Монашеската република Света гора се намира на източния ръкав на Халкидическия полуостров в Гърция. Тя е затворена за туристически посещения, и посетителите й трябва да спазват специални правила за поведение и облекло. Настоящата статия е продължение от тук.

В предишната част от разказа стигнахме до пътеката от манастира Хилендар за столицата на Атон - Карея. Стръмни са планинските пътеки на Света гора. На места са и доста обрасли с храсталак и тръни. 

 Но сред джунглата се крият и отдавна забравени скити. Това са църкви с помещения за живеене. Нещо като малки манастири. Има ги в такова количество, че е невъзможно да бъдат стопанисвани всички. Именно те представляват и най-голям интерес за нашия малък, но сплотен екип. Тук постройките не си помнят годините и стоят скрити от светската суета.

Привечер достигаме столицата Карея. Улиците й са асфалтирани и даже има два магазина за хранителни стоки. Това са единствените места на полуострова, където може да се купи храна. Любезните монаси от манастира Свети Адрей сами ни поканват да нощуваме при тях. Нагостиха ни и с вкусна вечеря - яйца с коприва.

Манастирът Свети Андрей е основан през 17-ти век от монаха Афанасии Пателария. Дълги години манастирът е бил руски. Свидетелство за това са и многобройните надписи на всякъде на кирилица. През 1958 година пожар е разрушил западното крило на манастира, а След 1917 година съветската власт е отказва да праща нови монаси, а през 1958 година пожар разрушава западното крило на манастира. 

След смъртта на последния руски монах през 1971 година в манастира се заселват гръцки монаси. Днес светата обител е гръцка и руска реч може да се чуе само от рускоезичните поклонници. 

Днес в манастира Свети Андрей се извършва основен ремонт, но в старите подземия все още може да се почувства духа на отминалите столетия.

След сутрешната литургия от 4 до 8 сутринта се отправяме на юг към върха Атон.