За авантюристично настроените планинари от клуба по пешеходен туризъм към ТД „Айгидик”, връх Пирин се оказа задоволяваща изследователските им страсти дестинация. Още повече след зимното изкачване до там от Павката.За маршрута до върха от изходна точка с. Сенекос само бяхме чували и никой от нас не го беше преодолявал досега. Затова решението за този преход, бе прието единодушно. Допълнителен стимул за избор на маршрута бе и възможността за СПА процедури на Ощавските бани, след края на изпитанието, което напълно осъзнавахме, че ни предстои. Предварителната информацията за маршрута, която имахме, бе не само оскъдна, но и доста противоречива. Дори и вещите местни познавачи на планината даваха объркваща информация. Регламентиран маршрут имаше до местността “Ширината”. Ако се продължи още малко по пътя, се стига до две широки поляни, на едната от които е построена ловна хижа с вода и отлични места за бивак.

(За тези, който имат по-щадящо отношение към тялото си, нощувката на това място е препоръчителна)
Ето информацията публикувана в сайта на с.Сенокос:

“...Маршрутите започват заедно от чешмата в центъра на селото.
По главния път бързо се стига до дерето на реката. Преди моста се завива вляво и се поема нагоре по черен път, като последователно се минава покрай махалите Гърковци и Пъпчиовци (които за разлика от централната махала приличат по-скоро на пръснати по склона къщи). Малко преди махала Миновци маршрутът се отклонява вляво от пътя и поема по стръмна конска пътека, която криволичи сред хълмове и дерета, сред все по-сгъстяваща се широколистна, а по-късно и иглолистна гора. След около час изкачване се преминава през м. Арнаутските ливади, където пътеката за кратко излиза на черния път Сенокос-Ширината и се отклонява вляво по стръмен коларски път. Скоро се пресича реката, която на това място образува малък Водопад и се излиза в м. Водица (малко уширение на пътя Сенокос-Ширината, подходящо за кратка почивка, с огнище и вода). Тук маршрутите се разделят като:
- жълтият завива по черния път и след около четвърт час излиза на обширните Поляни на м. Ширината. Обща продължителност - 5 часа, трудност над средната.
- червеният продължава стръмно нагоре през млада борова горичка, която скоро свършва и пътеката става по-широка и по-лека. Следва м. Копривите (малка полянка, на която вдясно от пътеката са струпани огромни камъни, образуващи естествен заслон и по-голяма поляна със стар говедарник). След копривите пътеката навлиза в територията на национален парк "Пирин" и води към местността Бойов чукар (известен още с имената Бульов, Бельов, Боюв и пр.) И връх Пирин. Обща продължителност - 7 часа до границата на националния парк, труден. “

Да, трудно и неизвестно, но това не можа да уплаши душите наши и на сутринта с бодра крачка събрахме палатките, разпънати близо до Ощавските бани, и поехме по коларския път,.който трябваше да ни заведе до местността "Ширината", с ловната хижа, в която има вода и хубави полянки около нея.

Голяма част от този път е възможно да се премине и с високо проходим автомобил, стига многото изпопадали дървета и камъни да бъдат разчистени. Но след зимните бури през ранната пролет, това е невъзможно. Ние поехме според указанията на местен планинар вляво от хижата покрай един съборен зид на стар краварник. В последствие това се оказа лош избор, защото след неизбежно стръмното изкачване на горския пояс, който се извървява изключително по животински пътеки, предстои много широк пояс гъст и висок повече от 3 метра клек. Именно за да се спести това неудобство, малко преди местността „Ширината”, трябва да се поеме надясно /приложен е GPS трака/. Въпреки че така се отдалечаваме от върха, пътят е по-лесен, защото клекът е доста по-рядък.

Ето и пътечка със следи от мечка,чийто размери повдигат адреналина.

След здрав "клекинг" в неравна борба с "пяжината" от иглолистни храсти, върхът изникна пред очите ни и вече ясно можехме да видим неговите "защитни валове" от клек, морени, сняг, пак клек....

Следва преминаване през един обширен участък от изсъхнали клекове, повалени от лавина, което дава възможност краката да си отпочинат преди следващата изненада с нова комбинация от...отново от клек, разбира се /този път много по-кратък/, последван от морени, ново препятствие от станалото ни вече „любимо” растение, този път не по-висок от 60см и сняг, от типа тука- нема, тука- има, и пропадане до задните части. Ако сте заредени достатъчно с онова качество, особено присъщо за един вид дългоухи братовчеди на коня и преодолеете всички препятствия, най-после сте на върха! А там блаженството за очите и душата наистина е голямо- и в четирите посоки на света се разкриват невероятно красиви гледки

На върха, който като че ли е на границата между земята и небето, се подкрепихме съвсем заслужено с топъл чай от не какви да е , а от клекови шишарки, подсладен с мед от глухарче, който хижарят на х.Македония- Пешо, ни даде за из път, и поговорихме за новоизлюпеното, само три дни преди Възкресението Христово, първо местно лешоядче. Събитие, което тукашните хора смятаха за добра поличба. На този трудно достъпен връх си пожелахме както за себе си, така и за всички българи, здраве, благоденствие и много позитивизъм, за да бъдат сърцата ни изпълнени винаги с мир, вяра и любов.
Късно вечерта, малко преди да бъде обявено Възкресението Христово, ние блажено очаквахме радостната вест, отпуснали морни тела в аязмото на Ощавските минерални извори.

Ето и картата на този район,която е публикувана в сайта на с.Сенокос и ние си позволихме да допълним липсващата част от маршрута.

Максимален наклон - 54 % , среден наклон - 30 %