Пирин се нарича най-северният голям връх от главното било на планината Пирин.Надморската му височина е 2593 м. Върхът има ясно изразена отвесна северо-източната стена, която представлява обект за алпийско катерене с прокарани няколко алпийски маршрута.Въпреки красотата на маршрута върхът е рядко посещаван.Вероятна причина се крие в  неговата отдалеченост от други маршрути,както и трудно достъпните обрасли в клекове склонове.

Ето впечатленията от разходката до върха на Павел Тодоров,които той споделя с нас:

Когато след след бурното и студено време, слънцето отново се усмихна на небето а вятъра отлетя някъде другаде, желанието да съм в планината отново ме завладя. И както вероятно сами сте се убедили, това желание изчезва само когато се изпълни.

Оставаше да си харесам маршрут. Излизайки по града видях мощната снага на връх Пирин. Отдавна не бях ходил там и стана ясно , че избора е направен.

Бях качвал няколко пъти връх Пирин, но само през лятото и първия път с няколко часов „клекинг” който тогава доста поохлади покорителският ми ентусиазъм. Освен това се качвах по пътеката която започва малко над хижа Предела и навлиза в циркуса под върха. От циркуса по един стръмен тревен улей се качва на ръба, а този улей сега е силно лавиноопасен. Затова реших да видя как е пътеката от заслон Моравица.

На другия ден качих на автобуса ските и раницата се отправих към Предела. От там натоварвайки се с багажа, ски обувките и ските се отправих към заслона. Бях забравил колко тежат ските и обувките когато ги носиш на гръб, а се бях накичил с котки и пикел. Все пак е това е зимен Пирин, а той и през лятото е доста техничен. Пътя бе приятен , равен и заснежен, на места заледен, но се вървеше лесно и сравнително бързо . След около 3 часа достигнах до заслон Моравица.

Останах приятно изненадан от стаите, които бяха оставени отворени за посетителите на заслона през зимните месеци. Имаше одеяла, печка, дърва, вода и т.н. След топлата супа и гледката на отразяващите се в тавана пламъци на печката заспах. Сутринта бе слънчева и за моя изненада ми се стори топла. Поех по една стара червена маркировка и скоро излезнах на една поляна с 3 пътя. Избрах средния който първоначално вървеше по билото а после плавно се изнесе на източния склон на билото.

Както всички хубави неща и този път свърши и се наложи да навляза в гората и след няколко серпентини в мекия сняг излезнах на билото. Там липсата на достатъчно сняг си каза думата и слаломирайки между клековете продължих напред.

Върха вече се извиси над мен

Вече си бях припомнил защо склонове му „привличаха” като мухи на мед, туристите. Тяхната стръмност, недостатъчния и мек сняг, от който стърчаха върховете на камъните ме накараха да оставя ските и да продължа „пеша” нагоре.

Искаше ми се да каже че напредвах бързо, но истината не беше такава. Затъвах на почти всяка крачка, а дебелата фирнова кора върху снега, която се чупеше под тежестта ми го правеше ходенето доста неприятно. Все пак, успях да достигна върха!

От тук гледката във всички посоки бе невероятна!

Карстовото било....

Рила.

Това са „домашните” ми планини.

И още няколко кадъра които ми харесаха...

Връх Пирин и скалния венец на циркуса му

Тук се подава Даутов връх. Той беше и една от желанията ми за тази зима. Здраве, и догодина ще има сняг.

Малко тщеславие.

Много неща на едно място

Самотник.

В тази част от пътя, между клека и гората снега бе чудесен и успях да направя няколко завоя наслаждавайки се на времето и мястото.

На залез слънце. От тук до Предела вече е близо.

На върха постоях около 30 минути. Откопах кутията с тетрадката от пирамидата и с нескрито удоволствие видях, че съм първия който се е качил на върха за тази година. След това първо пеша, а после и със ските се спуснах до пътя и остъргвайки базата на ските поех към Предела за да хвана автобуса за Благоевград. Снега за жалост скоро свърши и къде от мързел, къде от това, че пътя бе кален се наложи да измина по-голямата част от него с комбинираните обувки. На Предела се наканих да изям едно кисело мляко, но за късмет автобуса пристигна след 5 минути. Какво да се прави, ако искам да ям мляко ще трябва пак да ходя по Пирин.