"... Последният влак, украсен с черно знаме, потегля от гара Рилски манастир на 31 март 1960 г. Знаех отнапред тази дата, но не отидох. Макар че имах възможност, не пожелах да присъствам на тази тъжна сцена. Журналистите написаха, че всички монаси и работещите в района на манастира са дошли на изпращането, че локомотивната свирка пищяла непрекъснато за сбогом, докато влакът се спускал по Бричеборския склон, че населението от цялото Рилско корито излязло, за да види последния влак...

Краят, нежеланият от всички родолюбци край на онова докосване на железницата до Светата Рилска обител, което ме изпълваше с гордост още от дете, с което се гордеех като железничар и българин, беше настъпил."

Инж. Димитър Деянов

AJGIDIK.COM продължава да следи историята за Рилската железница. Представяме ви няколко откъса от наскоро излязлата книга на Методи Панайотов - "Рилската железница и Балабановата фабрика".

ПРЕДГОВОР

Приказката, която ще ви разкажа в тази книга, не завършва с щастлив край, както обикновено сме свикнали да слушаме като деца. Това е съвсем истинска история, започната с прогресивния дух на пионерите на индустриализацията на България след Освобождението Тодор Балабанов и Коста Балабанов. През 1894 г. правителството гласува закон за покровителстване на дървената индустрия в България. Към този закон се правят допълнения през 1897, 1905 и 1909 г. В този отрасъл на индустрията влизат: дърворезачество, производство на мебели, коларство, производство на бастони, производство на изделия от кости и черупки. Поводът да напиша тази книга възникна преди няколко години, когато събирах материали за музея “Иван Т. Балабанов” и книгата „Ние, децата от Балабановата фабрика”.

Влакчето и неговите пътници на гара Бараково.

Попаднах на доста документи за Рилската железница и много снимки от различни периоди за нея. Едни от тях обхващат дори и самото полагане на жп звена и изграждане на линията, други - при превозването на суровини за книжно-мукавената фабрика, извозване на готова продукция и на пътници за Рилския манастир. Самата железница е построена за снабдяване на дъскорезната фабрика с дървен материал, по-точно за производство на дървени траверси по време на Първата световна война и след това за извозване на поклонници до Рилския манастир. Но тази железница вече става и фактор за населението от Рилското корито. Много хора от долината започват работа още от самото начало на построяването й, а някои след пускането на жп линията работят като обслужващ и поддържащ персонал. Тази железница е била една мечта на големия български индустриалец Тодор Балабанов. И тази негова мечта е сбъдната от неговия син Иван Т. Балабанов и заради тези предприемчиви хора си заслужаваше да се събере всичко, каквото и което е останало като документи, снимки и предмети от тази железница. Тази книга излиза по повод 125-годишнината на Български държавни железници. Реализирането й се дължи изключително много на двама души, които са подчинили живота си главно за съхранение историята на Български държавни железници. Това са инж. Димитър Деянов и Стефан Стоичков. Инж. Деянов е написал над 10 книги за историята на БДЖ и е единствен в България засега. Той ми предостави всички свои материали, които е събирал във времето за историята на Рилската железница и ми помага непрекъснато е консултации и съвети във връзка с книгата, за което искам специално да му благодаря и се надявам заедно с негова помощ да възстановим част от подвижния състав на железницата, както и част от трасето. Другият човек, който е съпричастен е историята на Рилската железница, е Стефан Стоичков. Той е нашата жива и световна енциклопедия за железниците в света и за вагоните. Той е консултант на различни световни издания за жп вагони и локомотиви. Предостави ми много снимков материал и документи и негови материали за Рилската железница. Искам да му благодаря за оказаното съдействие.

Локомотив №3 Baldwin с монтиран на комина голям оригинален  искрозадържател, за защита от предизвикване на пожари в риломанастирските гори, при пътуването му по теснолинейката Кочериново - Рилски манастир.

Силно се надявам с моя оптимизъм, че жп трасето от гара Кочериново до Рилския манастир един ден ще се възстанови. Искам да възстановя поне 200-300 м релсов път по старото трасе в района на фабриката, да положа релси с оригиналните траверси, за да покажа, че един обикновен даскал от Национална художествена академия може със собствени средства да възстанови един малък участък от жп линията. Моята голяма мечта е да върна последното останало локомотивче от тази линия и да се възстановят 7 вагона от тази композиция. Ние, даскалите, сме хиляди и мисля си, че ако се хванем всички от това съсловие, можем съвсем спокойно с нашия труд на ръка да построим това трасе през летните ваканции. Мечтая си, че тогава всеки един от тези учители, участвали в построяването на железницата, може да практикува професията си в един пътуващ вагон, който ще го направя като пътуваща читалня - едната половина, а другата ще бъде една класна стая...

