика, Малък и Голям Тодорин връх, Василашкия чукар. Най-големи са: Тевното езеро, с площ 6,39 ха и дълбочина 29 метра; Рибното езеро, с площ 3,59 ха и дълбочина 3,1 метра и Горното езеро с площ 2,89 ха и дълбочина 13,4 метра. От Василашките езера изтича Василашката река.
Валявишките езера са около 15 ледникови езера във Валявишкия циркус на Северен Пирин. Те са разположени стъпаловидно на височина от 2 254 метра до 2 472 метра. Голямото (Дългото) езеро е на височина 2 280 метра, площ 8,5 ха и дълбочина 18,9 метра. В езерото има два острова, които са покрити с клек. Езерото е богато на пъстърва. От Валявишките езера изтича Демяница река.
Кременските езера са 5 циркусни езера в Кременския циркус на Северен Пирин.Те се намират на височина от 2 180 до 2 356 метра и са разположени стъпаловидно. Езерата заемат пространството между върховете Джано, Сиврия и Кременски връх. Долното езеро (площ 9,8 ха) и Горното езеро (площ 6,6ха) са едни от най-красивите и големи езера в Пирин. От Кременските езера извира един от притоците на Ретиже.
Бърдеришките езера са 20 ледникови езера в Бърдерешкия циркус на Северен Пирин. Най-големи са Рибното езеро (площ 6,5 ха; дълбочина 12,2 метра) и Дългото езеро (площ 4,55 ха, дълбочина 10 метра). Езерата са богати с пъстърва. От Бъндеришките езера изтича река Бъндеришка.
Влахинските езера са 4 ледникови езера в Северен Пирин и са разположени югозападно от връх Пирин. Езерата са разположени стъпаловидно на височина между 2 291-2 302 метра. Най-голямото и най-високо разположено е Голямото Влахинско езеро – с площ 6,3ха и дълбочина 13,4 метра. От Влахинските езера извира река Влахинска.
Поленските или Чаирските езера са група от 10 ледникови езера по западните склонове на Северен Пирин. Те са разположени стъпаловидно в циркуса „Полените“ – на височина от 2 205 до 2 430 метра. Най-голямото е Осмото езеро с площ 2,52 ха и дълбочина 4,4 метра. От езерата води началото си река Поленица, приток на Санданска Бистрица.
Попови езера са 25 ледникови езера в Северен Пирин, в Поповския циркус. Езерата заемат територия между върховете Самодивски връх (Дженгал), Момин двор, Орловец (Джано) и Острец ( Сиврия) на височина от 2 030 до 2 260 метра. Най-голямо е Второто Попово езеро на височина 2 234 метра, с площ 12,4 ха и дълбочина 29,5 метра. Езерото е туристически обект.
Спанополски езера е малка група от 8 езера в Северен Пирин. Те са плитки езера, разположени в циркуса „Голямо Спано поле“. Най-голямото езеро в групата е Дългото езеро с площ 1,3 ха.
Тевното езеро е ледниково езеро в Северен Пирин. То е разположено в циркуса „Белемето“ на височина 2 512 метра. Тевното езеро е най-голямото от групата Белеметските езера. То има площ 6 ха и дълбочина 3,9 метра. В близост до езерото има алпийски пасища и клек.
„Казаните“ са дълбоки сухи циркуси в бели, окастрени мрамори в Северен Пирин. Те са разположени между върховете Вихрен и Кутела. „Големият казан“ се намира на височина 2 400 метра, а „малкият“ – на 2 300 метра. В района около „Казните“ расте еделвайс. В света са познати 30 вида еделвайси, а в България се среща само един вид.
Рила
„Седемте рилски езера“ са ледникови езера в Североизточна Рила. Циркусът им е ограден от рида „Сухия чал“, Отовишкият връх и връх Харамията. Езерата са стъпаловидни разположени. Най-високото от тях е „Сълзата“. То се намира на 2 535 метра надморска височина, с площ 0,7 ха и дълбочина 4,5 метра. „Окото“ е най-дълбокото езеро от групата. То има дълбочина 37,5 метра и площ 6,8 ха. Другите езера в група носят имената: „Близнака“, „Бъбрека“, „Трилистниковото езеро“, „Рибното“ и „Долното езеро“. „Долното езеро“ събира водите на езерата и те се изтичат в река Джерман.
„Еленските езера“ са малка група от 3 циркусни езера в Северозападна Рила. Те се разположени между връх Мальовица и Елени връх. Най-високото е с удължена форма, с площ 1,4 ха и дълбочина 5 метра. То се намира на 2 472 метра. Останалите езера са с по-малка площ и с неправилна форма.
