Именно първите слънчеви лъчи на изгряващото слънце в навечерието на лятното слънцестоене според учените крият ключа към разгадаването на  част от загадката свързани с  феномена Марков камък.

Поради тази причина ние решихме в реални условия да провери  как работят астрономическите прибори на древните учени. Местността Марков камък под Царев връх е част от голямо тракийско мегалитно археоастрономическо съоръжение за определяне на лятното слънцестоенe. По много от причудливо подредените заоблени камъни и до днес са запазени вдълбани дупки, соларни кръгове, съзвездия, човешки стъпки и още различни други фигури. Предполага се, че тук са се извършвали и ритуали в чест на почитаната от траките богиня Бендида.С този празник вероятно са били свързани и основните култови практики по тези места в тракийската древност. Древното светилище и обстоятелствата свързани с него са подробно разучени от екипа на проф. д-р Васил Марков в различни трудове и публикации.

В двудневния бивачен поход, който проведохме участваха планинари от различни краища на страната. Всички бяхме тук с идеята да изживеем поредния уикенд сред вибрациите на дивата природа и в същото време да надникнем чрез непредубедения поглед на неспециалиста, като наблюдаваме какво се случва на това място в минутите на изгрева в дните на лятното слънцестоене.

Екипът ни разбира се няма единно мнение и тълкуване на видяното. Затова в няколко поредни изложения ще представим мненията подкрепени с фотографии на представителите от различните течения в нашата експедиция.

Като начало на вниманието Ви се представя теорията и впечатленията на Георги Стоев, чиято професия е биолог:

Събота 18 Юни 2011г.

Денят е прекрасен и слънчев, когато поемаме с кола от София към Рила. Подминаваме красивият Благоевград и пристигаме на хижа Бодрост, където вече ни чакат запалени планинари и любители на тракийските мистерии. Няма нужда да ги преценявам, от пръв поглед е ясно, че в планината идват само хубави хора. Разговорите започват лесно, естествено на "ти". Веднага се намират общи теми за разговор - колоездене, каяци, фотография и естествено траки. Затова сме тук в дните на лятното слънцестоене - да се докоснем до нашата история и до чудесата, които са ни завещали древните.

Поемаме по стръмната пътека, а на сърцето ми е леко, заради красотата наоколо и хубавата компания. Почти не усещам кога излизаме от гората и навлизаме сред тревите на субалпийския пояс. Гледката, която се открива спира дъха. Вече сме близо, започват да се появяват скали, обработени от човешка ръка. Буквално всичко наоколо е осеяно с тях. Траките са знаели къде да почитат боговете си - гледката надолу е божествена. Изминатото разстоянието от х.Бодрост не е голямо - около 5,5 км., а денивелацията която сме преодолели е около 700 м. Но все пак качването си е качване. Това физическо усилие явно е играло и ролята на пречистване за древните пилигрими.

Нашият водач Иван Големеев, определя мястото за лагера и започваме да разпъваме палатките сред туфите трева. А следите от тайнствените траки са навсякъде... Буквално стъпваме върху митология и история. Моята палатка е била навсякъде из България, но тук вибрациите са особени. Всичко наоколо е някак съзерцателно спокойно, сякаш времето е спряло.

Веднага след това тръгваме към светилището, водени от най-добрия приятел на туриста- GPS-a. Гледката там е наистина поразителна. Скалите са огромни. Трудно е да си представи човек как са били донасяни, обработвани и качвани една върху друга. Какви сечива и най-вече каква мотивация са имали тези строители, за да направят това съоръжение тук на тази височина над тази пропаст. Какво си имаме тук в България, а... Стоунхендж ряпа да яде!

Използваме хубавата светлина на залеза, за да направим снимки. Рояци мухи кръжат около нас и се стараят да „влязат в кадър”. Снимам и аз, а чувството за свещено място не ме напуска нито за миг.

Прибираме се в лагера и там край лагерния огън се уговаряме рано сутринта да сме на Арката, за да посрещнем слънцето и да видим какъв спектакъл са ни приготвили нашите предци. GPS-a казва - слънцето ще изгрее в 5:50. Като сметнем времето, да се покаже над билото на планината, значи най-късно в 6:00 трябва да сме там.

Неделя, 5:10 сутринта - алармата звъни и ставам. Опитвам се да събудя спящия лагер, но явно слабо викам, защото само оператора от Travel TV и един колега-фотограф излизат от палатките. Тръгваме тримата. Няма специалист траколог с нас, затова разказвам каквото съм попрочел тук там на другите двама. Както се изрази колегата ”вкарвам съспенс’’. Времето ни е достатъчно и 15 мин. преди слънцето да се покаже, ние вече сме се покатерили на Арката с готова техника за снимане.

И ето първият слънчев лъч огрява върха на най-високото дърво и събудена там птица, посреща новият ден с вик. Последвалите емоции са трудни за описване. Необятната шир наоколо показването на слънцето, точно в ъгъла между двете била, минаването на слънчевият лъч под арката, проекцията му върху долната арка.

Снимаме и се стараем да не изпуснем нито миг от чудото. Пристигат още хора от лагера. Заедно гадаем значението на това, което се случва пред нас. Всеки вижда различни фигури от лъчи и сенки, всеки прави свое тълкование. Накрая всички виждаме едно - върху изцяло тъмният от сянка камък, на долния мегалитен комплекс се проектира идеален триъгълник от лъча минаващ под нас, през Арката. Точно по средата, като на екран на гигантски плазмен телевизор. Това вече няма как да е случайно. Наистина грандиозно е да го видиш, тук на това място, на тази височина, когато половин България е пред теб, качил се на древната Арка.

Това е кулминацията и края на „представлението”. Един по един се прибираме към лагера. Окрилени... променени.

Народът вече е станал и закусва, някои прибират палатките. Разпитват ни какво сме видели горе. Разказваме, макар думите да не стигат...

Ето вече съм в София, мисля си за вчерашния ден на Марков камък и знам, че ще го помня завинаги...

Повече снимки от фотоапарата на Георги от тук

Информация за Приключенско Училище по планинарство 2015 ТУК