ЗА ОТКРАДНАТИТЕ И ИЗНЕСЕНИТЕ ЗАД ГРАНИЦА ЛОКОМОТИВИ № 441 60, 465 60, 485 60 И ДРУГ ПОДВИЖЕН СЪСТАВ ЗА МЕЖДУРЕЛСИЕ 600 ММ

На 30 юни 2000 г. разбрах от Тодор Кондаков, а след това и от отдел Ка-питачно строителство в Генералната дирекция на БДЖ, че са откраднати (вдигнати) от неизвестни лица локомотив 441 60 и пътнически вагон, изложени при Рилския ванастир.

Според известното за кражбата, лицата са казали, че са от БДЖ.

Следващият материал е написан от главния редактор Йото Кръстев и излезе във в-к „Железничар ”, брой 28 от 13-19 юли 2000 г.

ХАЙДУКЛУК ПО ПЛАДНЕ

Съобщението, че оставеният в Рилската света обител като паметник на няко-гашната теснопътна линия до Рилския манастир локомотив и един вагон са задигнати, ми прозвуча невероятно. Приех го като шега и то с две светини - паметника на българщината - Рилския манастир и паметника на една отишла си романтична железопътна епоха. Но, за съжаление, не бе никаква шега, а един акт, който просто не се подава на коментар.

Откраднатите локомотив №441 и пътнически вагон в района на Рилския манастир.

Ето какво пише историкът на локомотивното стопанство у нас инж. Димитър Деянов: „Такива локомотиви са експлоатирани в БДЖ в продължение на почти 50 години, но ще е справедливо да кажем дори 55 години, ако включим и периода преди 1920 г., когато всъщност, по време на Първата световна война са изградени основната част от нашите железопътни лини с ширина на пътя 600 мм, при което както в строителството, така и в експлоатацията (особено в тракционната служба) активно участие имат БДЖ. Особеното в случая е, че тук става дума за един започнал и приключил феномен в общата история на нашите железници. Този феномен, какъвто несъмнено представлява експлоатацията на междурелсието 600 мм, е завършен (и до голяма степен забравен от нас, а за днешното поколение е и неизвестен) етап, който има вече само историческа стойност и който най-вероятно никога няма да се повтори.”

Един от тези локомотиви ветерани е и локомотив серия 400, който след закриването на теснопътната линия до Рилския манастир е оставен в пределите на манастира като експонат. Пак от изследванията на инж. Деянов научаваме, че „за музейната колекция на БДЖ е запазен локомотив 489 60, който понастоящем се намира (и за щастие още е там непокътнат) в депо Дупница. Освен това, в района на Рилския манастир са изложени локомотив 441.60, заедно с пътническия вагон от бившата дековилка, а в двора на КМЗ „Н. Вапцаров” - Кочериново, цяла композиция - локомотив 465.60, един тендер и няколко вагона.”

Та през месец април т. г. именно този локомотив и вагонът, стояли десетилетия край Рилския манастир, изведнъж изчезват. Находчив, навярно бизнесмен, който е оценил историческото значение на локомотива, прави сделка и по незнайни пътища успява да направи тази сделка и да го вдигне. Отнася частица от паметта на железниците. Прави го посред бял ден. Пред очите на много екскурзианти.

Този, с основание можем да го наречем, хайдуклук, става без знанието на игумена на манастира дядо Йоан. На проведената среща между него и главния ревизор по безопасност на БДЖ инж. Кирил Ангелов, той изрази своето възмущение от начина, по който са задигнати локомотивът и вагонът.

Оценил загубата, игуменът на манастира веднага е сезирал полицията в Рила и сам той, както казва, смята акта за непростим.

Ще направим едно отклонение, за да споменем как този високо културен човек с неподправена патриотичност високо оценява някогашната железница, която е свързвала манастира с хората и този паметник, който е напомнял за това време.

Каква е съдбата, къде се намират тези два изключително важни експоната, ще кажат специалистите, които са се заели да издирят начина на продажбата, законността и местонахождението. Щом научим резултатите, ще се постара м с всичките подробности да запознаем железничарите. Защото дълбоко сме убедени, че посегателството върху такива светини е недостойно за един българин, независимо кой е той. А за железницата - това е посегателство върху нейната памет.

Изографисаният влак на една от колоните на северозападното крило на Рилския манастир.