Информация за датите на приключенските училища по планинарство отТУК
Една случайна среща с разбудена от зимния сън усойница на повече от 2000метра надморска височина ни даде повод да поговорим и да си припомним за опасностите,който крие планината,когато зимните сънливци се събудят.
Безспорно най-страховитa би била срещата с някоя още сънлива мецана,която се бори със стресираното си от зимната летаргия тяло. Мечките още преди месец напомниха за себе си оставяйки страховити дири по снега.
През пролетта тяхната активност е голяма.Изтощения от зимата организъм изпитва остър белтъчен глад,който принуждава мечките да търсят храни от животински произход.Повишените полови хормони допринасят за по-голямата раздразнителност на животните и именно за това особено в този период срещата с мечките е опасна.Тук важи правилото"Който го е страх от мечки да не ходи в гората" и този, който се е престрашил, нека се надява че животното само ще избегне срещата с хората.Не зная да има друго правило за начина на поведение при евентуална среща ,освен това да и покажем ,че признаваме нейното домакинство и надмощие.Ако овладеем инстинкта си да крещим и размахваме застрашително предмети това ще ни е от полза.Ако приклекнем/склонена глава сабя не я сече/също няма да си навредим,ако е мечката е сама ,това си е добър шанс за нас.Малкото регистрирани нападения на мечки над хора в България са продиктувани от истинкта животните да защитят потомството си.За това ако мечката е с малките си по никакъв начин в поведението ни не трябва да проличи заплаха към тях.
Сега да се върнем на новата ни познайница,представителен екземпляр на най-студоустойчивите влечуги в света ,отровната змия -усойница.Тя обитава планински райони на височина от 800 до 2700м.надморска височина.Местата,който предпочита са сипеи,каменни склонове и полянки в края на гората.Времето от октомври до април тя прекарва в зимен сън.Притежава много силна отрова,която е с най-голяма концентрация именно след периода на зимния сън.
Дугата опасна змия по нашите планини е пепелянката.Тя е лесно различима по характерното рогче на носа.Нейната отрова също е много силна.
Хубавото и при двете змии е ,че когато нападат при самоотбрана , те инжектират в тялото на жертват минимални дози отрова.Това е причината в много малко от случаите при ухапване на хора да се стига до фатален край.И това са хора с много слаби защитни сили на организма.
Не трябва да се опитваме да ловим змиите,високите туристически обувки са задължителни Гетите са допълнителна осигуровка против от ухапване при настъпване на змия.
И все пак,какво трябва да направим ,ако се стигне до ухапване от змия.Първото нещо е да почистим раната с някакъв вид алкохол в краен случай и с вода.Ако раните от ухапване са повече от една това е добра находка и означава ,че змията не е била отровна.В случаите на ухапване от отровна змия след почистването на раната единственото,което можем да направим преди консултацията с лекар е да се опитаме да обездвижим ухапаната част от тялото.Всякакви процедури,като разрязване,изсмукване на раната,пристягане мястото над ухапването са опасни.Това,което трябва да се направи е мускулна инжекция с 40мл урбазон или 10 ооо единици хепарин и да побързаме за консултацията и преглед от лекар.Пристъпите на прилошаване,гадене ,разстройство и треска,както и отоците около раната или по голяма част от тялото ,не трябва да ни довеждат до паника.Практически е невъзможно здрав човек да не понесе такова доза отрова.Опасността за децата обаче е по-голяма.Случаите на усложнения след ухапване от змии са гангрени получени в следствие самолечение и дълго време непотърсена лекарска помощ.
А сега нещо по ведро!
Това е гледката, с която ни посрещна седловината Добро поле…един чудесен изглед към заснежентите върхове на средна Рила планина.
Тази разходка,която започна от летовище Бодрост и продължи до Марков камък, потвърди и становището ,че в последните години поради засилен контрол спрямо бракониерския лов многократно се е увеличила популацията на диви сърни и елени.Каква радост беше за нас,когато тези обитатели на ,,Великата рилска пустиня...’’ни разглеждаха с присъщото си наивно любопитсво,което всъщност ги превръща в лесна плячка на ловците.Този път „щракнати’’ от фотоапарат вместо от ловно оръжие.