Get Adobe Flash player

КОМЕНТАРИ

Представяме на вниманието на туристите и любителите на природата едно проучване на често срещаните и употребявани билки в трансграничния регион - Югозападна България и Източна Македония. Поради георгафската близост и еднотипния климат с течение на времето са се разпространили и сходни растения и билки, употребявани от местното население от хиляди години. За съжаление в последно време опита на народната медицина все повече се забравя, остъпвайки място на официалната медицина, със своите съвременни и понякога спорни методи за лечение. 

Настоящето проучване и систематизация на билките в трансграничния регион е извършено през 2013 година и има за цел да даде актуална, полезна и достоверна информация на всички, които се интересуват от народна медицина и събиране на билки.



И К Л М Н



Иглика (Primula)

Описание: Многогодишно тревисто растение с едро назъбени листа с продълговато яйцевидна форма. Коренището е право или извито, сивокафяво. Повърхността на листата е набръчкана. От средата излиза едно цветоносно стъбло, което на върха завършва с няколко цвята, събрани в съцветие. Цъфти рано през пролетта - от март до юни.

Разпространение: Из храсталаците, горите и ливадите по всички предпланински и планински райони.

Употребяема част: Използват се коренището и корените, цветовете и листата. Коренището с корените се събира преди цъфтеж - през април, и след узряване на семената, когато листата са започнали да жълтеят - през юни. Цветовете се събират през март-юни. Листата се събират през март-май, по време на цъфтеж.

Действие: Корените притежават отхрачващо действие. Имат известно потогонно и диуретично действие. Засилват стомашната секреция. Върху нервната система действат успокоително.

Приложение: Корени: катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, грип, шипове, корени: възпалителни заболявания на пикочните пътища, трудно уриниране, подагра, листа: против отпадналост, главоболие, недоимък на витамини, А и С, цветове: нервна слабост, безсъние, главоболие.

Начин на употреба: Отвара от цветове - лъжица изсушена иглика се залива с кана гореща вода и се оставя за десетина минути.
Препоръчва се при настинки, придружени със суха кашлица, нервни кризи,стресови състояния и безсъние.

Отвара от корени - лъжица нарязани на ситно корени се заливат с чаша гореща вода. Сместа се оставя да ври за десет минути и се пие изстудена.
Подобрява работата на сърцето.

Вино от иглика - пресните цветове на билката се поставят в шише и се заливат с бяло вино. Оставят се за две седмици, след което сместа се прецежда.
Пие се по една глътка всеки ден. Препоръчва се при сърдечни проблеми.

Сироп от корени на иглика - една шепа пресни корени се накълцват на ситно, като преди това се измиват добре от пръстта. Поставят се в шише и се заливат с мед, разтворен в малко вода. Сместа се оставя да престои 2-3 седмици. Пие се по една лъжица всеки ден при дихателни инфекции.

Компреси - приготвят се от отвара. Добри са при лечението на външни рани.


Калина, Офика (Sorbus aucuparia L.)       


Описание: Храстовидно растение или дърво, достигащо до 1.5-4 м., с напукана кора. Цъфти през май-юни. Растението може да се срещне и под името Офика.

Разпространение: из храсталаците и горите, край потоците в предпланинския и планинския пояс на страната

Употребяема част: кори, плодове

  • кори - гликозиди (вибурин), органични киселини, фитостерини, витамини (С, К)

  • плодове - витамини С и РР, инвертна захар, танин, органични соли (манган, цинк), пектин, плодови киселини


Действие:

  • съдосвиващо действие;

  • кръвосъсирващо действие;

  • понижава кръвното налягане;

  • засилва сърдечната дейност;

  • пикочогонно действие;

  • при маточни кръвоизливи;

  • срещу авитаминози;

  • при гастрит - пресен сок плодове;

  • срещу диабет и затлъстяване - прашец от изсушени плодове;

  • срещу възпаление на жлъчката и жлъчните пътища;

  • потогонно действие;

Приложение:

  • външно - промивки при рани - кора;

  • в хранително-вкусовата промишленост- директна консумация на плодовете; за производство на мармалад, конфитюр;

Начин на употреба: настойка - 1 с.л. от кората се слага в 500 мл вода. Ври 10-15 мин. Пие се по 100 мл след прецеждане, преди хранене, няколко пъти дневно.


Къпина (Rubus fruticosus)

Описание: Бодливи, храсталовидни растения с дълги полегати или катерливи стъбла и добре развити коренища. Цветовете са бели, събрани в гроздовидни съцветия. Плодът е сборен, състои се от голям брой месести костилкови плодчета. Вкусът му е възкисел и с приятна миризма. Цъфти от май до август.

