Още в първите пролетни дни на 2011-та стегната групичка от велоклуб "Айгидик" посети Руен планина. От там се открива гледка към пет български планини: Рила, Пирин, Влахина, Осогово и Витоша. По време на карането не се любувахме единствено на тамошните невероятни гледки, но и разпитахме местните хора за живота по тези места. Ето какво видяхме и чухме от първа ръка.

Малцина знаят, че първото убежище на свети Иван Рилски не е Рилския манастир, а малката пещера над село Скрино, разположена по северните склонове на Руен. Ето какво пише свети Патриарх Евтимии за живота на светия човек на това място:

"Кой прочее ще може да разкаже подвизите му, които извършваше тогава? Защото той дори самата онази пустинна трева не ядеше до насита, но твърде малко и оскъдно и след залез слънце; така и водата - само колкото да разхлади вътрешностите си."

Непосредствено под пещерата се намира стара църква, а от няколко години и нов мъжки манастир. Там светите братя още от 2007 година излъчват интернет радио. Докато пиша статията проверих радиото, но за съжаление вече не работи.

Планината е известна и с черешовите си масиви.

Не далеч от село Фролош е имало топли минерални извори. Но в онези размирни времена турците са имали обичай да се заселват край топли води. Затова и селяните решават да острижат овцете от всички околни села и с така събраната вълна да запушат извора. Направили го, водата наистина спряла и избила чаак в Благоевград.

Това ни разказа 84-годишната баба Владка от Фролош. Тя е работила в Кремиковци, защото комунистите на времето са им взели земята за текейсето. Скромната женица цял живот си спестявала хубавата кремиковска заплата и през 90-те успяла да купи двора и сградите на омразното текейсе.

Хората по тези места наистина са добри и искрени, колкото и странно да звучи. В село Цървище има магазин, обаче местните бяха категорични, че няма да ни продат рафтовете. Друго в магазина нямало... Упътиха ни за следващото село и за местната пещера - "Чочева скала". За нея разказва асистент Хр. Меджидиев в списание Турист, брой 3 от 1933г.

Преди няколко години в България се образува пещерно дружество, което си постави за целъ да изучава пещерите. Такива досега въ Дулнишка околия не бяха открити. Югоизточните склонове на Осогово, които достигат  до с.Бобошево при р.Струма са от варовик, примесен с червенъ пясъчник. Този варовник дава възможность да се  образуватъ пещери. Малки дупки и въртопна форми има, но по-големи, които да са обръщали внимание  на околното население,досега не бяха открити.

Напоследъкъ се откри такава голема пещера мекду селата Фролошъ и Цървище. Изглежда, че направи големо впечатлание на околното население, защото отъ един месецъ насамъ стотици хора минаха през нея. Въпросната пещера при "Чочева скала" се намира въ този именно скатъ на Осогово. Самата скала пгредставлява мъчнодостъпни и отвесни скали, които околното население нарича "Орлово гнездо". Входът  е отвесна дупка, 3-4м дълбока, задълбана въ варовити скали, примесени съ червенъ песъчник. Вътрешностъта представлява единъ главен входъ, който има разклонения въ страни и нагоре. Отъ единия до другия край пещерата може да се изходи бавно и свободно за половинь часъ. Само на две места минаването става мъчно, а останалия входъ е широк и високъ до 7-8м.

На некои места дава разширения съ хубави и заоблени форми. Сталектити и сталагмити нема, което дава основание да се допуска, че пещерата е сравнително млада. На две места има само варовниково заливане и образува хубави форми, подобни на грамадни мидени черупки. По техните краища има начални образувания на сталактити и сталагмити, които посетителите са намерили за добре да унищожът и разхвърлят изъ самата пещера или вънъ при нейния входъ.

Съ това е уницожено най-ценното и хубавото въ нея, отъ което би се възхитилъ всеки, предъ видъ ваятелството, което ни дава подпочвената вода при разлагане на варовника. Краят се затваря отъ срутени материали. Ако се разгледа добре мястото, съ основание може да се  допусне, че пещерата продължава още нататъкъ. Вътре тя е суха, въздухътъ е чистъ и свободно се  диша. Има опасност, обаче, отъ срутване, защото нямаме единна варовникова скала, която да се пропива отъ подпочвената вода. Напротив, имаме отделни камъни червенъ пясъчникъ, които, пропити отъ подпочвената вода, лесно се отделятъ и срутватъ. Подътъ е покритъ съ мазна лепкава червена глина, коятоу изглежда, е дала възможностъ да стане вътрешно хлъзгане, разместване на пластовете и самата пецера е станала широка и висока. Това хлъзгане на пластовете се вижда много ясно. Хубаве заоблени форми, каквито има в други пещери, тукъ не се виждатъ. Има по тавана и въ страни хубави изваяни хуниеобразнн дупки, до 20см въ диаметъръ, но те са съвършено малки. Въобще тамъ, където е могла да достигне човешката ръка, всичко хубаво е счупено. Дължината и не щи да е по-голема от 200м.

Въ всеки случай това е единствената досега открита пещера въ Дупнишка околия. По тази причина тя заслужава внимание и посещение. Необходимо е, обаче, нейните посетители да ценятъ това, което природата е създада и запазила въ недрата си. Ние трябва само да се удивляваме и възхищаваме отъ хубустите и, но не да ги рушимъ. Това са неща, които, отчупени и занесени дома за украшение, губятъ своята стойностъ, а се  унищожаватъ красоти, които никой ваятель или скулпторъ не може да създаде, освенъ майката природа съ своето велико търпение.

По-късно входа на дупката е затрупан, за да не последва съдбата на благоевградката пещера "Бойчова скала" край с. Логодаж.

В заключение може да се каже, че Руен планина е едно все още съхранено от цивилизацията и масовия туристопоток място. Дано изкара така поне още няколко години.

Вижте Руен на по-голяма карта