Югозападнa Рила обхваща територията от долините на Струма- на запад, Рилска река и Илийна река- на север, Белишка река- на изток, Градевска река и р. Еловица- на юг. Заема около 30 % от площта на Рила и е най-ниският рилски дял със средна надморска височина 1306м. Седловината Предел я свързва с Пирин, а Седлото със Средна Рила. В тази част на планината са изворите на реките Благоевградска Бистрица и Градевска река. Благоевградска Бистрица разделя Югозападна Рила на две главни била– Северно, което се дели на Мечивръшки и Царевишки дял и Южно- обхващащо Парангалишки, Капатнишки и Хърсовски дялове.
Мечивръшкият дял е най-високата част на Югозападна Рила. В него се извисяват Ангелов връх, който със своите 2643м е най-високият връх в тази част на планината, Голям Мечи връх /2618м/, на запад от него по билото се подреждат Марков камък/2342м/, Аризманица/2150м/ и Вододела/2342м/.
Царевишкият дял обхваща територията западно от седловината Добро поле и носи името на най-високия връх в тази част на Рила- Царев връх /2376м/. От него се откриват впечатляващи гледки към цяла Рила, а при ясно време и към северен Пирин. Според народните предания е наименован на името на цар Петър, който се поклонил от тоя връх на стоящия пред своята пещера св. Иван Рилски. Западно от него следват върховете Ризваница, Белчевица, Деризмийца, Килеро и Голи връх. По северните и по южните склонове на къс рид, който се отделя от главното Северното било се намират Стобските пирамиди, обявени през 1964г за природна забележителност.
Хърсовският дял, наименован на пръснатото по северния склон на долината на р. Благоевградска Бистрица село Хърсдово, заема обширно пространство между Благоевградската и Симитлийската котловина по Южното главно било на Югозападна Рила. Той е най-ниската и най-населена част на планината. Планинските върхове са със сравнително заравнени била и са под 2000 метра. По-значими са Боли връх, който със своите 1428м е най-високият в този дял, Медни връх, Църковището и Попова глава. Долините на реките Белишка, Динков дол, Благоевградска Бистрица и Стране обособяват границите на Парангалишкия дял. В циркусите на най-високите върхове в тази част- Езерник /2485м/, Герман /2484м/ и Малък Мечи връх /2474м/ са разположени най-южните рилски езера. А скалите около тях са едно от най-добре запазените обитания на символа на Национален парк Рила-балканската дива коза. В тази част на планината се намира и един от най-старите резервати в България- „Парангалица”, в който са растат едни от най-старите смърчови гори в Европа със средна възраст над 200 години. Капатнишкият дял на Югозападна Рила се извисява над седловината Предел, долината на Осеновска река на запад и поречието на Белишка река на изток. Едноименният връх Капатник е най-южният рилски връх, висок е 2170м. От него , както и от върховете Русалия, Скачковец и Чакалица се разкрива панорама към билата на Пирин. Рила е разположена между областите с умереноконтинентален и преходно средиземноморски климат и атмосферните условия в планината се обуславят от тяхното пряко влияние. По южните планински склонове преобладава преходно-средиземноморски климат, по северните- умерено континентален, а във високите части- типично планински. Във високите части на планината 250 дни годишно температурите са минусови, като често продължават до края на месец юни. На местата с надморска височина 1200- 1300м. устойчива снежна покривка има приблизително 70-80 дни годишно, а над 2000 метра до 180-200 дни. На много места във високия пояс на планината средната дебелина на снежната покривка надхвърля 2м , по ръбовете на подветрените склонове се образуват снежни козирки, а по склоновете при подходящи условия се смъкват лавини, застрашаващи безопасното придвижване из планината. Силни ветрове със скорост 30-40 м./сек. (над 100 км./ч.), с предимно югозападна и западна ориентация са често явление в Рила. Бурни югозападни и южни ветрове духат в края на зимата /април/, а много често и в края на декември. В някои случаи скоростта на вятровете достига до 120м в секунда, което ги определя като ураганни ветрове. Северозападните и североизточните ветрове са по-умерени. Ветровете са рисков фактор за туристите поради много причини – бърза промяна на метеорологичните условия и риск от загуба на ориентация, опасност от измръзване, загуба на равновесие и падане от голяма височина поради силен вятър.