Разпространение: Расте из горите, храсталаците, поляните, по предпланински и планински склонове в България и Македония.

Употребяема част: За лечебни цели се използват листата и корените. Листата се събират през лятото, а корените от септември до ноември.

Действие: Запичащо, кръвоспиращо, противовъзпалително.

Приложение: листа и корени - при диария, гастрит, обилна менструация, външно листата - възпаление на лигавицата на устата, кървене на венците, хемороиди, плодовете – при простуда, външно: при косопад, против пърхут, за стимулиране на растежа и укрепване на косъма.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от листата се заливат с половин литър вряла вода се оставят за час. Корените се варят 10 мин по 1 супена лъжица. Чаят се пие по 3 чашиЛна ден, а може да се прави и гаргара.


Конски (див) кестенКонски кестен

Описание: Високо дърво с конусовидна корона. Стъблото е покрито със сивокафява кора. Листата са срещуположни, сложни. Цветовете са събрани в едри, изправени нагоре гроздовидни съцветия. Плодът е сферична, зелена, покрита с бодли кутийка. Цъфти през април-май. Плодовете узряват през септември-октомври.

Разпространение: У нас се среща като диворастящ вид в Преславския балкан, на 380-500 метра надморска височина. Дървото е защитен растителен вид. Като декоративно дърво присъства навсякъде у нас в паркове и градини и в Македония също.

Употребяема част: Използват се кората на по-млади стъбла и клони и семената.

Действие: Противовъзпалително капиляроукрепващо и обезболяващо действие. Намалява увеличената склонност към кръвосъсирване и образуване на съсиреци – тромби.

Приложение: За лечение на хемороиди, разширени вени, тромбофлебити и други, понижава холестероловото съдържание в кръвта, атеросклероза, при смилателни смущения, подагра, ревматизъм, ишиас и други.

Начин на употреба: 1 кафена лъжичка счукани семена се киснат 2 часа в 500 мл гореща вода. Прецежда се и се пие 3 пъти дневно по 100 мл след ядене.
Външно се прилага като лапи от прясно счукани плодове с добавка на малко вода, за получаване на тестообразна маса, която се налага върху болното място, където престоява няколко часа.

Настойка от ситно нарязани семена, киснати 15 дни в силна ракия (1:10) се прилага за мазане при ревматизъм, флебит, хемороиди. Счукани пресни листа се използват за компреси при разширени вени и язви.

Спуканите и накиснати в ракия плодове (2:10) се прилагат за разтриване при ревматизъм, ишиас. Екстрактът се прилага външно за бани при невралгии, мускулни болки и др. Добри резултати се съобщават за употребата му при хипертрофия на простатата и варикоцеле. Клинично е доказан и благоприятният ефект на гъстия екстракт от конски кестен при синуити.
От семената (ситно нарязани) се приготвя запарка от 1 кафена лъжичка дрога и 300 мл вряща вода. След киснене 2 часа запарката се прецежда и се пие по 1 винена чаша 3 пъти на ден. 

От листата и корите се приготвя отвара - 1 супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 мин. с 300 г вода. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.

Вътрешно приложение: 1 кафена лъжичка ситно нарязани семена се заливат с 500 мл вряла вода. Кисне 2 часа. Пие се по 100 мл 15 мин. преди ядене, 4 пъти дневно. Кората се употребява по същия начин като ври 10 минути.


Коприва (Urticaceae)

         Коприва

Описание: Многогодишно тревисто растение, високо до 150 сантиметра, с дълго пълзящо коренище. Стъблото е изправено, вдървено в основата. Листата са срещуположни, продълговати, сърцевидни. Цялото растение е покрито с парливи власинки. Цветовете са дребни, жълтозелени. Цъфти от май до септември.

Разпространение: Широкоразпространено растение.

Употребяема част: С лечебна цел се използват листата и коренищата. Листата се събират от май до септември, а коренищата от септември до ноември. Стъблата се окосяват и листата се обират, докато растението е още свежо. Коренищата се изчистват от пръст и тънки коренчета и се измиват. Действие: Кръвоспиращо, диуретично, омекчаващо, антианемично, противоревматично.

Приложение: При анемии, храносмилателни смущения с диария, кръвотечение от носа, при обилна менструация, хемороиди, захарна болест, хроничен бронхит, ревматизъм, при бъбречни заболявания като диуретично средство, при маточни кръвотечения, външно: при отоци, натъртвания, косопад.

