От заглавието човек сигурно ще си помисли , че някой се учи да ходи по водата като Исус , Сина Божий , или пък някой тепърва се учи да управлява водоплавателно средство .
Но не - първите стъпки са за нашата туристическа благоевградска организация ТД ,,Айгидик" .

Между 12 и 16-ти юни 2010 година , в рамките на ежегодния воден поход по Арда имаше и организирано благоевградско участие .
Участниците( по възраст) :
Господин Иван Големеев - човек , за който планинския туризъм , мотоциклетизма , парапланеризма и организационната работа по поддръжката и ръководството на туристическото дружество не са достатъчни за да уплътнят времето , и който в търсенето на все нови предизвикателства се оказа въвлечен във водно авантюристично мероприятие .
Господин Костадин Дурчов - и за него родното Банско с прилежащия му Пирин е тесно за духа , и в търсене на нови тръпки броди по морета , реки и язовири , в дадения случай като асоцииран член на гребно експедиционния екип на ТД,,Айгидик".
и
Господин Стоян Христов - известен велобалкантурист ,член на велосипедния клуб на ТД,,Айгидик", за който каякът е водния еквивалент на велосипеда .
Материалната база за похода бяха следните лодки :
Сглобяем надуваем каяк ,,Нептун" - гордост на каякостроенето на Полската Народна Република , оборудван и с платна , за по-лесно обръщане с дъното нагоре . Господин Иван Големеев като най-голям по чин от експедицията , имаше правото и задължението да кара и най-голямата лодка , съответно - и с най-големите гребла , и най-неудобна седалка . Но , както се казва , човек за мъка е роден .
Каяк ,,Турияк" - дар от германската нация за водните туристи , които поради по-едри размери не вляват в обикновени каяци . В този шедьовър на немското каякостроене Господин Костадин Дурчов уверено и комфортно плаваше из огледално гладки водни повърхности и разбушувани бързеи в тесни ждрела .
Каяк сит-он-топ ,,Даг Мидуей" - творение на техническия гений на френската работническа класа , създаден за още по-едри каякари , които и в ,,Турияк" не вляват . Господин Стоян Христов , на който му е широко около врата , обича да му е широко и около кръста , и с неподражаеми грация и финес премина през водоемите , като глиган през леха с теменужки .

Разкладка (порцион) :

Общо взето , кой квото си носеше - предимно консерви , със забежки към попътните кръчми за похапване на пресна риба и бира , и ! да не забравим , елексирът домашно производство на г-н Големеев , отлежал една година в дъбови бъчви , създаден като за своя душа от екологично чисти ингредиенти , елексир от който на тялото ти става топло ,а на душата леко . Но ! Този елексир има една лоша особеност при всичките му хубавини , а именно - подвежда към прекомерна употреба , и следствието е късно ставане на следващата сутрин , парциална амнезия , дет' викат докторите , или общо неразположение вследствие на препиване с аванта ракия .

 

Маршрут и график на похода :
Ден Първи : Събота 12 .06.2010г - Пристигане на хижа ,,Боровица" , която се намира на брега на яз.,,Кърджали" , запознаване на личния състав с други личности , редовни участници в мероприятието . Разпъване на палатки , сглобяване на каяци , прошляпаване до устието на река Боровица на около 3км от лагера . Вечерта , разбира се , кратък производствен банкет в полеви условия . Но , преди да започне банкета , в лагера влетя г-н Костадин Дурчов плувнал в собствен сос , и се похвали/оплака , че е ходил до прословутата пещера ,,Вулвата" .
Ден Втори : Неделя 13.06.2010г. - Преход с каяците от лагера в хижа ,,Боровица" до устието на Арда в язовир,,Кърджали" и обратно - общо около 18 км. Времето прекрасно , реката бистра , чиста и топла - поизкъпахме се , попекохме (попичехме) се , и - обратно . Трябваше г-н Костадин да отиде в 14 часа с другите шофьори до стената на яз.,,Ивайловград" , което е крайната точка на похода , за да оставят колите , и да се върнат с микробус .
Отиде , значи , той , а г-н Стоян и г-н Иван , взеха решение да се изкатерят до прословутата ,,Вулва" . Необходимо е да се отбележи , че температурата по туй време беше не точно 40 градуса , но някъде там . Пътят към ,,Вулвата" винаги е труден , но славен - пекло , върляк , камънак , добре поне , че по някаква програма не са откраднали всичките пари , а са направили три беседки с покрив , няколко пейки , и един заслон точно преди пещерата . С пъхтене , потене , и много общофилософски размисли на глас , какво ли не би направил един мъж за една ,,Вулва", пътешествениците стигнаха до сакралното от хилядолетия място .Наистина , гледката е импозантна , направили са хората и стълба , за да се покатери човек , и да влезе в самата пещера . Приликата с анатомичния орган е поразителна - с всичките му лабии и прочие , даже има и зверска акустика вътре , която г-н Христов провери със древния тракийски напев ,, Харе Рама , Харе Кришна " . При звука на песнопението , резониран от кавернозната кухина , много лястовици , гнездящи в пещерата и около нея се разлетяха , и дадоха нотка на мистичност и религиозен съспенс .

