Може. Даже е много приятно.

С първите пролетни дни на 2012 година група с колелета се отправихме към най-отдалечените селца на Сандански. През март температури от над 20 градуса са нещо обичайно за този район. Пясъчната почва не задържа вода и превръща карането в истинско удоволствие, а с малко късмет там може да се опита и вино, направено грозде.

Пътешествието започва още от невероятните села на Кресна. В град Кресна стара жена ни напълни цяла торба с лански кивита - много сладки и сочни ! Бабата ни обясни, също така, че Тодор Живков я направил българка. Преди това в паспорта й пишело "македонка". Та затова го проклинаше. Преди това какво е пишело в паспорта й, бабата не помни.

След обяд пристигаме в кратера на изгасналия вулкан Кожух планина или "мястото на Ванга". В сравнение с миналата година там са се появили нови тухлени огради, а басейните на минералната баня са пълни с мътна вода и потни цигани.

Нощуваме някъде из байрите под село Златолист. Пиринските нощи в средата на март са си ст-т-т-т-удени. На другия ден връх Вихрен ни поздрави из зад златолистките хълмове, а Славянка намигна отсреща.

Преди обяд сред облак прах влетяваме в село Златолист. Селото е събрало всичко, което липсва на Мелник - стари автентични къщи, спокойствие, добри и гостоприемни хора и истинско вино.

От култовата кръчма на бай Пешо се снабдяваме с вафли, русенско варено и хляб. Препоръчват ни местната църква "Свети Георги" или църквата на преподобна Стойна, както я наричат местните. Този храм е със запазени стенописи от старата школа.

Над Златолст стръмните и трънливи пътеки ни отвеждат към село Рожен в началото на прекрасната пътека между Рожен и Мелник. Екопътеката започва от Роженския манастир и спуска стръмно 5 километра да първите къщи на Мелник.

Там и замръкваме. Залеза над пирамидите.

През март 2012 Венера и Юпитер са особено близо до Земята. Ето снимка на звездното небе над пирамидите.

Утрото ни заварва сред тучните поляни между пирамидите. Посоката е ясна - полуизоставените села Любовище и Кашина.

По обяд в село Кашина няма жива душа. Само едно умряло куче лежи на площада. По едно време умрялото куче си вдигна опашката и пръдна - значи не било умряло.

Някога в село Кашина са живяли 64 семейства и от там са минавали пешком туристите за високите части на Пирин. Днес туристите се качват на Пирин с лифта или с колите и никой не минава през Кашина.

Продължаваме към село Пирин:

В село Пирин ни посреща местния мозъчен тръст. Както си му е редно дедовците бистрят политиката пред кръчмата, а бабите бачкат.

Там е и първия работещ магазин, който виждаме от два дни път...

Така неусетно за тези три мартенски дни каране из Южен Пирин пролетта пукна, както се казва, с обещания за нови и още по-интересни карания.