Начин на употреба: За приготвяне на отвара е необходимо сухите листа на копривата да се приготвят под формата на запарка при дневна доза 4 ч. л. листа и 250 мл вряща вода.

Салата от коприва се приготвя от половин килограм коприва, една връзка зелен лук, половин буркан млени консервирани домати, сол на вкус Начин на приготвяне: Измитата коприва се нарязва, претрива се със сол, смесва се с нарязания лук и доматите и по желание се добавя малко олио или зехтин.

За приготвяне на супа от коприва са ни нужни 200 гр коприва, 1 пресен лук връзка, 2-3 стръка пресен чесън, 3-4 стръка магданоз и копър, 100 мл доматено пюре, 1 кубче пилешки бульон, 4-5 с.л.ориз, 2 яйца, сметана за сервиране. Начин на приготвяне: Във вряща подсолена вода потапяме копривата, изваждаме я и я заливаме със студена вода. Нарязваме я на дребно и задушаваме в малко масло заедно с лука и чесъна. Добавяме ориза и разбъркваме добре, докато стане стъклен. Добавяме доматеното пюре, подправките, натрошаваме бульона и заливаме с гореща вода. Варим 25-30 мин или до готовност на оризът. Преди да свалим от котлона добавяме много добре разбитите яйца с 1-2 с.л.вода и ги пускаме в супата през решетъчна лъжица, като целта е да се образува нещо като фиде от яйца. Сервираме с течна или квасена сметана. 


Лайка (Matricaria chamomilla)

Описание: Едногодишно тревисто растение. Стъблото е изправено, високо до 50 см. Цялото растение и особено цветните кошнички имат характерна приятна миризма и остър, възгорчив вкус. Цъфти от май до август.

Разпространение: Расте по ливади, поляни, пасища, около населени места по територията на двете страни.

Употребяема част: За лечебна цел се използват цветните кошнички. Брането се извършва ръчно или със специални гребени. Цветовете се откъсват с дръжка, не по-дълга от 3 сантиметра.

Действие: Противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия.

Приложении: При възпаление на храносмилателната система, при възпаление на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, при гастрити, ентерити, колити, при язва на стомаха и дванадесетопръстника, външни промивки при конюктивит, хемороиди, мокрещи екземи, потене на краката, външни промивки при болезнени и трудно заздравяващи рани, инхалация при грип, фарингити, ларингити, при болезнена менструация, при смущение на съня.

Начин на употреба: Чай от лайка се прави от 1 супена лъжица от билката, която се залива с 200 мл. кипяща вода. Трябва да кисне 1 час. Прецежда се и се приема наведнъж. Дозата е 3 чаши дневно, като всяка доза трябва да е прясно приготвена. 

Извлек от лайка се приготвя като 10 чаени лъжички от билката се заливат с 2 чаши студена вода. Оставя се в продължение на 8 часа и се използва според нуждите. 

Компрес от лайка се приготвя по следния начин: Препълнена супена лъжица с лайка се залива с 1/4 литър вряло мляко, оставя се малко да покисне, прецежда се и с него се правят топли компреси.

Инхалации: Една препълнена супена лъжица с лайка се попарва с един литър вряла вода. Главата се покрива с кърпа и под нея се вдишват парите.

Мехлем: 250 г свинска мас се затопля и когато почне да пращи се прибавят две препълнени шепи пресни цветове от лайка. Сместа се разпенва. Тя се разбърква, след това съдът се покрива и се оставя да пренощува в хладно помещение. На следващия ден тя леко се подгрява и изстисква през ленена кърпичка. Опитът показва, че е най-добре да се процедира по следния начин: Слагате ленената кърпа в сито, ситото се окачва на съд с чучурче и почвате да изстисквате. След това сместа се разбърква равномерно и се сипва в чисти стъкленици или шишенца.


Липа (Tilia)

Описание: Високи дървета, разклонени с гъста корона. Листата са последователни с неправилна сърцевидна форма. Цветовете са събрани в увиснали съцветия. Съцветията на дребнолистната и среднолистната липа са дребни, обикновено са 5-7, дори до 15 цветчета, а на едролистната 2-5 едри цветчета. Дребнолистната липа цъфти най-късно към средата на лятото – след едролистната и сребролистната.

Разпространение: Сребролистната липа е най-широко разпространена в региона. Останалите два вида са разпространени по-рядко в горите, по каменистите склонове на предпланините и планините. Отглеждат се и като декоративни дървета.

