За поредна 12-та година в последната седмица на октомври се провеждат Международните въздушни игри в Олудениз, китно курортно градче в югозападна Турция, което с право може да се нарече „Меката на парапланеризма”. Олудениз е в близост до град Фетие на брега на Средиземно море. В превод името на градчето означава „Мъртво море”, което се дължи на изключително солената вода в залива, на който е разположено то. Но водата сама по себе си, освен че е солена, е и изключително синя, прозрачна като кристал и голямо изкушение за туристи и за летящи. Както се казва, за всеки по нещо, но най-вече много удоволствие и красота.

Тръгнахме от Благоевград в събота и пристигаме в Олудениз в неделя, три дни преди обявените дати за фестивала 26-30 октомври. Ентусиазирани пилоти и пасажери на тандеми въобще не липсват. Небето е изпъстрено още от сутринта с разносветни парапланери. С всеки следващ ден тълпата в небето се увеличава. Акро пилотите разнообразяват спокойния полет с всевъжможни фигури и правят полетите ни още по-заинтигуващи.

Времето е отлично за летене, старта и пътя до върха на Бабадаг са павирани и достъпа до горе е изключително бърз. А след като излетиш.... пред теб се открива неописуема гледка, необятна кристално синьозелена шир, величествени бели върхове и зебери и наситено зелени гори. И навсякъде около теб парапланери, делтапланери и парашути...небесна идилия. За всеки има по нещо: и спокойни полети на морския бриз, и възможност за тренировки на всевъзможни „клатушкания и завъртания”, и изостряне на вниманието, за да не падне някой „колега” отгоре в купола на крилото ти или пък ти да се сблъскаш, въртейки се с някой под теб. Какво му трябва повече на един пилот ...

Насочвайки се за кацане пък пред теб се открива гледката на плаж пълен с туристи, готови да те снимат с цената на това, дори да кацнеш върху тях. Има няколко различни по големина балона с топъл въздух извисяващи се над плажа, десеттина мотопарапланеристи непрестанно кръжат над крайбрежната ивица, заигравайки се с корабчетата и яхтите в близост до брега, а измежду всички тези летателни апарати се мотаят и няколко управляеми самолетчета на авиомоделисти. Дисководещия на плажа е непрекъснато ангажиран да съобщава, кой каква фигура изпълнява във въздуха или кой скача с парашут от делтапланер или тандем или отцепвайки се от собствения си парапланер. Няма и секунда, в която да не се случва нещо интересно. От българска страна дейно участие в Акро изпълненията имаше Весо Овчаров-Мена. Други от борещите се за вниманието на публиката акро пилоти бяха Мендо Веляновски от Македония и Томаш Ледник от Чехия. Последния освен с уменията си на парапланерист изпъкна и с майсторското си скачане с парашут от всевъзможни планери.

За щастие въпреки многото народ и във въздуха и на земята, нямаше инциденти. Само няколко запасни парашута разнообразиха игрите, но и те без никакви сериозни последици. Единствено приводнилите се пилоти се разхладиха в морето от многото емоции.

И така изпълнени с много летене, плажуване и плуване в „Мъртво море”, дните на фестивала се изнизаха неусетно. Прибрахме се в България заредени с изключително позитивни впечатления, готови да броим дните до следващото ни „бягство в страната на парапланеристките чудеса”.