„Дяволските езера“ или „Джендемските езера“ са група от 7 ледникови езера в Средна Рила. Те са разположени на височина от 2 294 до 2 445 метра. Те се оттичат едно в друго. От „Дяволските езера“ извира Дяволската река, ляв приток на Рилска река.
Канарското езеро е ледниково езеро в Канарския циркус на Средна Рила. Езерото е разположено на височина 2 270 метра. Канарското езеро е плитко езеро с кръгла форма и площ 2,19 ха. Езерото се подхранва от 4 потока.
„Карагьол“ е циркусно езеро в Северозападна Рила. То се намира на североизток от връх Голям Полич. Езерото е почти кръгло и има площ 6,25 ха. От 1953 година езерото е свързано с язовир „Калин“.
„Мусаленските езера“ се намират в Източна Рила. Те са разположени стъпаловидно в обширния Мусаленски циркус, оградени от върхове. Най-големи са Каракашевото езеро и Алековото езеро. Каракашевото езеро има площ 2,62 ха и дълбочина 6,6 метра, а Алековото езеро има площ 2,39 ха и дълбочина 14,5 метра. Най-високо от група е разположено Леденото езеро. То е най-високо разположеното езеро на Балканския полуостров. Леденото езеро се намира на 2 709 метра надморска височина, с площ 1,8 ха и дълбочина 16,4 метра. От месец септември до месец юни езерото е замръзнало. От Муселенските езера изтича река Боровецка Бистрица.
„Маричините езера“ се намират в Източна Рила. Те са разположени в Маришкия циркус, ограден от върховете Маришки чал, Близнаците и Манчо. „Маричините езера“ са две ледникови езера. Горното „Маричино езеро“ има площ от 2,2 ха и дълбочина от 11 метра. То се намира на височина 2 378 метра и е оградено от стръмни, скалисти брегове и скалисто дъно. Долното „Маричино езеро“ има площ от 1,1 ха, дълбочина 5 метра, височина от 2 368 метра. Езерата дават началото на река Марица, която е най-дългата река на Балканския полуостров. Марица пресича територията на България, Турция и Гърция.
„Смрадливите езера“ са група от 6 ледникови езера в Средна Рила. Те заемат дъното на страничен циркус по левия долинен склон на Рилска река, между ридовете Рилец и Кьоравица. Едно от „смрадливите езера“ е най-голямото ледниково езеро в България. Езерата имат тревисти брегове с каменисто дъно, а в тях има пъстърви.
„Рибните езера“ са 2 ледникови езера в Средна Рила. Циркусът им е ограден от върховете Йосифица, Канарата и Кьоравица. По-голямо е „Горното рибно езеро“, което е разположено на 2 225 метра. То има продълговата форма с ниски брегове. Езерото има площ 17,6 ха и дълбочина 6 метра. Между „Горното“ и „Долното рибно езеро“ е построен преливник. „Долното рибно езеро“ се намира на височина 2210 метра. То е със затворени ниски брегове, има площ 4,7 ха и дълбочина 8,9 метра. Рибните езера са туристически обект.
„Скалишките езера“ или „Реджепските езера“ са 2 ледникови езера в Средна Рила. Те са разположени в скалист циркус, в южното подножие на връх Скалец. По-голямо е по-ниско разположеното езеро. То се намира на височина 2 336 метра и има продълговата форма. Неговата площ е 3,66 ха. От „Скалишките езера“ извира Скалишка река, която е ляв приток на река Белишка.
„Урдините езера“ е група от 6 високопланински езера в Северозападна Рила. Те са разположени стъпаловидно в Урдния циркус, ограден от върховете Ушите, Мальовица, Додов връх, Вазов връх. Второто и четвъртото урдино езеро имат тектонски произход, а останалите ледников. Първото урдино езеро се оттича във второто, а останалите езера образуват Урдина река, приток на река Черни Искър.
„Якорудските езера“ са 3 постоянни и 4, пресъхващи през лятото, циркусни езера в Източна Рила. Те са разположени между връх Кавач и Суха Вапа. Най-високо и най-малко е Отточното Якорудско езеро. Отточното Якорудско езеро се оттича в най-ниско разположеното Рибно Якорудско езеро. Най-голямо и най-дълбоко е Мъртвото Якорудско езеро. То има площ 4,27 ха и дълбочина 16,5 метра. От Якорудските езера извира река Голяма Баненска река, приток на Бела Мeста.