Употребяема част: Използват се съцветията с и без присъцветниците, събрани по време на цъфтене.

Действие: Липовия цвят притежава потогонно, леко дезинфекционно, противоспастично, противовъзпалително и диуретично действие.

Приложение: Чай: при остри катари на горните дихателни пътища, чай: ларингити, трахеобронхити и други температурни състояния, леко диуретично средство, заболявания на пикочните пътища, запарка и отвара: външно за гаргара при заболявания на гърлото и устната кухина, отвара: външно при изгаряния, кожни обриви, ставни болки, възпалени хемороиди.

Начин на употреба: Приготвя се запарка от една супена лъжица ситно нарязан липов цвят в 250 мл вряща вода. След около 20 минути запарката се прецежда и се пие гореща. От друга страна, липов цвят, накиснат за 8 часа в червено вино в съотношение 1:10, се превръща в тонизираща и подпомагаща лечението на анемия напитка.


Лопен (Verbascum phlomoides L.)

Описание: Двегодишни мъхесто влакнести тревисти растения. През първата година образуват само листната розетка, а през втората право, неразклонено, до 1,5 м високо стъбло с последователни листа. 

При V. phlomoides стъбловите листа са приседнали, полустъблообхващащи, а при V. thapsiforme низбягват почти по цялата дължина на междувъзлията, т.е. листната петура продължава надолу по стъблото и под мястото на прикрепване, като е сраснала с него и затова стъблото изглежда крилато.

Цветовете са жълти, събрани на върха на стъблото в многоцветни силно удължени класовидно гроздовидни съцветия.

Прицветниците при V. phlomoides са 1 — 1,5 см дълги, а при V. thapsiforme от 1,5 до 4 см. Чашката и венчето са дълбоко петделни. 

При V. phlomoides дяловете на чашката са ланцетни и на върха изведнъж стеснени в осил, а при V, thapsiforme са яйцевидни, на върха заострени. но без осил. Тичинките са 5, сраснали за венчето. Дръжките на горните 3 по-къси тичинки са покрити с белезникави власинки. Плодът е многосеменна кутийка. Цъфтят юни—август.

Разпространение: Срещат се по сухи тревисти места, песъчливи и каменливи склонове, из редки храсталаци, по необработваеми площи, край пътища и огради в цялата страна.

Лопенът има омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие, дължащо се на съдържащите се в него сапонини и слузно вещество.

Употребяема част: Използва се венчето с прикрепените към него тичинки без чашката (Flores Verbasci). Дрогата се получава от двата описани вида. Освен тях у нас са разпространени още около 30 вида лопен, от които V. phlomoides и V. thapsiforme.

Съдържа до 2% слузни вещества, около 20% захари, сапонини, иродоида аукубин, флаваноновия гликозид хесперидин (хесперитин-7-рутинозид), каротеноидните багрила (3-каротен и α-кроцетин, следи от етерично масло и кумарини.

Действие: Действа омекчаващо, противовъзпалително, болкоуспокояващо, отхрачващо - дължащо се на сапонините и слузното в-во. Прилага се при задух, кашлица, бавно заздравяващи рани, отоци, чернодробни заболявания и др.

Приложение: В народната медицина се употребява при заболявания на дихателната система: бронхит с обилна бронхиална секреция, бронхиална астма, коклюш, остър катар на горните дихателни пътища с пресипнал глас и др. Използва се още при възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, диария, чернодробно-жлъчни заболявания. Под формата на запарка понякога се прилага като външно омекчаващо и противовъзпалително средство за гаргара и плакнене на устата и гърлото и за бани при скрофулоза. Дрогата от лопен влиза в състава на гръдни чаеве.

Начин на употреба: Приготвя се запарка от 1 супена лъжица ситно нарязан цвят от лопен и 250 см3 вряща вода. Пие се по 1 винена чаша 2—3 пъти на ден.


Магданоз (Petroselinum crispum ) 

Описание: Магданозът е двугодишно тревисто растение с плоски перести ароматни листа. Древните гърци го смятали за свещено растение и украсявали с него главите на победителите в атлетическите състезания. Някои историци приемат, че магданозът е популяризиран най-вече от Карл Велики, тъй като той го е ценял много и го отглеждал в собствените си градини. Има много разновидности магданоз и сред тях, два са най-популярни. Първият вид е обикновен, който е с плоски листа, а вторият е къдрав.

Магданоза е много богат източник на витамин К, витамин А, бета каротин, витамин C, желязо и фолиева киселина. Освен това съдържа не-малка стойност и от други витамини и минерали и е с много ниско съдържание на калории.

