Ако имате добър велосипед и екипировка, добра физическа подготовка и опит във високо планинското колоездене и ориентиране в планината, това е един интересен маршрут с много адреналин и красиви гледки.Теренът е предизвикателн и с големи денивилации и преминава изцяло по стръмни планински била. Най- удобният подстъп е откъм курорта Бодрост, до който се стига от Благоевград по 27 километров добре поддържан асфалтов път. От там, от местността “Карталска поляна”, която е на 1400м н.в. с кабинковият лифт се изкачвате в подножието на връх Равнец- 2408м/ старото име е връх Исмаилица/, където на 2200м н. в. е горната станция на лифта.

 Маршрутът продължава с каране по сръмното било на Парангалишкия дял от Южното главно било на Югозападна Рила, като се следва зимната маркировка за хижа Македония. Последователно преминава в подножията на върховете Равник/2410м/, Езерник /2485м/ и Герман /2484м/. В циркусите на югоизточните склонове на Езерник и Герман са разположени най-южните рилски езера. Западно от Малък Мечи връх/ 2474м/ маркировката се спуска към седловината Мечи проход и достига до хижа Македония. Мястото е подходящо за почивка, а в хижата се предлага и топла храна.

          А ако имате време и искате да разнообразите карането с пешеходна разходка, може да се отиде до извора на река Благоевградска Бистрица. Той е точно под Голям Мечи връх, който се извисва неподсредствено над хижата. От нея се поема право нагоре, като се следват маркировъчните стълбове, след десетина минути се достига до пътека, извеждаща до реката, която тук е малко ручайче. Продължава се нагоре и за около двайсетина минути се достига до извора.
От Македония карането преминава в Мечивръшкия дял на Северното било на Югозападна Рила. Това е най-високия участък от тази част на планината. Следвайки зимната маркировка по билото за хижа Рибни езера, маршрутът се изкачва до подножието на Ангелов връх/2643м/. Усилията за това изкачване наистина си струват, защото през цялото време се откриват невероятни гледки- отдясно скалистите снежни върхове на Пирин, а вляво, величествените зелени смърчове на резервата “Парангалица”. Следва вълнуващо спускане отново покрай хижа Македония, откъдето карането продължава по Северното било, но вече по неговия Царевръшки дял. Първоначално от хижата се поема по пътя за Рилския манастир, който след кратко се отклонява към долината на Радовичка река, но карането продължава по ясно очертаващо се било в посока Царев връх. Този етап от маршрута е особено интересен освен за любителите на спиращите дъха планински пейзажи, но и за тези, които искат да се почувстват за кратко като Индиана Джоунс по време на експедиция. В близост, преди да се достигне до върха, на югоизточния му склон се намира скалното светилище Марков камък. Според учените това не е просто причудливо натрупване на скални отломъци, а древно тракийско светилище, посвето на на култа към тракийската богиня Бендида. При по-подробно вглеждане и малко фантазия, по някои от скалите могат да се открият вдълбани древни знаци и соларни кръгове. Със сигурност мястото все още пази много тайни, които тепърва предстои да бъдат разгадани.
          ”Черешката” на маршрута обаче е изкачването на Царев връх. От него, макар и да изглежда като нещо вълшебно, гледката при ясно време си е напълно и реално съществуваща. Пред очите се разстила палитра от багрите на върховете и низините на Средна Рила, Осогово, Влахина планина и Пирин. От тук при добри метеорологични условия може да се види и Рилският манастир, а според легендите и пещерата, в която е живял Иван Рилски. Именно от това място цар Петър се поклонил на светеца, като свалил короната си и коленичил, а той от своя страна го благословил.
От Царев връх, маршрутът преминава до село Горно Демирево.