След това - пътят по нанадолнището винаги е лек , затова има толкова комарджии и пияндета , затова се и слуша толкова чалга по тия земи , и двамата смели благоевградски вулвопоклонници слязоха на пътя , и се запътиха да излющят по една студена бира , която г-н Големеев беше оставил да се студи в една чешма , с надеждата , че празнуващите там братя мюслимани няма да барнат за да не влязат в грях .
Но , тежка и горчива е срещата с реалността ! Бирата я нямаше , нямаше я вече и вярата в доброто у човека в съзнанието на джумалиите-авантюристи .Г-н Големеев , чиято собственост беше отнетата бира , като един същий древнотракийски жрец прокле крадеца да пикае накриво цял живот , с ясното съзнание , че от тая клетва от сърце , не може да се избяга . След известен разбор се прие , че : тъй като на чешмата имаше две празнуващи компании , може при събирането на багажите просто по погрешка да са прибрали бирата , и г-н Големеев смекчи клетвата кривото пикаене да е само докато се изпикае гореспоменатата бира . След това - прибиране в лагера ( в собствен сос) , къпане със сапун в язовира , и ( познайте !) - кратък производствен банкет , в присъствието на Вожда и Учителя на Всички Каякари в България - г-н Николай Христов ( не са роднини с г-н Стоян Христов ) и хасковския покорител на белите и егейските морета Илийката , който се явяваше и притежател на хубава лодка с цвят на листна въшка .
Ден Трети : Понеделник 14.06.2010г. - Сутринта започна първия истински поохден ден . Всички пътешественици събраха катуните си , и зад леко свъсеното изражение на всеки се четеше вътрешното му терзание - ,,Бах мааму , как ще сместя тва сичкото в една лодка ?!? Обаче ! , всичкото се смести по един или друг начин , и дългата водна процесия потегли към изгряващото слънце . Дължината на прехода за деня беше коло 15км , и човек без да бърза си гребе , и се кефи на монументалните скални пейзажи по хълмовете около язовира .По пътя се омешахме с едни закоравели туристи от туристически клуб ,,Дилижанс" и една от непомръкващите звезди на ТИД-а( Тур Интернасионел Данубиен) Иван Баров - Бари . Бари като истински баровец гребеше с дървено гребло , а на лодката му на специална поставка се вееше националният ни флаг. След това имаше къпане на един остров , и акостиране на крайбрежния път при с.Главатарци , или т.нар. ,,Понтоните " . Разпънахме палатките , и като се наместим в плаващата кръчма - стой та гледай . Там има няколко плуващи заведения , ние бяхме в едно с рибарник в него . Там се омешахме с елитна част от Каяк Келеш Холдинга во главе с техния Главатар г-н Димитър Манев . Главатаря нещо се изнесе от Главатарци , но останалата част от компанията остана , и нощта затече в неспирни локуми и лакърдии на велосипедно-каякарска тематика .Към полунощ след обилно изпикаване си легнахме по палатките . Братя во Христе , не си лягайте в палатка след наливане с бира , без да сте се източили ! Нощните упражнения след това развалят цялото удоволствие .