Тази билка е била използвана в древна гърция за лечение на газове и менструални смущения. Друг интересен факт за магданоза е, че при него за здравна цел се използват всички части от корените до самите листа.

Сушенето на магданоза става бързо и лесно във фурна. Подправката се нарязва на ситно и се разпределя в тава. Температурата на фурната през първите три часа трябва да е 40 градуса. Когато магданозът позавехне, температурата се увеличава до 60 градуса и се суши до готово състояние. След това изсушеният магданоз се стрива с помощта на сито на прах и се съхранява в непрозрачни буркани. Така магданозът не губи цвета и аромата си. Вместо да сушите магданоза, можете да го замразите. Това е много бърз и удобен начин за съхраняване на зелени подправки.

Разпространение: Родината на магданоза е Средиземноморския район – Южна Италия, Алжир и Тунис, но в днешно време се отглежда във всички страни по света, включително България и Македония.  

Действие: Магданозът, и по-специално неговите семена имат диуретично действие, придружено с повишено отделяне на соли от организма, повишава тонуса на гладката мускулатура на матката, на червата и пикочния мехур. В народната медицина магданозът се използва за стимулиране на апетита и за подобряване на храносмилането.

Приложение: Семената се използват като потогонно и диуретично средство при отоци, отоци от сърдечен произход, камъни в бъбреците и пикочния мехур, жлъчно-каменна болест. Семената се приемат при менструалния нарушения, възпаление на простатата.

Начин на употреба: Натрошени семена се смилат и от получения прах се приготвя отвара: 4 чаени лъжици семена и 1 чаена лъжичка листа на 1 чаша вряща вода се варят 15 минути, изстива, филтрира се и се пие по 1 супена лъжица 4/6 пъти на ден. За деца отварата се дозира с чаени лъжички.

Използва се като настойка, приготвена по студен метод: 1 чаена лъжица семена се накисват в една чаша вода за 8 часа. Чаят се пие по 1/4 чаша 4 пъти на ден.

Можете да използвате треви и корени от магданоз: 4 чаени лъжици пресни или изсушени корени се накисват за 8-12 часа в 1/4 чаша вряла вода в затворен съд, филтрира се, добавя се 1 чаена лъжица мед от липа. Взема се по 1 супена лъжица 4 пъти дневно, половин час преди хранене.

Позната е и външната употреба на това растение. За да премахнете лунички и тъмни петна се препоръчва сутрин и вечер кожата да се почиства със силна отвара от корени на магданоз, смесена с лимонов сок. За избелване на кожата ежедневно лицето се маже с пресен сок от листата.

На страдащите от камъни в бъбреците се препоръча да ядат повече зелен магданоз. Тези камъни много трудно се отстраняват от тялото, но с използването на магданоз, те се разтварят и се изхвърлят с урината.

От корени на магданоз се приготвя зеленчуков бульон, за лечение на отоци със сърдечен произход: 1 супена лъжица корени се варят 10 минути в 1 чаена чаша вода и се пие по 1/2 чаша 2 пъти на ден. Противопоказания – нефрит на бъбреците.

При хронична коронарна недостатъчност и декомпенсирана сърдечна болест магданоз се употребява в каквато и да е форма. В допълнение 2 с.л. натрошени корени и листа се накисват в 1 1/2 чаши вряла вода за няколко часа, филтрира се и се пие по 1/2 с.л. 4 пъти дневно 30 минути преди хранене.

При колики в червата, метеоризъм, гастрити с висока киселинност помага настойка от корени или къдрав магданоз: 1/2 с.л. от сместа се залива с 1 1/2 чаши вряла вода, натисва се за 5 часа в термос, след това се филтрира и се пие 1/2 с.л. 4 пъти дневно половин час преди хранене.

Както жлъчно средство може да се използва настойка от семената на къдрав магданоз: 1/2 чаена лъжица от билката се залива с 2 чаши студена преварена вода, накисва се от 8 до 10 часа, филтрира се и се пие по 2-3 с.л. 3 пъти на ден.

При цистит може да се приема 1-2 с.л., 5 пъти дневно, 30 минути преди хранене, настойка от корени и листа на къдрав магданоз: 2 с.л. натрошена смес се заливат с 1/2 чаша вряла вода за няколко часа, след което се прецежда.

При простатит настойка от корени на къдрав магданоз се приема по 1/2 с.л. 4 пъти дневно половин час преди хранене.

