Преди две години ви разказахме за Малката Света гора в Руен планина. Най-неочаквано се отвори случай с приятели на Айгидик да посетим и източния ръкав на Халкидическия полуостров - монашеската република Света гора.

Света гора се оформя като манастирска общност през 963 година, когато монахът Атанасий основава манастира Великата Лавра, който и днес е най-големият от всички.

В северната част на полуострова на половин час от морския бряг се намира и българския манастир Свети Георги Зограф. Той е основан в края на Х-ти век подир Рождество Христово. Основатели на този манастир са трима родни братя по име Аарон, Йоан и Моисей, родом от град Охрид. Те произхождат от болярски род и са еднокръвни братя на цар Самуил.

Кратък е живота човешки, още по-кратко е времето, прекарано на светото място. Затова и не остана възможност за подобаваща снимка на целия манастир. Големият му размер и пресечения терен затрудняват снимането на манастира в целия му блясък. Снимането зад високите порти на манастира също е забранено.

За целите на настоящата статия преразказваме на кратко едно издание за създаването на българския манастир Св. Георги Зограф в Света гора от 1911. Книгата се съхранява в огромната библиотека на манастира, а копие от нея ни бе любезно предоставено от монасите.

Тримата братя - основатели първоначално се заселили в отделни келии, недалеко един от друг. После си построили не голяма църква, но не знаели на кой светия да я посветят. Някои искали да я посветят на свети Николай, други на свети Климент Охридски. Но преди да оставят между тях да се породи несъгласие решили да се обърнат към Бога за съвет. Всемилостивият Бог изпълнил тяхната молитва. През нощта светите братя прекарали в молитвен труд, утринта влезли в църквата и о чудо, видели, че на приготвената дъска бил изобразен лъкът на Св. Великомъченик, Победоносец и Чудотворец Георги. Утешени и зарадвани от това събитие, те направили обширен манастир, който посветили на Св. Георги. Манастирът е наречен "Зограф", сиреч "Живописец".

С царски грамоти основателите обособили прилежащи територии около манастира и скоро след това светата обител достигнала цветущо положение. Манастирът е бил подлаган на чести грабежи от морски пирати. По време на царуването на Михайл Палеолог, който бил уният, Зограф бил разрушен и разграбен. Най-после, през 1502 година манастирът е възстановен от молдовлашкия войвода Стефан. В манастира няма много стари здания, но старата църква "Успение на Св. Богородица" е основана не по-рано от 1764 година, а съборната църква, посветена на Св. Великомъченик Георги, е направена в 1801 година.

Толкова за историята на Зограф. В наши дни великия манастир е подложен на основен ремонт. Скелета опасват големи части от крилата му. Малко е останало от средновековния му изглед. В старите килии все още се намират вехти сандъци, пълни с инструменти, ръчна изработка, ползвани в незапомнени времена. Но сякаш са приготвени за изнасяне, след завършване на ремонтите. За добро или зло новото време с алуминиевата дограма, пръсканите мазилки и модерните стенописи настъпва и там.

Гостоприемните монаси приемат дружелюбно всички поклонници, решили да посетят Зограф. В манастира съществува обособена гостоприемница, където морните пътници биват почерпени с кафе и локум. За желаещите да преспят в светата обител има уютни стаи и манастирска столова. За изпът монасите ни дариха и превъзходно вино от манастирските изби.

Стръмните и преплетени пътеки ни поведоха към Светият Велик манастир Ватопед, пазещ мощите на Светата Богородица. Манастирът се намира на източния бряг на полуострова.

Легендата гласи, че манастирът е построен от византийския император Аркадий в прослава на извършеното от Света Богородица чудодейно спасение на неговия син от корабокрушение. Детето било намерено в къпинов храст близо до морския бряг. Снимането и тук е строго забранено, но тихомълком щракнахме няколко кадъра в двора на манастира и външните стенописи на църквата Благовещение на Светата Богородица.

Тук завърши стандартния поклоннически път за нас. От манастира Ватопед навлизаме по древните изоставени пътеки към вътрешността на полуострова, където времето е спряло от векове и където руините не помнят годините си.

.

Следва продължение.

Приключенски лагери в Рила планина от ТУК