Половин век след изчезването на белоглавият лешояд от Струмската долина, 22 птици бяха донесени от Испания и пуснати в Кресненския пролом в близост до село Ракитна, Община Симитли. До края на 2013 общо 36 белоглави лешояда са пуснати в района, маркирани с пръстени, крилати марки и предаватели. Към началото на 2014 година в района трайно се придржат 15 птици от които са оформени две гнездящи двойки. Повече от 100 птици преминават през района годишно от други колонии на вида от Гърция, Сърбия, Македония, Хърватска, Източни Родопи, Стара планина и ... дори Израел.

Портрет на един

безобиден гигант

Характерните белези на белоглавия лешояд (Gурs Fulvus) са дългата шия покрита със нежен бял пух, бялата му .яка' и охристо-кафеникаво оперение. Закривените клюн и нокти и пронизващите очи показват, че той е хищна птица.

С огромните си размери, достигащи в размах на крилата до 250 - 280 см, той е една от най-едрите хищни птици в Европа.

Въпреки големия си размер, белоглавият лешояд е напълно безобиден и неспособен да улавя жива плячка. Той се храни само с мърша (трупове на умрели домашни или диви животни).

Теглото му, достигащо 8*10 кг, е твърде голямо, за да може да се придвижва с активно махане на криле. Но затова пък е много добър в реенето и планирането. Използва възходящите въздушни маси и. въртейки се в спирала, се издига на голяма височина (понякога до няколко километра), а след това планира в желаната посока. Така може да измине до над 200 км за един ден.

Социална птица

Белоглавите лешояди живеят в колонии от няколко индивида до над 100 двойки. Така те по-лесно намират храна, когато се разпръснат в различни посоки да я търсят. Намирайки храна, един лешояд започва да лети около нея, а после каца, като така показва на останалите да дойдат и те. Накацвайки недалеч от умрялото животно, след като се уверят, че наистина е умряло и наоколо няма заплаха (хора, кучета, вълци), цялата колония се спуска да яде с крясъци и борби. След няколко минути (е зависимост от големината на трупа и броя на лешоядите) неизядени остават само кожата и костите. Добре нахранени (могат да поемат до 1.5 кг месо) лешоядите могат да гладуват няколко дни до седмица, без това де се отрази на теглото им.

Пет причини

За възстановяване на белоглав лешояд в Кресненския пролом.

1. Той естествено се е срещал и гнездил в района на Рила. Пирин и Струмската долина до средата на XX век, като е бил унищожен несъзнателно от човека.

2. Храни се изключително с мърша и играе важна роля на санитар в природата. Така той предотвратява разпространението на болести по животните и хората и предпазва водите от замърсяване.

3. Присъствието на белоглавия лешояд подпомага възвръщането и на другите по-редки видове лешояди -египетски лешояд, черен лешояд и брадат лешояд.

4. Възстановяването на лешоядите подпомага устойчивото развитие на района, като допринася за развитието на екотуризъм.

5 Връщането на лешоядите в този район създава предпоставка за оцеляването на вида на Балканите, като се явява свързващо звено между колониите в Източни Родопи (България и Гърция) и тези в Македония, Сърбия и Хърватска.

Южен вид

Допреди 100 години белоглавият лешояд се е срещал почти из цяла Южна Европа и по Средиземноморието. В България е гнездил във всички наши планини, включително и по Черноморското крайбрежие (скалите на нос Калиакра). Той намалява в цяла Европа, а от България изчезва напълно до 1970 година, поради усъвършенстване на лоеното оръжие и най-вече поради употребата на отровата стрихнин за унищожаване на хищници (вълци, мечки, чакали и лисици).

Днес в България видът се е запазил с помощта на активни природозащитни действия в Източни Родопи, по долината на река Арда - между Кърджали и Маджарово. Има проекти за връщане на вида на няколко места в Стара планина и 8 Кресненския пролом. Птици от намаляващите колонии на вида 8 Македония и Гърция често посещават Кресненския пролом. По време на миграция могат да се видят и лешояди от Сърбия и Хърватска (остров Црес 8 Адриатическо море), където природозащитниците успяват да спасят последните колонии и броят им дори се увеличава.

Връщане на вида в Кресненския пролом:

Как се прави

С позволението на държавните институции, Министерството на околната среда и водите., Българската агенция по безопасност на храните, НП -Пирин", НП "Рила" и Община Симитли, природозащитната организация .Фонд за и дивата флора и фауна" утж.!жК.огд изпълнява програма за връщане на белоглавия лешояд в Кресненския пролом.

Методът на възстановяване на изчезнала колония белоглави лешояди е разработен и усъвършенстван във Франция от неправителствената организация Фонд за опазване на хищните птици преди 40 години. Използват се отгледани в зоопаркове или бедствали и рехабилитирани от други колонии лешояди, които се държат 8 клетка (волиера), за да свикнат едни с други и да се адаптират към новата среда. Птиците биват пускани 8 природата след престой от един до няколко месеца в клетката. За да се проследява адаптацията им е природата и техните движения, се поставят предаватели. На специално заградени площадки се поставя храна, за да се гарантира задържането на птиците в района на пускане.

Снимки: Христо Пешев