При нарушения на менструалния цикъл, помага чай от семената на къдравия магданоз: 1/2 чаена лъжуца суровини се заливат с 2 чаши охладена преварена вода, престояват 8 часа, филтрира се и се пие по 2-3 с.л. на всеки 2 часа.

При болезнена менструация и маточни кръвотечения се използва настойка от корени и листата на това растение: 2 с.л. натрошена смес се заливат с 2 чаши вряща вода за 4 часа, след което се филтрира и се пие по 1/2 с.л. 4 пъти дневно 30 минути преди хранене.

При разстройство в храносмилането и уринирането при децата помага настойка от семена, листа и корени на къдрав магданоз: 1 супена лъжица натрошена смес се заливат с 500 мл вряла вода, престоява в термос за 3 часа и се филтъра. Взема се 1 чаена лъжица 3 пъти на ден.


Малина (Rubus idaeu)Цвят и лист от малина

Aнглийски  - Raspberry, red raspberry, Pуски  - Малина, Френски - Framboisier, Hемски

Описание: Малината е храст, до 1,5 м висок, с късо многоглаво коренище. Стеблата изправени вдървенели, обикновено с тънки тъмночервени шипчета. Листата последователни тройни или перести, с 5-7 листчета. Цветовете на малината са двуполови, в малоцветни облистени гроздовидни съцветия в пазвите на горните листа на двегодишните клонки. Венчелистчетата 5. Плодът сборен, с изпъкнало слабовлакнесто кухо цветно легло и многобройни червени (рядко жълти) костилкови плодчета. Цъфти юни — юли.

Разпространение: Малината расте  из просветлени гори и храсталаци, из сечища, по сипеи и каменисти места. Разпространено по всички наши планини от 100 докъм 2200 (2400) м надморска височина. Среща се в цяла Европа.

Употребяема част: Използват се лечебните свойства на листата (Folia Rubi idaei) и плодът (Fructus Rubi idaei) на малината.

Действие: Плодовете — потогонно, листата — адстрингентно /стягащо/ и противовъзпалително.

Експериментални данни. Напоследък е установено, че in vitro листата на малината имат силно виростатично /антивирусно/ действие .

Приложение: Народната медицина на всички страни, в които расте малината, използува плодовете като силно витаминозна храна, общоукрепващо и като потогонно средство. До откриването на ацетизала отвара от плодовете и листата на малината е широко прилагана за лечение на простудните заболявания и ревматизма. Споменава се, че в Рим се е прилагало изключително лечението на ревматизмалните заболявания с отвара от малина. В Германия  отварата от листата се използува при диарии, за жабурене и гаргарене при възпалителни процеси в устната кухина, под формата на сироп за лечение на грип. Сиропът се приготвя от плодовете. Плодовете на малината са официнална билка в Русия . От свежите листа се приготвя лечебна мас против акне. В тибетската медицина листата от малината и плодовете се използуват като противотемпературно средство.

Българската народна медицина използува листата и плодовете под формата на сиропи и  чайове при простудни заболявания, като потогонно средство, а също при стомашно-чревни заболявания и при диарии. В официалната медицина се използува сироп от плодовете за ароматизиране на различни видове течни лекарствени форми — Sirupus Rubi idaei.

Начин на употреба: Две супени лъжици от листата на малината се заливат с 500 г вряща вода и се оставят да киснат 2 часа. Запарката се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. При оздравяващи болни за по- бързо възстановяване се прилага сироп от плодовете на малината — по 2 супени лъжици в 150 г вода неколкократно дневно.


Мащерка (Thymus) Мащерка

Описание: Многогодишно тревисто растение с пълзящи или полегнали стъбла и възходящи цветоносни клонки, високи до 20 сантиметра. Цветовете са розови, лилави или бели, събрани в съцветия. Цъфти през юни-септември.

Разпространение: Има голям брой видове и форми. В региона са разпространени около 15 вида. Срещат се по тревисти и скалисти припечни места из горските поляни и пасища, а по-рядко в ливадите из цялата страна. Най-широко са разпространени в предпланинските и средно високите части на планината.

Употребяема част: Използват цъфтящите надземни части.

Действие: Поради богатото съдържание на етерично масло притежава отхрачващо, антисептично, противовъзпалително, спазмолитично и газогонно действие. Има известно болкоуспокояващо действие, успокоява нервната система.

