Повече от 700 години Инстанбул е бил столица на българите. Едва ли скоро ще има конкуренция в това отношение. Освен това всички знаем поговорката "Всички пътища водят към Цариград." Та при тази фактическа обстановка как човек да не си стегне багажа и да не тръгне за на там, с колело.

Но целта на пътешествието не бе само "гъз път да види", както напоследък е модерно да се казва. Истинската идея на мероприятието беше да се проверят възможностите за енергийна автономия, не само от Русия, но и от магазини за храна, батерии, достъп до 220 волта и др. При едно епично, бих казал, пътешествие от над 10 дни нуждата от независими енергийни източници нараства много. А в гората магазини няма. По турското черноморие - също. За това тествахме една нова система за изхранване на велосипедисти с кълнове. В зелената торба на долната снимка спокойно си покълва леща, дори и в движение. Тя осигурява така нужните на организма витамини, ензими, протеини и баластни вещества.

Другото нововъведение е китайско слънчево зарядно, способно да захранва нейзбежното електронно оборудване /на снимката горе в дясно/.

И така, пътешествието започна от Варна, защото местата в автобусите за Бургас бяха свършили. Плажните кучета във Варна бяха на ниво.

Оказа се, че не е лесно да се заобиколи Варненско езеро, за да се тръгне на юг. Така още с първия ден навъртяхме 109 километра, а дори Бургас още не се виждаше.

За мое учудване Варненско езеро се пресича с безплатен ферибот. А на юг от него има големи гори, благоприятстващи колоезденето, особено в жегата. 

Безуспешно опитахме да се насладим на магията на черноморските ни курорти. Такава не е останала.

След застроеното черноморие Странджа ни посрещна приветливо, дори и с циганските си села. Досадните мушички изглежда още не се бяха излюпили. За сметка на това имаше бръмбари, гъсеници и костенурки.

Водното конче от горните снимки е рядък вид за българската одонатофауна. Казва се Южно воденичарче - Turkish Goldenring (Cordulegaster picta) и има статут на уязвим според новия Червен списък за водните кончета на Международната природозащитна организация IUCN. В България насекомото е установено в реките на Странджа, край Варна и Бяла река в Източните Родопи. Има предложение вида да бъде включен към приложенията на Закона за биологичното разнообразие.

Горещо препоръчваме 30-километровия зелен коридор "Пътят на реката". Маршрута започва от разклона за село Младежко на пътя от Бургас за Малко търново и завършва в местността Качул, близо до Малко търново. Коридорът преминава през защитена местност "Велека" и обхваща средното течение на реката, където тя пресича обширен карстов район, образувайки множество меандри, наричани тук "буджаци". Бреговете й са скалисти и стръмни, на много места недостъпни, а склоновете са покрити с вековни дъбови и букови гори. Убежище в тях намират гнездящи птици като лешояд, черен щъркел, скален орел, който само в Странджа гнезди на дърветата и други.

В близост до зеления коридор се намира защитена местност "Парория". В нея се среща горска растителност с типичните за Странджа евксински видове: кавказка иглика, странджанско вълче лико,  колхидски джел и др.

Маршрутът завършва /или започва/ в местността "Качул", където е ловната база на Държавната дивечовъдна станция в село Граматиково. През 1956г. е създаден дендрариум от екзотични видове, включително бамбук, който намира добри условия за развитие на открито. През 2001 г. е създаден втори дендрариум за отглеждане и възстановяване на реликтни и ендемични видове от странджанската растителност, които могат да бъдат видяни в естествената им среда. Маршрутът "Пътят на реката" може да бъде преминат с велосипед, пеша, с магаре, кон, каруца или с автомобил с висока проходимост. 

На пътя за Цариград се намират и други интересни места. Едно от тях е природна забележителност "Камъка". Това е скално тракийско светилище, разположено върху уникален метаморфен камък, върху който са извършвани кървави жертвоприношения в чест на Сина-Слънце на Великата богиня-майка Космос. Научни изследвания показват, че още 3 хиляди години пр. Хр. на това място е наблюдаван изгрева на Бога-Слънце по време на лятното слънцестоене и са извършвани тържества, важни за орфическата религиозно-философска система. Подобни ритуали са били извършвани и на намиращият се над Благоевград Марков камък. 

Преди Малко търново срещнахме и първия си спътник - Матиас от Германия. Добре, че се засекохме, защото вече си представяхме как отвъд границата ни дебне освирепял башибозук като от Време разделно и от страх сигурно нямаше да посмеем да минем границата.

 

 

 

 

 

 

Матиас е тръгнал от родината си с колело до Индия. Беше натоварен като за дългогодишен преход - огромни водоустоичиви дисаги на предната и задната гума + чанта на кормилото. От далеч със зелените си дисаги прилича малко на немски танк. Матиас пише книга за пътешествието си.

Е - не ни пуснаха от първия опит в Турция. Оказа се, че не е толкова лесно, както сме свикнали вече с гръцките и македонските ни съседи. Чичкото на рампата каза "параф йок" /нямате печат/ и ни върна обратно в административната сграда по гишетата.

Първите думи на Матиас на турска територия бяха "найс роуд". Толкова. Няма смисъл да обяснявам колко мазен и широк беше турския път и на какво приличаше булгаристанския...

Първият голям град след границата е Киркларели с 62 хиляди жители.

Жителите му са много добронамерени, радушни и приятни хора. Както и в цяла Турция, както разбрахме по-късно. Децата ни посрещаха като герой, колите ни свиркаха, всички ни поздравяваха. Нищо общо с българското отношение към колоездачите.

Към втора част