Приложение: Отхрачващо, бронхоразширяващо и дезинфекциращо средство при остри катари, при хроничен бронхит коклюш, бронхиална астма, суха и спастична кашлица, при белодробни заболявания, хронични гастрити и язва на стомаха, колики на стомаха и червата, метеоризъм, диарии, гнилостни процеси, чревни паразити, при нервна възбуда, безсъние, главоболие, малокръвие, външно: гаргара при зъбобол, възпаление на устната лигавица, външно: бани при ставни и нервно-мускулни заболявания, радикулит, неврит, миозит, външно: антисептично и дезинфекционно при гнойни възпаления - циреи, гнойни рани и др.

Начин на употреба: За бани и компреси - Супена лъжица от изсушената билка се залива с 400 мл. вряла вода и се запарва за 10-15 мин. 

Запарка от мащерка – Една шепа от изсушената билка се залива с един литър вряла вода и се оставя да престои така една нощ, след което се прецежда. Краката и ръцете се потапят многократно в течността.

Чай от мащерка – чаена лъжица се залива с 200 мл. вряла вода и се запарва 5-10 мин.


Мента (Mentha)

   

Описание: Цветовете на растението са дребни и на цвят са светлорозови или светловиолетови.

Разпространение: Вирее в по-влажна. В България се срещат около 9 вида мента, покрай големите реки, като най-често се отглежда Mentha piperita – черна мента.  

Употребяема част: Използва се листата, в които се съдържат етерични масла с главна съставна част ментол.Той е причината за ароматните и освежаващи свойства на билката. Етеричното масло се извлича чрез парна дестилация. Най-подходящото време за бране е през юли и август, в началото на цъфтежа им. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса. 

Действие: Лечебни свойства и употреба на ментата. Ментата е една от най-използваните билки поради многото си полезни въздействия. Древните римляни ароматизирали с нея залите за тържества и пирове, защото смятали, че мирисът на мента усилва мозъчните функции и подобрява паметта. Именно затова тогавашните студенти ходели на занятия с венци от растението.  

Приложение: Народната медицина пък казва, че ментата е подходяща билка за лечение при виене на свят, безсъние, главоболие, депресия, епилепсия. 

Начин на употреба: Под формата на запарка. Две чаени лъжички мента се заливат с 200 мл. кипяща вода. Оставя се да кисне в продължение на 20 мин. След прецеждане запарката от мента се приема на глътки 3 пъти дневно по 200 мл. 1 час преди хранене.


Мечо грозде (Arctostaphylos uva-ursi)

Описание: Вечнозелено пълзящо храстче с приповдигащи се крайни разклонения. Листата са последователни, с къси дръжки, с клиновидна основа. Цветовете са бели или розови, разположени на върха на стъблото. Плодът е яркочервен. Цъфти през юни-юли.

Разпространение: Расте по сухи каменливи и скални поляни в пояса на иглолистните гори в почти всички по-високи планини.

Употребяема част: Използват се листата.

Действие: Успокоява болката и подпомага изхвърлянето на песъчинките от пикочните пътища. Дезинфекция на пикочните пътища при хроничен цистит.

Приложение: При бъбречни заболявания, при хроничен цистит, пиелит и бъбречни камъни, за диуретични чаеве.

Начин на употреба: Около 1 супена лъжица ситно натрошени сухи листа се заливат с 500 мл студена вода. Престояват 1 нощ. Сутринта се кипват за 5 минути. Пие се по 100 мл преди ядене 3-4 пъти дневно. Отварата не се препоръчва, защото се извличат повече танини, които дразнят чревната лигавица и жлъчните пътища.

Не се препоръчва да се приема продължително време.

Начин на употреба: Приготвя се чай, като в 500мл студена вода се изсипва 1 супена лъжица от дрогата/листа/,оставя се да кисне 8-12ч и се вари 5 мин. След като кисне още 20 мин,се прецежда и се пие на 4 -5 интервала през деня. 


Маточина, Лимонче (Melissa officinalis) 

Описание: Многогодишно тревисто растение с приятна лимонена миризма. Стъблото е четириръбесто, разклонено, 30-80 сантиметра високо, покрито с власинки. Цветовете са бледожълти, бели или розови. Цъфти юни-септември.

Разпространение: Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места.

Употребяема част: Използват се листата и цъфтящите връхни части на стъблото.

Действие: Успокоява нервната система, има спазмолитично-антиспастично, болкоуспокояващо и противогърчово действие. Стимулира апетита и процесите на храносмилането, потиска гаденето и повръщането.

Приложение: При неврози, неврастении, сърдечни неврози, мигрена, при полова възбуда, смилателни нарушения от неврогенен произход, при високо артериално налягане, виене на свят, нередовна менструация.

Начин на употреба: Залейте една чаена лъжичка нарязани листа маточина със 100 мл вряла вода. След 30-60 минути прецедете запарката и изпийте. Вечерно време ефектът е особено добър. При по-упорити състояния пийте по 3-4 чаени чаши от приготвената запарка.

С маточина може да излекувате и херпес. За целта пасирайте половин шепа листа маточина заедно с 2 с.л. вазелин. Разбъркайте докато се получи хомогенна смес и оставете мазилото да престои на тъмно и топло място за 2 дни. 


Невен (Calendula officinalis)

Описание: Има различни видове невен - с по-пълни цветчета, със светли или тъмни тичинки, но всичките с еднаква лечебна сила. Невенът цъфти от юни до късна есен. Невенът е едногодишно растение с право, обло, разклонено стъбло, високо до 50 см. Листата са едри, покрити с мъх, долните са лапатовидни, седящи, а горните – ланцетовидни, спирално разположени. Цветовете са кошнички с жълто-оранжев цвят, разположени поединично на върха на стъблото. Периферните цветчета са езичести и женски, а вътрешните – двуполови или мъжки с 5 тичинки.

Разпространение: Оранжево-жълтите цветчета на невена красят градините пред много къщи в България и Македония, а в диво състояние може да се видят и по сметищата.

Употребяема част: Използва цялата надземна част - цветове, стъбла и листа. Трябва да се бере обаче при силно слънце, тъй като тогава лечебната му сила е най-голяма. Може да се използва и пресен, направо от градината, стига да не го е попарила сланата. 

Действие: Цветовете на невена подпомагат зарастването и ускоряват епителизацията при язви и атонични кожни рани, имат противовъзпалително и противомикробно действие. Водни извлеци от невен имат бактерицидно действие по отношение на много патогенни микроорганизми, особено стафилококи и стрептококи. Невенът има противомикробно действие и способност да ускорява заздравяването на раните. Като кръвопречистващо растение той е най-доброто средство при жълтеница. 

Приложение: Мехлемът от невен е изключително ефикасен при разширени вени, подутини от измръзване и рани от изгаряне или следоперативни. Мехлемът от невен е чудесен помощник и при гъбички по краката. При генитални гьбични заболявания помагат промивки и бани. При контузии рани с кръвонасядания, рани от залежаване, отоци и разтеглени мускули се препоръчват компреси с тинктура от невен, разредена с преварена вода. Пигментация на кожата, старчески петна и грапави кожни образувания могат да изчезнат, ако продължително време се мажат по няколко пъти на ден с прясно изцеден сок от невен. Сокът от пресни дръжки лекува брадавици и крастаПод формата на чай растението се препоръчва при жълтеница, чернодробни заболявания, язва на стомаха, възпаление на дебелото черво, воднянка, кръв в урината, при високо кръвно налягане и като успокояващо нервната система средство. 

Начин на употреба: Чай от две равни чаени лъжички цветчета на чаена чаша вода е отлично средство при запек. Същата отвара се дава и при глисти. 

Запарка се приготвя: Една супена лъжица билка се залива с 250 мл кипяща вода, кисне 5 минути и се прецежда. Чаят се изпива топъл, без да се подслажда. 

За промивки се запарват 2 супени лъжици от билката с 500 мл вода. 

Тинктура:100 г (една пълна шепа) цветчета се заливат с 1 литър домашна ракия и бутилката се оставя 14 дни на слънце или на топло място. За регулиране на менструацията се препоръчват по 30 капки дневно, които се вземат наведнъж. 

Мехлем се приготвя от четири препълнени шепи ситно нарязани цветове, стъбла и листа се изсипват в 500 г сгорещена чиста свинска мас. Пържат се малко, като се бъркат с дървена лъжица и се свалят от котлона. Съдът се покрива и се оставя да престои една нощ. На следващия ден сместа се затопля леко, прецежда се през ленена кърпа и се насипва в чисти и сухи малки бурканчета. При непоносимост към свинската мас мехлемът може да се приготви със зехтин. 

Бани: Четири препълнени шепи прясна или 100 г суха билка се накисват в 3 литра студена вода за една нощ. На следващия ден водата се подгрява и екстрактът се прибавя към нея за баня. Банята продължава 20 минути, като водата трябва да стига над бъбреците.


Каталог на популярните билки в Югозападна България и Източна Македония по азбучен ред

А Б В Г Д Е Ж З И К Л М О П Р С Т Х Ц Ч Ш


Календар за билкосъбиране

Добави коментар

Защитен код
Обнови